чт. юни 27th, 2019

Решение № 207 от 11.04.2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г.

Анотация

Въпрос

Налице ли е виновно и противоправно поведение на частния съдебен изпълнител, което да обосновава отговорността му по чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД, при продължаване на изпълнението за периодични вземания в случай, че длъжникът доброволно, без принуда и по своя воля извършва плащания във време и в размер, които самият той определя, вследствие на което е събрана повече от дължимата се по изпълнителното основание сума и ако е така от кой момент започва да тече погасителната давност за отговорността на изпълнителя?

Отговор

При извършване на изпълнението съдебният изпълнител е обвързан от установеното с изпълнителния лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото. В случаите когато изпълнителният лист удостоверява вземане което е платимо периодично в определен размер съдебният изпълнител е длъжен да събира всяка една вноска, на посочения в листа падеж и в посочения в него размер. Ако длъжникът по това вземане, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, изпълнява същото като превежда дължимата се сума по посочената му сметка, съдебният изпълнител не може да предприеме принудителни действия по събиране на вземането, а следва да предаде получената сума на взискателя. Съдебният изпълнител не е задължен да следи за развитието на материалното правоотношение между страните по изпълнението и служебно да съобразява действията си по изпълнителното производство с него. Той може да съобрази тези обстоятелства ако бъде уведомен за тях от някоя от страните по изпълнителното производство или от трето, засегнато от изпълнението лице, и му бъдат представени надлежни доказателства затова. В случай, че това не бъде направено и никоя от страните по изпълнението не уведоми съдебния изпълнител за настъпилото изменение на изпълняемото право и той предприеме действия по принудително изпълнение на същото действията му няма да бъдат противоправни, тъй като ще са съобразени с представения му изпълнителен лист. Затова ако по изпълнителното дело не са представени надлежни доказателства, че изпълняемото вземане е погасено, променен е размерът на същото или пък е настъпило посоченото в изпълнителния лист прекратително условие, като длъжникът продължава да изпълнява задължението си действията на съдебния изпълнител по предаването на получената в резултат на изпълнението сума на взискателя няма да са противоправни и да доведат до ангажиране на отговорността му за вреди, дори и да е налице надвишаване на размера на задължението. В този случай като противоправно може да се определи действието на взискателя, който получава плащането, независимо от това, че знае, че то не се дължи и не е предприел действия да уведоми съдебния изпълнител за това, че периодичното му вземане вече не съществува.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 26.09.2018 (двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател:
Борислав Белазелков

Членове:
Борис Илиев, Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3201 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

История на спора

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 73 703/02.06.2017 година, подадена от В. А. Л., срещу решение № 2092/30.03.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 12 919/2016 година.

С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е изменил частично първоинстанционното решение № 12 351/04.08.2016 година на Софийски районен съд, гражданска колегия, 30-ти състав, постановено по гр. д. № 17 773/2013 година, при което като краен резултат В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители е осъдена, на основание чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД, да заплати на В. С. А. и С. М. А. сумите от по 2091.94 лева на всеки един от тях, представляват недължимо събрани суми по изпълнително дело № 20077800400004 и по изпълнително дело № 20087800400312, както и сумите от по 700.68 лева на всеки един от тях, представляващи недължимо събрана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20087800400312, като за разликата над уважените до пълните претендирани размери исковете са отхвърлени като неоснователни.

чС подадената от В. А. Л. касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която предявените срещу нея от В. С. А. и С. М. А. искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД са уважени. Твърди се, че в тази си част решението на Софийски градски съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Ответниците по тази касационна жалба В. С. А. и С. М. А. са подали отговор на същата с вх. № 98 716/24.07.2017 година, с който са изразили становище, че жалбата е неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди в атакуваната с нея част.

Третото лице помагач на страната на В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, а именно „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД [населено място] не е подал отговор на жалбата като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

В. А. Л. е била уведомена за обжалваното решение на 02.05.2017 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 73 703/02.06.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Касационен въпрос

С постановеното по делото определение № 315/03.04.2018 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това налице ли е виновно и противоправно поведение на частния съдебен изпълнител, което да обосновава отговорността му по чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД, при продължаване на изпълнението за периодични вземания, в случай че длъжникът доброволно, без принуда и по своя воля извършва плащания във време и в размер, които самият той определя, вследствие на което е събрана повече от дължимата се по изпълнителното основание сума и ако е така от кой момент започва да тече погасителната давност за отговорността на изпълнителя.

