04/02/2020

Решение № 154 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 500/2018 г.

Анотация

Въпроси

За достатъчната степен, в която следва да се установи идентичност между недвижими имоти, описани в различни документи и по време на действие на различни планове; дали само разликата в площта, при съвпадение на номера на имота и съседите, обуславя пълна липса на идентичност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

При изложени в исковата молба твърдения, че имотът е бил незаконно отнет от владението на наследодателите в периода 1960-1970г., без да е отчуждаван и без да е заплащано обезщетение, означава ли, че страната се позовава на реституция и длъжен ли е съдът да обсъди налице ли са законовите предпоставки за това? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Отговори

Пространственият обхват /площта на поземления имот/ е само един от индивидуализиращите белези на имотите и то не определящ такъв, а относителен, доколкото при различно измерване биха могли да се получат различни площи.
Разликата в площта, при съвпадане на всички други определящи признаци, не може да обуслови извод за липса на идентичност, защото ако такава не е налице напълно, то би била налице отчасти.
При посочване от експертизата, че е налице идентичност от 65 %, при което разликата до 100% се обосновава с различната площ на имотите, според различни планове, действали във времето, тази степен на идентифициране може да е достатъчна за нуждите на процеса, ако останалите идентифициращи признаци съвпадат.

Реституцията по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ не е самостоятелен способ за придобиване на собствеността. Възстановяването на собствеността настъпва по право – по силата на закона при наличие на визираните в него условия. С оглед на това активната материалноправна легитимация по иска за защита на възстановеното право на собственост е налице, макар и ищецът да не се е позовал изрично на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, а е заявил наследствено правоприемство и липса на валидно отчуждаване на имота от неговия наследодател за периода от 09.09.1944 год. до 1989 год., стига да са били установени по делото всички предпоставки за възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ. Изричното позоваване на реституционния ефект от страна на собственика по предявения от него иск за правото на собственост, възстановено в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, не е безусловно необходимо процесуално действие за защита на настъпилите по силата на закона материалноправни последици, които съдът би следвало да зачете към момента на влизане на закона в сила,


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ:
Веселка Марева, Емилия Донкова

при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 500 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение №365, без дата, постановено по гр.д. № 502/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 49 от 05.05.2017г. по гр.д.№ 717/2015г. на Панагюрски районен съд и е постановено ново за отхвърляне на предявения от З. Г. М., Б. Г. П., М. Г. А., А. С. А., Л. Л. К., Т. Л. К., Ю. С. Г., Т. Л. Г., Г. А. Н. и Б. Г. Д. против П. Н. Х. и Г. Г. Х. иск по чл. 108 ЗСотносно поземлен имот с пл. № * в кв. * по плана на [населено място], с площ * кв.м., попадащ в УПИ *-*,*, при посочени съседи.

Касационната жалба е подадена от ищците чрез пълномощника адв.Благоев. Решението се обжалва с доводи, че мотивите на въззивния съд са противоречиви и не почиват на събраните доказателства. Съдът е приел, че не се установява пълна идентичност между имота, предмет на спора и имота, предмет на производството по гр.д. № 93/2000г. на Панагюрски районен съд без да отчете, че такава идентичност в идеален смисъл не съществува с оглед на различните заснемания, предвиждания по различните планове и придаването по регулация в годините. Независимо от това, събраните доказателства са достатъчни, за да се направи категоричен извод за идентичност. Към датата на съставяне на акта за частна общинска собственост за имота се води спор и общината е наясно с това, както и с претенциите на ищците.

Правата им, произтичащи от решението по гр.д. № 93/2000г., са признати от общината като е разпоредено освобождаването на незаконния гараж в имота. Що се отнася до основанието за собственост – в исковата молба ясно е записано, че имотът е бил незаконно отнет, без основание от владението на наследодателите и е налице настъпила реституция по право.

Ответниците П. Н. Х. и Г. Г. Х. оспорват жалбата.

Подпомагащата страна [община] също оспорва жалбата.

