нд. дек. 8th, 2019

Решение № 193 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 4751/2017 г.

Решение № 193 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 4751/2017 г.
докладвано от съдия Веска Райчева

Анотация
Въпрос:
Компетентен ли е бил съдът да се произнася по жалба по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК в седмичен срок от извършване на действието, когато изпълнителното дело е прекратено и такова действие е невъзможно и нищожно ли е съдебно решение постановено по вече несъществуващо изпълнително производство?

Отговор:
Прекратяването на принудителното изпълнение е нетипично приключване и то заличава с обратна сила изпълнителните действия извършени до момента. Чрез него се прекратява възможността за извършване на по-нататъшни изпълнителни действия и се обезсилват извършението до момента на прекратяването, с изключение на придобитите от трети лица права – чл. 433, ал. 3 ГПК. Основанията за прекратяване са уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК и след тях е отмяната или обезсилването на изпълнителния лист. Обезсилването на изпълнителния лист има за своя последица недопустимост на изпълнителния процес и той се погасява – чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. Прекратяването не се отразява на правата на трети лица, придобити преди настъпването му, като правата на купувача по публична продан върху недвижим се придобиват от влизане в сила на постановлението за възлагане- чл. 496, ал. 2 ГПК. Влязлото в сила постановление за възлагане завършва фактическия състав на проданта и ако след това изпълнението бъде прекратено, правата на купувача се запазват.
Съдът не е компетентен да се произнася по жалба по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК, когато изпълнителното дело е прекратено, а съдебно решение постановено по вече несъществуващо изпълнително производство е нищожно, тъй като в този случай съдът не разполага със специална за решаването на този вид дело юрисдикция.


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА, ЕРИК ВАСИЛЕВпри секретаря В.Стоилова,

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. N4751 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение от 21.07.2017г. по гр.д.№3797/2017г. на ГС София, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебно решение.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса компетентен ли е бил съдът да се произнася по жалба по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК в седмичен срок от извършване на действието, когато изпълнителното дело е прекратено и такова действие е невъзможно и нищожно ли е съдебно решение постановено по вече несъществуващо изпълнително производство.
Жалбоподателят К. И. З. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, моли да се отмени като се прогласи нищожността на атакуваното от него съдебно решение.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е велодно и моли да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявеният от К. И. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на решение от 31.03.2011г., постановено по ч. гр. дело № 1781/2011г. по описа на ГС София.
Съдът е приел, че е сезиран с иск , предявен на основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на решение № 4703 от 31.03.2011г., постановено по ч.гр.дело № 1781 по описа за 2011г. на ГС София, с което е отменен отказ на Ч. да издаде на жалбоподателя и връчи постановление за възлагане на недвижим имот, представляващ 3/10 ид.части от имот, находящ се в [населено място], район С., съставляващ У. № ХVІ-7 от кв. 91 по рег. план на [населено място], м. „Пп“, целият с площ 379 кв.м., придобит по време на публична продан по изп. дело /№/ по описа на частния съдебен изпълнител А. Б., с рег./ №/ на К., район на действие ГС София.
Съдът е приел, че атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и волята на съда е изразена в мотивите по разбираем начин. Изложени са съображения за това, че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика се приема, че е налице, когато решението е постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав, както и ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на съдия; ако е постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт (когато делото, решено по реда на ГПК, не е гражданско), както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд; нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав, да го подпишат /така решение № 391/2009 г. по гр.д. № 2525/2008 г. на ВКС, ІІ ГО/.
Съдът е приел, че в производство, образувано по иск на основание чл. 270, ал. 2 ГПК не може да се преразглежда въпросът относно твърдените от ищеца пороци, касаещи обстоятелствата дали съдът се е произнесъл по жалба, подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, доколкото същите касаят допустимостта на произнасянето на съда, а не неговата валидност.
Прието е, че съдът, извършил проверка за законосъобразността на действията на Ч., не е излязъл извън пределите на своята правораздавателна власт , тъй като атакуваното съдебно решение е постановено по частна жалба против отказ на Ч. да издаде на жалбоподателя и да връчи постановление за възлагане, тоест обжалва се действие на съдебен изпълнител, за което е предвиден ред в чл. 435 ГПК и сл.
Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд, поради което ГС София е бил компетентен да се произнесе по жалбата, а относно доводите на жалбоподателя, че произнасянето на съда е извън пределите на правораздавателна власт на съда, тъй като изпълнителното производство е било прекратено към момента на произнасяне на съда, както и че представлява преразглеждане на акт на по-горна инстанция – АС София, въззивният съд е счел, че горепосочените доводи касаят допустимостта на произнасянето на съда, постановил атакувания съдебен акт, а не касаят пороци, които да обусловят нищожността му. Прието е за недопустимо да се извършва контрол на правилността и допустимостта на произнасянето на съда, тъй като това ще доведе до преразглеждане на правния спор, по който се е произнесъл съдът.
Прието е, че в производство по иск, предявен на основание по чл. 270, ал. 2 ГПК, е ирелевантно разглеждането на въпроса кога е влязло в сила постановлението за възлагане, респективно дали е породило правни действия и от кой момент, доколкото предмет на разглеждане в производството е единствено обстоятелството дали атакуваното съдебно решение страда от порок, обуславящ нищожност му.
Въззивният съд е приел, че атакуваното решение е постановено от компетентен орган, в кръга на правораздавателната му власт, доколкото обстоятелствата дали съдът е бил сезиран от легитимирана страна, в предвидените за това срокове, както и дали е бил постановен актът след прекратяване на изпълнителното производство, единствено могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, а не и неговата нищожност, както и е постановено в изискуемата форма и волята на съда е изразена в мотивите по разбираем начин.