Мотиви

По така поставените правни въпроси настоящият съдебен състав намира, че отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл. 441 ГПК, съответно чл. 74 ЗЧСИ.

Съгласно ал. 1 на чл. 441 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЧСИчастният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна такава. Затова за да възникне същата е необходима да са налице предвидените в закона предпоставки за това, а именно неправомерно действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието.

Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Освен това се изисква и вина на съдебния изпълнител по отношение на противоправното действие или бездействие.

При извършване на изпълнението съдебният изпълнител е обвързан от установеното с изпълнителния лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото. В случаите когато изпълнителният лист удостоверява вземане което е платимо периодично в определен размер съдебният изпълнител е длъжен да събира всяка една вноска, на посочения в листа падеж и в посочения в него размер. Ако длъжникът по това вземане, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, изпълнява същото като превежда дължимата се сума по посочената му сметка, съдебният изпълнител не може да предприеме принудителни действия по събиране на вземането, а следва да предаде получената сума на взискателя.

Съдебният изпълнител не е задължен да следи за развитието на материалното правоотношение между страните по изпълнението и служебно да съобразява действията си по изпълнителното производство с него. Той може да съобрази тези обстоятелства ако бъде уведомен за тях от някоя от страните по изпълнителното производство или от трето, засегнато от изпълнението лице, и му бъдат представени надлежни доказателства затова. В случай, че това не бъде направено и никоя от страните по изпълнението не уведоми съдебния изпълнител за настъпилото изменение на изпълняемото право и той предприеме действия по принудително изпълнение на същото действията му няма да бъдат противоправни, тъй като ще са съобразени с представения му изпълнителен лист. Затова ако по изпълнителното дело не са представени надлежни доказателства, че изпълняемото вземане е погасено, променен е размерът на същото или пък е настъпило посоченото в изпълнителния лист прекратително условие, като длъжникът продължава да изпълнява задължението си действията на съдебния изпълнител по предаването на получената в резултат на изпълнението сума на взискателя няма да са противоправни и да доведат до ангажиране на отговорността му за вреди, дори и да е налице надвишаване на размера на задължението. В този случай като противоправно може да се определи действието на взискателя, който получава плащането, независимо от това, че знае, че то не се дължи и не е предприел действия да уведоми съдебния изпълнител за това, че периодичното му вземане вече не съществува.

С оглед на този отговор съдът не дължи отговор на втория правен въпрос за началния момент на погасителната давност, тъй като той предполага положителен отговор на първия въпрос, а именно, че е налице отговорност на съдебния изпълнител.

По същество

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно в обжалваната му част по следните съображения:

При постановяване на обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение от 29.10.1999 година на Софийския районен съд, трето гражданско отделение, 59-ти състав, постановено по гр. д. № 4855/1998 година е допуснато извършването на съдебна делба на описания в решението апартамент, между В. С. А., С. М. А. и Т. С. К.. Със същото решение била постановена привременна мярка по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./, като първите двама са осъдени да заплащат на третия сумата от 114 305.00 неденоминирани лева месечно, считано от датата на постановяване на решението, като искането е отхвърлено до пълния му предявен размер.

С решение от 14.07.2003 година на Софийски градски съд ІV в отделение, постановено по гр. д. № 1700/2000 година, решението на Софийския районен съд е било изменено частично, в частта му, с която претенцията по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ била отхвърлена за сумата от 114 305.00 неденоминирани лева, като е постановено В. С. А. и С. М. А. да заплащат на Т. С. К. месечно обезщетение в размер на 228 610.00 неденоминирани лева. На 12.12.2003 година К. се снабдил с изпълнителен лист, по силата, на който В. С. А. и С. М. А. са осъдени да му заплащат месечно сумата от 228 610.00 неденоминирани лева на основание чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./, считано от 29.10.1999 година., както и разноските за въззивната инстанция в размер на 112.00 лева.

С решение № 550/21.07.2004 година, постановено по гр. д. № 88/2004 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. решението от 14.07.2003 година на Софийски градски съд ІV в отделение, постановено по гр. д. № 1700/2000 година е било отменено в частта му, с която решението от 29.10.1999 година на Софийския районен съд, трето гражданско отделение, 59-ти състав, постановено по гр. д. № 4855/1998 година е било оставено в сила по допускането на делбата при квоти 1/2 идеална част за В. С. А. и С. М. А. в режим на съпружеска имуществена общност и 1/2 идеална част за Т. С. К., като било постановено друго, с което са определение равни квоти-по 1/3 идеална част за всеки един от съделителите, като жалбата в частта й относно чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ била оставена без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване.