Касационни въпроси

С определение № 408 от 17.07.2018г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: за достатъчната степен, в която следва да се установи идентичност между недвижими имоти, описани в различни документи и по време на действие на различни планове; дали само разликата в площта, при съвпадение на номера на имота и съседите, обуславя пълна липса на идентичност.

Допуснато е касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: при изложени в исковата молба твърдения, че имотът е бил незаконно отнет от владението на наследодателите в периода 1960-1970г., без да е отчуждаван и без да е заплащано обезщетение, означава ли, че страната се позовава на реституция и длъжен ли е съдът да обсъди налице ли са законовите предпоставки за това.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

За да разреши спора по предявения ревандикационен иск, въззивният съд на първо място е обсъдил въпроса на какво основание ищците претендират да са собственици на имота и е счел, че те се позовават единствено на наследяване, но не и на настъпила реституция, независимо от твърденията, че имотът е бил незаконно отнет от наследодателите. Ищците черпят правата си от собствеността на своите наследодатели, установена с нотариален акт № * от *г. От приложените удостоверения за наследници е видно, че ищците са наследници на общия наследодател А. С. М./Ш./. С нотариален акт №* от *.*.*г. наследниците му – М. С., В. С., З. С., К. С. и С. С. са признати за собственици по наследство и давностно владение на дворно място от около * кв.м., застроено с паянтова къща и сайвант, находящи се в [населено място]. Приетата техническа експертиза установява, че през 1961г. по молба от наследника М. С. е попълнена кадастралната основа с имота, като той е получил пл. № * с площ около * кв.м. По регулационния план от 1949г. този имот попада в пл. № * в кв. *, като участва в парцели *-* *. и *-*. По действащия КРП на селото от 1986г. парцел *-*,* в кв.* е съставен от два имота: пл.№ * и пл.№ *. Процесният имот пл. № * участва в УПИ *-*,* с * кв.м.

При тези констатации съдът е намерил за определящо за изхода на делото установяването на идентичност между имот пл.№ * с площ от около * кв.м., който по обезсиления план на [населено място] от 1949г. попада в имот с пл. № * в кв.* и имот пл. №* в кв. *, попадащ в УПИ *-*,* в кв. * по действащия КРП. Съдът е приел, че техническата експертиза установява около 65% идентичност /застъпване / на имот пл. № * с имот пл. № * по обезсиления план; при което не е ясно дали процесните * кв.м. попадат в частта на застъпване или са извън нея /в тези 65% идентичност/. Това обстоятелство, според съда не е видно и от приложените към заключението скици.

Съдът е обсъдил и представеното от ищците влязло в сила решение по гр.д. № 93/2000г. на Панагюрски районен съд, с което е признато за установено по отношение на РПК „С.”, че наследниците на А. С. М. – В. С., К. С., С. С., Г. Н. и Б. Д. са собственици на имот пл. №* в кв. * с площ от * кв. и РПК „С.” е осъдено да им предаде владението. Намерил е, че това решение няма правно значение за спора, защото ответниците не са били страни по него, а и защото не се установява пълна идентичност между имота по решението и спорния имот. Налице е разлика в площта – по решението имот пл. №* е с площ от *кв. м., а настоящият иск е за имот с площ *кв.

Ответниците се позовават на договор за продажба и прекратяване на съсобственост от 26.11.2013г., сключен с [община], която им прехвърля общинска част, придаваща се по регулация, представляваща ПИ * в кв. * по плана на [населено място] с площ от * кв. м., попадащ в УПИ *-*, * в кв. *. Видно, че на 01.12.2005г. [община] е актувала като частна общинска собственост имот пл.№ * с площ * кв.м. заедно с масивен гараж на основание §42 ПЗР ЗИДЗОбС.

Според решаващите изводи на съда ищците не са доказали собствеността си върху имота – приложените нотариален акт от *г. и съдебно решение от 2000г. не установяват по безспорен начин правото на собственост. Ответниците владеят имота на правно основание-договор с [община] от 26.11.2013г. Съставеният акт за частна общинска собственост от 2005г. представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е оборена чрез оспорване истинността на документа по реда на чл. 193 ГПК и сл.; материалната доказателствена сила се простира върху цялото съдържание на документа, включително и върху отбелязването, че бивш собственик на имота е Държавата.