Касационен въпрос
Допуснато е касационно обжалване по въпросите: компетентен ли е бил съдът да се произнася по жалба по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК в седмичен срок от извършване на действието, когато изпълнителното дело е прекратено и такова действие е невъзможно и нищожно ли е съдебно решение постановено по вече несъществуващо изпълнително производство, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същите няма установена задължителна съдебна практика.

Мотиви
Настоящият състав намира, че на така поставените въпроси следва да се даде следния отговор:
Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение (съдебния акт), но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., в мотивите към ТР № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези.
Така, нищожност на съдебния акт е налице при особено съществени пороци, като постановяване от ненадлежен орган (онзи, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде) или в ненадлежен състав; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение не нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление.
В случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че прекратяването на принудителното изпълнение е нетипично приключване и то заличава с обратна сила изпълнителните действия извършени до момента. Чрез него се прекратява възможността за извършване на по-нататъшни изпълнителни действия и се обезсилват извършението до момента на прекратяването, с изключение на придобитите от трети лица права – чл. 433, ал. 3 ГПК. Основанията за прекратяване са уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК и след тях е отмяната или обезсилването на изпълнителния лист. Обезсилването на изпълнителния лист има за своя последица недопустимост на изпълнителния процес и той се погасява – чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. Прекратяването не се отразява на правата на трети лица, придобити преди настъпването му, като правата на купувача по публична продан върху недвижим се придобиват от влизане в сила на постановлението за възлагане- чл. 496, ал. 2 ГПК. Влязлото в сила постановление за възлагане завършва фактическия състав на проданта и ако след това изпълнението бъде прекратено, правата на купувача се запазват.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че съдът не е компетентен да се произнася по жалба по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК, когато изпълнителното дело е прекратено, а съдебно решение постановено по вече несъществуващо изпълнително производство е нищожно, тъй като в този случай съдът не разполага със специална за решаването на този вид дело юрисдикция.