С определение от 25.05.2005 година на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1038/2005 година е била изменена постановената с решение от 14.07.2003 година на Софийски градски съд ІV в отделение, постановено по гр. д. № 1700/2000 година привременна мярка по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./, като В. С. А. и С. М. А. са били осъдени да заплащат на Т. С. К. по 152.40 лева месечно (или всеки един от тях по 76.20 лева), считано от датата на постановяване на определението-25.05.2005 година до окончателното извършване на делбата. С определение от 08.04.2008 година на Софийски градски съд ІV в отделение, постановено по гр. д. № 1700/2000 година, на основание чл. 242 ГПК и чл. 246 ГПК /отм./; бил обезсилен изцяло издадения в полза на Т. С. К. срещу В. С. А. и С. М. А. изпълнителен лист за сумата от 228 610.00 неденоминирани лева. Това определение било отменено с определение от 07.10.2008 година, постановено по ч. гр. д. № 1004/2008 година по описа на ВКС, като молбата на В. С. А. и С. М. А. за обезсилване на изпълнителния лист била оставена без уважение.

По жалба на В. С. А. и С. М. А. срещу действията на В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители изразяващи се в определяне размера на задължението им по изпълнително дело № 20077800400004 към 28.01.2007 година., предвид постановената промяна на квотите на съделителите по отношение на недвижимия имот, предмет на делбата, е било постановено определение от 15.05.2008 година на Софийски градски съд, по гр. д. № 836/2007 година, с което същата е била оставена без уважение.

С определение от 05.03.2009 година постановено по гр. д. № 88/2004 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. в производство по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК /отм./;, предвид влязлото в сила решение, с което са променени квотите в съсобствеността, било постановено издаване на обратен изпълнителен лист на молителите В. С. А. и С. М. А. срещу Т. С. К. за сумата от 76.21 лева ежемесечно за времето от 29.10.1999 година до 25.05.2005 година, заедно със законната лихва от датата на всяко направено основание плащане в рамките на посочения период, както и припадащата се част от разноските по компенсация. Това определение било потвърдено с определение № 549/24.09.2009 година, постановено по ч. гр. д. № 515/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., като самият обратен изпълнителен лист е бил издаден на 05.03.2009 година.

От определение № 185/12.05.2011 година, постановено по ч. гр. д. № 190/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. се установявало, че апартамента предмет на делбата бил разделен на два самостоятелни обекта, като на 27.03.2009 година било отпаднало основанието за заплащане на месечно обезщетение, тъй като на тази дата било преустановено ползването на целия имот. При тези мотиви съставът на ВКС отменил частично определението на СГС от 12.05.2011 година и отхвърлил искането на Т. С. К. с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./; за присъждане на месечно обезщетение по отношение на В. С. А. и С. М. А.., за периода след 27.03.2009 година.

Изложени са съображения за това, че между страните в производството са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно размера на дължимото от ищците обезщетение за периода от 29.10.1999 година до 25.05.2005 година-228.60 лева месечно и от 25.05.2005 година до 27.03.2009 година (датата на която е отпаднало основанието за заплащане на обезщетението)-152.40 лева месечно, както и факта на издаване на обратен изпълнителен лист на 05.03.2009 година в полза на А. за недължимото на Т. С. К. обезщетение в размер на 76.21 лева месечно за периода от 29.10.1999 година до 25.05.2005 година.

При тези данни, а и от заключенията (основно от 02.03.2015 година и допълнително от 16.11.2015 година) на съдебно-счетоводната експертиза, се установявало, че задължението на А. за заплащане на месечно обезщетение за ползване по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./; на Т. С. К. за периода от 29.10.1999 година до 24.02.2005 година по издадения на 12.12.2003 година изпълнителен лист възлизало на 15 286.38 лева (66 месеца и 26 дни по 228.61 лева), а за периода от 25.02.2005 година до 27.03.2009 година (когато бил предаден ключа от имота) възлизало на 7025.64 лева (46 месеца и 2 дни по 152.40 лева) или общо за целия период задължението възлизало на сумата от 22 312.02 лева. От изпълнителния лист било видно, че лихва върху дължимото обезщетение не била присъждана и такава безспорно не се дължала.