За пълнота съдът е разгледал и евентуалното възражение на ответниците за придобивна давност и го е намерил за основателно. Приел, че [община] е започнала да упражнява владение върху имота от момента на съставянето на акта за частна общинска собственост на 01.12.2005г., владяла го е спокойно и непрекъснато до 26.11.2013г. когато имотът е предаден на ответниците и при тези условия общината е придобила собствеността чрез добросъвестно владение. На отделно основание имотът е придобит по давност при условията на чл. 82 ЗСвъв вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС и от ответниците по иска, като давността по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекла на 01.12.2015г., а исковата молба е подадена на 29.12.2015г.

По основанието за касационно обжалване.

Първият правен въпрос е за достатъчната степен, в която следва да се установи идентичност между недвижими имоти, описани в различни документи и по време на действие на различни планове; дали само разликата в площта, при съвпадение на номера на имота и съседите, обуславя пълна липса на идентичност.

Индивидуализиращите признаци за урегулираните поземлени имоти са: местонахождение, площ, план, по който са заснети, номера по плана и съседите. При спор за идентичност между имоти е необходимо да се извърши съпоставка на отразеното по различните планове, разписни листове, документи за собственост и цялата налична документация, включително чрез проследяване съседите на имотите.

Обикновено това се извършва с помощта на вещи лица. Преценката за идентичност следва да е базирана на комплексно обсъждане на всички конкретни индивидуализиращи белези, включително с отчитане настъпилите във времето изменения в тях. Пространственият обхват /площта на поземления имот/ е само един от индивидуализиращите белези на имотите и то не определящ такъв, а относителен, доколкото при различно измерване биха могли да се получат различни площи.

Разликата в площта, при съвпадане на всички други определящи признаци, не може да обуслови извод за липса на идентичност, защото ако такава не е налице напълно, то би била налице отчасти.

При посочване от експертизата, че е налице идентичност от 65 %, при което разликата до 100% се обосновава с различната площ на имотите, според различни планове, действали във времето, тази степен на идентифициране може да е достатъчна за нуждите на процеса, ако останалите идентифициращи признаци съвпадат.

По втория правен въпрос.

Съгласно практиката по Решение № 259/2012 от 08.01.2013г. по гр.д.№ 299/2012г. на ІІг.о. реституцията по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ не е самостоятелен способ за придобиване на собствеността. Възстановяването на собствеността настъпва по право – по силата на закона при наличие на визираните в него условия. С оглед на това активната материалноправна легитимация по иска за защита на възстановеното право на собственост е налице, макар и ищецът да не се е позовал изрично на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, а е заявил наследствено правоприемство и липса на валидно отчуждаване на имота от неговия наследодател за периода от 09.09.1944 год. до 1989 год., стига да са били установени по делото всички предпоставки за възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ. Изричното позоваване на реституционния ефект от страна на собственика по предявения от него иск за правото на собственост, възстановено в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, не е безусловно необходимо процесуално действие за защита на настъпилите по силата на закона материалноправни последици, които съдът би следвало да зачете към момента на влизане на закона в сила.

Тази практика следва да бъде споделена и даденото разрешение да се приложи за настоящия казус.

По същество

По касационната жалба.

Предвид отговора на втория въпрос, основателни са оплакванията, че въззивният съд е дължал произнасяне по предпоставките за реституция по ЗВСОНИ, след като в исковата молба недвусмислено е заявено, че имотът е отнет незаконно, без основание, от наследодателите. Правата на ищцовата страна, черпени от реституцията по право, са ясно заявени в проведеното исково производство срещу РПК “С.”, където тези права са признати с влязъл в сила съдебен акт, макар и без участието на настоящите ответници и подпомагащата страна. В мотивите съдът е приел, че е осъществена реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ в полза на ищците. Този извод следва да бъде потвърден и в настоящето производство. Установено е, че имотът е бил собственост на наследодателите на ищците, предвиден е според регулационния план за нуждите на кооперация, но производство по отчуждаване не е извършено, а имотът е зает и ползван за нуждите на РПК, която е изградила в него зеленчуков павилион и гараж.