По същество
При така дадения отговор на поставените за разглеждане въпроси и вземайки предвид установените обстоятелства по делото настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени.
Установено е по делото, че с определение от 18.08.2009г. по гр.д.№7778/2009г. ГС София е допуснал обезпечение на бъдещ иск срещу К. З. чрез налагане възбрана върху недвижим имот и на 29.09.2009г. е издаден изпълнителен лист. Констатирано е, че изпълнително дело №294/2010г. на Ч. А.Б. е образувано въз основа на молба от [фирма] и издаден в полза на дружеството изпълнителен лист срещу К. З. от СГС, по гр. д. № 7778 по описа за 2009 г. за сумата 11 540 лв. разноски по делото. В рамките на проведеното изпълнително производство [фирма] участва в публична продан на недвижим имот, представляващ 3/10 ид.ч. от имот находящ се в [населено място].
Установено е също така, че с определение от 10.06.2010г. по гр.д.№927/2010г. е спряно изпълнителното дело до приключване на производството по жалба срещу определението за допускане на обезпечението и издаване на изпълнителен лист, като с определение от 25.08.2010 г. на САС, постановено по ч. гр.д. № 927 по описа за 2010 г. е отменено определението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист и този изпълнителен лист е обезсилен. Видно е, че към момента, към който изпълнителното дело все още е било спряно, е приключила публична продан, като е издадено постановление от 24.06.2010г. за възлагане на недвижим имот въз основа на протокол за обявяване на купувач по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК, като имота е възложен на ответника по жалба. Постановлението за възлагане е обжалвано от К. З. на 02.07.2010г. и с определeние от 29.09.2010г. по гр.д.№9560/2010г. жалбата е оставена без разглеждане. Това определение е потвърдено с определение от 22.11.2010г. по гр.д.№1648/2010г. на АС София.
Констатирано е, че с Постановление от 28.09.2010г. на Ч. А.Б. е прекратено производството по изп.д.№294/2010г и с влязло в сила решение от 17.12.2010г. на СГС, постановено по ч.гр.д.№13451 от 2010г. съдът е оставил без уважение частната жалба на [фирма] /взискателя по изпълнителното производство/ против постановлението за прекратяване на изпълнителното дело / №/ по описа на частния съдебен изпълнител А.Б. с рег./ №/ на К., район на действие СГС. След прекратяване на изпълнителното производство, на 13.10.2010г. Ч. е уведомил купувача [фирма], че изпълнителното дело е прекратено и следва да се яви да получи обратно заплатените от него суми, но купувачът на 28.12.2010г. е обжалвал отказа на Ч. да му издаде постановления за възлагане и с решение от 31.03.2011г. по гр.д.№4781/2011г. СГС е отменил отказа на Ч. да издаде отново и да връчи постановление за възлагане на 3/10 идеални части от имот придобит на публична продан по изп.д.№294/2010г.
Предвид на така установените факти по делото настоящият състав намира, че след като съдът е натоварен да разрешава правни спорове по конкретно определени дела и не може да преминава пределите на своята юрисдикция, постановявайки акатуваното съдебно решение № 4703 от 31.03.2011г., постановено по ч.гр.дело № 1781 по описа за 2011г. на ГС София, с което е отменен отказ на Ч. да издаде на жалбоподателя и връчи постановление за възлагане на недвижим имот, е излязъл извън своите правомощия. В конкретния случай с съдът към 31.03.2011г. се е произнесъл по жалба, подадена по реда на чл. 436 ГПК при липса на предпоставки за това: при прекратено изпълнително дело, при обезсилен изпълнителен лист и при липса на действие на съдебен изпълнител, което да подлежи на обжалване съобразно разпоредбата на чл. 435 ГПК. Обезсилването на изпълнителния лист е довело до недопустимост на изпълнителния процес, който e приключен на 17.12.2010г.- чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, а в случай че са налице права на трети лица, придобити надлежно преди това, то те не съставляват пречка за прекратяване на изпълнителното производство. Решението, чиято нищожност се претендира, е постановено извън предвидената в чл. 435 ГПК и чл. 436 ГПК правораздавателната власт на съда по проверка законосъобразността на действия на съдебния изпълнител. Само когато съдът е натоварен да разглежда определен спор той е компетентен да постанови решение по него, а липсата на компетентност води до нищожност на постановения съдебен акт. Налице съдебно решение , което не може да бъде обжалвано пред по-горен съд, но това не означава, че формалната законна сила е отстранила дефекта, от който е засегнато, както неправилно е приел въззивният съд.
Ето защо обжалваното решение и потвърденото с него решение на първоинстанционният съд следва да се отменят , а настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора като решение № 4703 от 31.03.2011г., постановено по ч.гр.дело № 1781 по описа за 2011г. на ГС София да се прогласи за нищожно.

Диспозитив
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

О т м е н я решение от 21.07.2017г. по гр.д.№3797/2017г. на ГС София и потвърденото с него решение от 16.11.2016г. по гр.д.№2378/2016г. на РС София
Прогласява за нищожно решение № 4703 от 31.03.2011г., постановено по ч.гр.дело № 1781 по описа за 2011г. на ГС София, с което е отменен отказ на Ч. да издаде на [фирма] и връчи постановление за възлагане на недвижим имот.


Свързани съдебни актове:
Решение № 391 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 2525/2008 г. Докладчик: съдия Стойчо Пейчев Произнасяне на касационната инстанция по влязло в сила като необжалваемо решение на апелативния съд сочи на недопустимост или на нищожност на съдебния акт?
Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. Докладчик: съдия Лазар Груев 1. Нищожно ли е съдебно решение, обявено по реда на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./ и чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК, при което съдията, неподписал решението е избран за съдия в друг съд или е бил в обективна невъзможност да стори това?
2. Нищожно ли е съдебно решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд?
Постановление № 1/85 от 10.11.1985 г. Докладчик: Върховен съд на РБ По някои въпроси за правомощията на втората инстанция по граждански дела.


Цитирани норми:
чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./; чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК; чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК;
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; чл. 433, ал. 3 ГПК; чл. 436, ал. 1 ГПК; чл. 492, ал. 2 ГПК
чл. 433, ал. 1 ГПК; чл. 270, ал. 2 ГПК; чл. 496, ал. 2 ГПК; чл. 435 ГПК; чл. 436 ГПК
чл. 290 ГПК

Източник: 290caselaw.com

Вашият коментар