По молба Т. С. К.. въз основа на изпълнителния лист от 12.12.2003 година било образувано изпълнително дело № 4966/2003 година по описа на ДСИ при СРС. По това изпълнително дело от А. била внесена общо сумата от 16 5ЗЗ.00 лева, от която на К. били преведени 15 471.69 лева и била начислена такса върху събраната сума-861.31 лева. След предаване на делото от ДСИ на В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители., то продължило под № 20077800400004/, като за периода от януари 2007 година до 27.03.2008 година събраната от А. сума възлизала на 7760,93 лева, от които 7151.33 лева били преведени на Т. С. К., а 609.60 лева била таксата върху събраната сума.

Това изпълнително производство било прекратено по молба на А. от 28.05.2008 година, с която последните са представили пред В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители определение от 08.04.2008 година, постановено по гр. д. № 1700/2000 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 242 ГПК и чл. 246 ГПК /отм./; бил обезсилен изцяло издадения в полза на Т. С. К. изпълнителен лист. Третото изпълнително дело под № 20087800400312 било образувано по молба на Т. С. К. от 10.10.2008 година след представено от негова страна определение на ВКС, с което било отменено определението на СГС, с което бил обезсилен изпълнителния лист от 12.12.2003 година. По това изпълнително дело за периода от 13.08.2008 година до 09.02.2009 година (когато била направена последната вноска от длъжниците), била събрана сумата от 11 776.40 лева, от които 10 593.89 лева били преведени на К., а останалите 1182.51 лева представлявали начислени такси по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Съгласно допълнителното заключение на вещото лице за периода от 29.10.1999 година до 24.05.2005 година от дължимата сума за обезщетение от 15 286.38 лв., А. били платили сума в размер на 4200.00 лева, като оставащата сума за доплащане само на обезщетение по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ била в размер на 11 086.38 лева, а за периода от 25.05.2005 година до 27.03.2009 година А. към 09.02.2009 година били заплатили суми в общ размер на 31 910.ЗЗ лева. или от дължимите по изпълнителния лист суми в общ размер на 22 312.02 лева-обезщетение за ползване, те били извършили плащания в общ размер на 36 110.ЗЗ лева или с 13 798.31 лева в повече от задължението им по изпълнителния лист. От тази сума след приспадне на дължимите от тях разноски, присъдени с изпълнителния лист, разноските на Т. С. К. по образуване и водене на изпълнителното дело, както и дължимите такси по чл. 51д ЗДТ и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в общ размер на 9614.42 лева, се получавала разликата от 4183.89 лева, която се явявала недължима от А., но която е събрана от тях в изпълнителното производство. По делото нямало спор между страните, че последната вноска е платена от А. през февруари 2009 година, т. е. преди издаването на обратния изпълнителен лист..

От заключенията се установявало, че по издадения на 05.03.2009 година обратен изпълнителен лист, вземането на В. С. А. и С. М. А. срещу Т. С. К. за сумата от 76.21 лева ежемесечно за времето от 29.10.1999 година до 25.05.2005 година възлизало на 5111.15 лева- главница, която сума им била възстановена по изпълнителното дело № 200984304000044 при Е. Г. П.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.. На А. била платена и законната лихва върху вземането от 5111.51 лева, като общата сума, получена от тях по изпълнителното дело била в размер на 10 476.07 лева.

Въз основа на горните факти Софийски градски съд е приел, че за да се прецени налице ли е неоснователно събрана сума в по изпълнително дело № 20077800400004 и по изпълнително дело № 20087800400312, двете на В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, което е основният спор между съдебния изпълнител от една страна и В. С. А. и С. М. А. от друга следвало от събраната от последните двама сума от 36 110.33 лева да се приспадне възстановената им по обратния изпълнителен лист по изпълнително дело № 20098430400044 на Е. Г. П.-… с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители сума от 5111.15 лева (недължимо обезщетение в размер на 76.21 лева месечно за периода от 29.10.1999 година до 25.05.2005 година.

От получената в резултат на това сума от 30 999.18 лева следвало да се извади размера на реално дължимото се от В. С. А. и С. М. А. на Т. С. К. обезщетение по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ за периода от 29.10.1999 година до 27.03.2009 година, когато било отпаднало основанието за заплащане на същото, което било в размер на 17 200.87 лева, както и размера на разноските на взискателя в изпълнителното производство за държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 6961.00 лева, както и размера на пропорционалната такса върху събраната сума за изпълнение на дължимото парично вземане за обезщетение, които са в размер на 1252.05 лева, като получената след това приспадане сума от 5585.26 лева се явявала неоснователно събрана. От последната сума 4183.89 лева представлявала неоснователно събрана сума за обезщетение по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./, а сумата от 1401.37 лева, неоснователно събрана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

От приетите по делото заключения не можело да се направи категоричен извод, че сумата от 4183.89 лева е била събирана от В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, като вземане на взискателя, представляващо лихва за забава върху дължимото обезщетение за ползване, но така или иначе безспорно се установявало, че е налице недължимо събрана сума по изпълнителното дело.