Отделно, според данните по делото реституция е призната спрямо другия имот в съсобствения парцел – имот пл. №*; този имот възстановените собственици са прехвърлили на ответниците, което е предизвикало извършената впоследствие продажба на имот пл. №* от общината също на ответниците. Видно е, че с нотариален акт №* от *г. А. С. С. /посочен като съсед в нотариалния акт на ищците от 1961г./ е признат за собственик на дворно място от * кв.м. и жилищна сграда, съставляващо парцел № * в кв.*, при съседи: от две страни улица и Х. Танков /собственик на имот пл.№ */. Със Заповед №244 от 25.01.1999г. на наследниците на А. С. е признато правото на възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ върху дворно място от 477 кв.м., съставляващо имот пл. № * в кв. *-а по плана към 1964г., а по плана от 1986г., идентифицирано като част от имот пл. № * в кв. *. През 2010г. наследниците на А. С. – М. Н., Н. К., С. С. и И. С., продават на ответника П. Х. имот пл. № * с площ * кв.м., за който е отреден УПИ *-*,* в кв. * по плана на [населено място], като праводателите са се легитимирали горепосочените нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1964г. на името на А. С. и заповед за реституция /в заповедта за реституция имотът е посочен като част от имот пл. №*, а в нотариалния акт е с пл. № *, но очевидно става въпрос за един и същи имот – този с пл. № */.

При горните обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките за възстановяване собствеността на ищците върху имот пл. № *. Наведените от ответниците и от подпомагащата страна твърдения, че е пропуснат законовия срок за реституция са несъстоятелни – след като имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден /или незаконно отнет/, то реституцията настъпва по силата на закона.

На следващо място, правата на ищците по влязлото в сила решение срещу РПК „С.”, са надлежно заявени пред подпомагащата страна [община] и са признати от нея. Горното е видно от писмото на [община] до кмета на [населено място] от 02.12.2003г., с което се изпраща решението на Панагюрски районен съд по гр.д. № 93/2000г. и се нарежда предприемане на действия по освобождаване на имота на собствениците от застроения гараж. Събраните доказателства не сочат на явни и несъмнени действия от страна на общината в следващия период, с които да се упражнява фактическа власт върху имота и да се отричат правата на ищците. Разпитаните свидетели Ч. и П. потвърждават, че имотът е бил собственост на ищците, че те са претендирали връщането му и по тяхно искане е бил разрушен магазина на РПК. Първият свидетел е бил кмет на селото до 2003г. и от 2008г. до 2012г.; той казва, че имотът се водел на наследниците на З. М.; никой нищо не е правил в него след като бил премахнат магазина на РПК, имотът останал празен; представлява разграден двор и общинска кола не е паркирана в него. Вторият свидетел П. също е бил кмет на селото в периода 2003-2007г. когато е съставен акта за частна общинска собственост; той също сочи, че имотът е празен, никого не е виждал в имота; З. М. донесъл документи и предявил претенции за имота; свидетелят представил документите в общината, но оттам казали, че това е за другия имот, а за този на М. е пропуснат срока за реституция. Свидетелите говорят за бетонен гараж, в който е държана колата на кмета в различни периоди от време до 2011г.

Видно от устните обяснения на вещото лице Гаджев /в протокола на л.150 от първоинстанционното дело/ в югоизточната част на регулационната граница с имота на Х. Т. /имот №*/ има гараж, който е с обща плоча с гаража от другата страна; същият е затрупан с боклуци и до него не може да се стигне; наличието на гараж е отразено и в акта за частна общинска собственост.