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на В. С. А. и С. М. А., че начислените и събрани суми за разноски на взискателя и такси по ТТРЗЧСИ в изпълнителните производства, не следвало да се приспадат от общо внесената от тях сума, тъй като те вече били приспаднати веднъж при рекапитулацията по обратния изпълнителен лист по изпълнително дело № 20098430400044 на Е. Г. П.-… с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.

В конкретния случай, рекапитулацията по образуваните пред В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители изпълнителни дела и по изпълнително дело № 20098430400044 на Е. Г. П.-… с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, образувано по обратния изпълнителен лист, не следвало да се взима предвид при преценката налице ли е неоснователно събрана от ищците сума от В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители., тъй като по обратния изпълнителен лист, освен недължимо събраното обезщетение по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./, предмет на принудително изпълнение са били и вземания за законна лихва върху вземането от 5111,51 лева. Отделно от това тази рекапитулация била извършена на база счетоводна експертиза, назначена от частния съдебен изпълнител, която не можело да бъде ценена в исковото производство, тъй като не е събрана по надлежния процесуален ред.

Съставът на Софийски градски съд е приел, че събраната от В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители сума от 4183.89 лева е била неправомерно събрана, доколкото излиза извън обективните предели на изпълнителния лист и представлява имуществена вреда за В. С. А. и С. М. А., за настъпването на която следвало да се ангажира именно отговорността на съдебния изпълнител. Затова исковете на всеки един от В. С. А. и С. М. А. били основателни до размера от 2091.94 лв. по отношение на недължимо събрани суми за обезщетение по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ и до размера от 700.68 лева по отношение на недължимо събрани такси по т. 26 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20087800400312 на В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Неоснователни били доводите на В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, че за законосъобразно изпълнение на задълженията си, тя е следвало да събира освен месечното обезщетение за ползване, така също и размера на задължението, което е заварила при поемане на делото от ДСИ, още повече, че е била обвързана с окончателен съдебен акт на съда. Съдът по деликтния иск преценявал процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Това било така, тъй като с решението по жалба срещу действия на частния съдебен изпълнител се формирала сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, т.е. противоправността, като елемент от фактическия състав на търсената от съдебния изпълнител отговорност за вреди, не била резултатна от решението по жалбата, чиито последици били конститутивни.

В конкретния случай безспорно се установявало, че от В. С. А. и С. М. А. е събрана сума в изпълнителното производство, която не е дължима от тях, тъй като надхвърляла размера на вземането по издадения на 12.12.2003 година изпълнителен лист, като това се дължало именно на действията на частния съдебен изпълнител. Безспорно било и това, че върху недължимата сума е била начислена и пропорционална такса от частния съдебен изпълнител, която също не се дължала от В. С. А. и С. М. А..

Неоснователно било и направеното възражение, че претендираните от В. С. А. и С. М. А. суми, са погасени по давност. В съдебната практика нямало спор относно срокът, с изтичането на който се погасяват тези вземания и този срок бил петгодишен по чл. 110 ЗЗД. Срокът бил тригодишен само за вземанията за лихви върху вземанията от непозволено увреждане. При деликт давността течала от откриване на дееца, защото това е моментът, в който кредиторът можел да предяви вземането си, а когато той е известен-от деня на извършването му. Ако увреждащото действие продължавало през определен период от време, какъвто бил конкретния случай, давността започвала да тече от крайния момент на периода.

По делото нямало спор, че последната вноска по второто изпълнително дело е събрана през февруари 2009 година, от който момент била започнала да тече давността за вземанията на В. С. А. и С. М. А. за непозволено увреждане, поради което, доколкото към датата на предявяването на исковете-22.04.2013 година, не бил изтекъл петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД, вземанията за недължимо събрани суми и такси по изпълнителните дела, не са били погасени по давност.

Отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл. 441 ГПК, съответно чл. 74 ЗЧСИ. Съгласно ал. 1 на чл. 441 ГПКчастният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна такава. Затова за да възникне същата е необходима да са налице предвидените в закона предпоставки за това, а именно неправомерно действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието.

Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.

В конкретния случай по делото е установено, че В. С. А. и С. М. А. са внесли суми по образуваното от Т. С. К. срещу тях изпълнително производство в размер надвишаващ задължението им, което по съществото си представлява вреда. Това обаче не е достатъчно, за да възникне отговорността на В. А. Л., качеството …, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители за обезщетение за тези вреди.

По делото не са установени конкретни извършени от нея по изпълнително дело № 20077800400004 и по изпълнително дело № 20087800400312 действия по принудително събиране на вземането на Т. С. К.. И по двете изпълнителни дела са изпратени покани за доброволно изпълнение до В. С. А. и С. М. А. в качеството им на длъжници, като по първото дело е била допусната и съдебно-икономическа експертиза за размера на задължението, която е била предмет на обжалване и по повод на която е постановено решение от 15.05.2008 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ „А“ състав, постановено по ч. гр. д. № 856/2007 година. След получаване на поканите за доброволно изпълнение по двете изпълнителни дела В. С. А. и С. М. А. са започнали да изпълняват задължението си като периодично са внасяли суми по посочената им банкова сметка.

Съдебният изпълнител е обвързан от удостовереното с изпълнителния лист вземане и е задължен да събере същото. Когато изпълнителният лист е за вземане, което е платимо периодично в определен размер, съдебният изпълнител не е задължен да следи за отношенията между страните по материалното правоотношение и да извършва служебна преценка дали размера на задължението е изменен и от кой момент е станало това, както и дали не е настъпило условието, водещо до прекратяване на задължението, ако такова е налице в изпълнителния лист.

Той може да съобрази тези обстоятелства асо бъде уведомен за тях от някоя от страните по изпълнителното производство или от трето, засегнато от изпълнението лице, и му бъдат представени надлежни доказателства затова. В случай, че това не бъде направено и никоя от страните по изпълнението не уведоми съдебния изпълнител за настъпилото изменение на изпълняемото право и той предприеме действия по принудително изпълнение на същото действията му няма да бъдат противоправни.

В случая след получаване на поканите за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20077800400004 и изпълнително дело № 20087800400312 двете на В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители не са предприемани действия по принудително изпълнение на вземането на Т. С. К., а В. С. А. и С. М. А. са извършвали вноски по посочената им банкова сметка и то до момент, в който те са преценили. Няма доказателства същите да са възразили за размера на изпълняемото право, нито за това че същото е погасено. Затова при извършени от тях плащания и при липса на направени възражения съдебния изпълнител не е имал задължението да извършва проверка за това дали извършеното плащане надхвърля размера на задължението и да откаже да преведе получените суми на взискателя. При това В. С. А. и С. М. А. са направили последната вноска по воденото срещу тях изпълнително производство на 09.02.2009 година, а същото е прекратено през 2012 година.

С оглед на горното не е доказано по категоричен начин, че надвнасянето на суми по водените срещу В. С. А. и С. М. А. изпълнителни дела № 20077800400004 и № 20087800400312, двете по описа на В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители се дължи на противоправни действия или бездействия на съдебния изпълнител, които да дават възможност за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 441, ал. 1 ГПК и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Предвид изложеното решението на Софийски градски съд в обжалваната му част следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените срещу В. А. Л.-…, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители искове с това правно основание да бъдат отхвърлени.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 2092/30.03.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 12 919/2016 година в частта му, с която В. А. Л. от [населено място], [улица], в качеството си на …, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители е осъдена, на основание чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД, да заплати на В. С. А. с Е. [ЕГН] и С. М. А. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумите от по 2091.94 лева на всеки един от тях, представляват недължимо събрани суми по изпълнително дело № 20077800400004 и по изпълнително дело № 20087800400312, както и сумите от по 700.68 лева на всеки един от тях, представляващи недължимо събрана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20087800400312, както и сумата от 121.95 лева разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. А. с Е. [ЕГН] и С. М. А. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу В. А. Л. от [населено място], [улица], в качеството …, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумите от по 2091.94 лева на всеки един от тях, представляват недължимо събрани суми по изпълнително дело № 20077800400004 и по изпълнително дело № 20087800400312, както и сумите от по 700.68 лева на всеки един от тях, представляващи недължимо събрана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на В. А. Л. от [населено място], [улица], в качеството …, с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, а именно „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД [населено място], [улица].

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Източник: 290caselaw.com

Вашият коментар