При тези доказателства не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че в полза на [община] е започнала да тече придобивна давност от момента на актуване на имота 01.12.2005г. Съставянето на акт за общинска собственост не установява упражняване на владение от страна на общината – фактическа власт с намерение за своене. А показанията на свидетелите не разкриват извършени от страна на общината действия по владение на поземления имот – те са единодушни, че никого не са виждали в имота и никой не е извършвал никакви действия в него, а те и двамата са били кметове на селото. Единствено ползването на гаража /построен след 1986г. по сведение на свидетелите/, разположен на граничната линия със съседния имот, не съставлява доказателство за владение върху поземления имот в необходимия според закона период за придобиване по давност. Същевременно е видно, че претенциите на ищците за имота са били добре известни както в кметството, така и в общината и са били съзнателно пренебрегвани / виж писмо от 07.03.2012г. на л.19, писмо на л.20, писмо от 09.11.2005г. на л.70 от делото на районния съд – с последното писмо кметът на селото иска съставяне на акт за общинска собственост за имота и върху него е поставена резолюция от 09.03.2006г. – да се упражнява владение чрез кмета на [населено място] /свидетеля А. П./, което владение да не се прекъсва по никой начин, а претенциите за собственост на З. М. да се предявят пред съда/.

В разрез със закона е следващият извод на съда, че упражняваното от страна на общината владение, основано на акта за частна общинска собственост, е добросъвестно, поради което собствеността е придобита по чл. 79, ал. 2 ЗС. Актовете за частна и държавна собственост имат констативен характер и не притежават правопораждащо действие; поради това не представляват годно правно основание за добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Такова правно основание могат да бъдат само актове с вещнопрехвърлителен ефект.

Предвид горното за недоказаност на владение от страна на общината, не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност от приобретателите Х. чрез присъединяване владението на праводателя им [община]. Упражняваното от Х. самостоятелно владение от момента на сделката през 2013г. до завеждането на делото през 2015г. може да се квалифицира като добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, но е осъществено в период, по-малък от законово необходимия.

При горните изводи постановеното въззивно решение се явява неправилно поради допуснато нарушение на закона и като такова следва да бъде отменено. Вместо това предявеният от ищците ревандикационен иск следва да бъде уважен.

В полза на ищците следва да се присъдят направените разноски за водене на делото в трите инстанции, които са 1380 лв. за първата инстанция, 1200 лв. за въззивната и 350 лв. за касационното производство или общо 2930 лв.

Диспозитив

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №365, без дата, постановено по гр.д. № 502/2017г. на Пазарджишки окръжен съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Н. Х. и Г. Г. Х., двамата от [населено място], [улица], че З. Г. М. от [населено място], [улица], Б. Г. П. от [населено място], ул. „17-та” № 14, М. Г. А. от [населено място], [улица], А. С. А. от [населено място], [улица], Л. Л. К. от [населено място], [улица], ет.1, ап.27, Т. Л. К. от [населено място], [улица], Ю. С. Г. от [населено място], ул.”17-та” № 23, Т. Л. Г. от [населено място], [улица], Г. А. Н. от [населено място], [улица] Б. Г. Д. от [населено място], [улица] са собственици на поземлен имот с пл. № * в кв. * по плана на [населено място], [община], с площ * кв.м., попадащ в УПИ *-*,* при съседи: североизток – улица, северозапад – улица, югоизток – УПИ *-*, югозапад – имот пл. № *. ОСЪЖДА П. Н. Х. и Г. Г. Х. на основание чл. 108 ЗС да им предадат владението върху описания имот.

ОСЪЖДА П. Н. Х. и Г. Г. Х. да заплатят на З. Г. М., Б. Г. П., М. Г. А., А. С. А., Л. Л. К., Т. Л. К., Ю. С. Г., Т. Л. Г., Г. А. Н. и Б. Г. Д. сумата 2930 /две хиляди деветстотин и тридесет/ лева разноски по делото за трите инстанции.

В производството като подпомагаща страна на ответниците участва [община].

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 259/2012 от 08.01.2013 г. по гр. д. № 299/2012 г. Докладчик: съдия Стойчо Пейчев Самостоятелен способ за придобиване на собственост ли е реституцията по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и налице ли е активната материалноправна легитимация, ако ищецът не се е позовал изрично на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а е заявил наследствено правоприемство и липса на валидно отчуждаване на наследения имот?


Цитирани норми

Източник: 290caselaw.com

Вашият коментар