чт. юни 27th, 2019

Решение № 35 от 07.03.2019 г. по т. д. № 1165/2018 г.

Анотация

Въпрос

Следва ли съпругът на ЕТ-в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ и чл. 135 ЗЗД срещу физическото лице ЕТ-в несъстоятелност, с които се иска обявяването за относително недействителни на разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност /съкр.СИО/ , с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО.

Отговор

Отменителните искове имат облигационен, а не вещен характер, доколкото евентуалната им основателност не води до обратен транслативно-вещен ефект , т.е. връщане на правата върху имотите отново в патримониума на съпрузите, съответно в режим на СИО, и има за последица само осигуряване възможността на кредиторите да се удовлетворят от стойността на дела на длъжника-½, при запазване действителността на самата разпоредителна сделка по отношение на страните по нея. Следователно, в разглеждания случай, не може да става изобщо въпрос за необходимо другарство, по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, на двамата съпрузи като ответници по отменителни искове, основани на лични задължения на единия от тях като ЕТ, доколкото, по изложените по-горе съображения, не е налице спорно правоотношение, основано на бездялова съпружеска имуществена общност, предполагащо решението по отменителните искове да бъде еднакво спрямо двамата съпрузи. Същото важи и за задължителното другарство като предпоставка за правото на иск, доколкото последното представлява вид необходимо другарство, изискващо съвместно предявяване на иска срещу две или повече лица като условие за допустим процес.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 27 февруари , две хиляди и денетнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

и при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1165/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба от страна на К. В. Б.-синдик на ЕТ Васил Митков Танев с фирма“Т.-В. М.“-в несъстоятелност срещу решение №9/08.01.2018 г. на АС-Пловдив, по в.т.д. №590/17 с което е обезсилено решението на ОС-Пазарджик по т.д. №216/2016 , постановено по иск на касатора с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ , обективно евентуално съединен с иск по чл. 135 ЗЗД, против „МИХАЕЛА –АУТО 94“ЕООД/н./ –гр.Септември и ЕТ Васил Митков Танев с фирма“Т.-В. М.“-в несъстоятелност и делото е върнато на първоинстанционния съд за конституирането на съпругата на ответника –едноличен търговец като задължителен необходим другар в процеса.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: незаконосъобразно е становището на съда, постановил обжалваното въззивно решение, че във всички случаи, когато се атакува с отменителни искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ и чл. 135 ЗЗД сделка, с която двамата съпрузи се разпореждат с имущество, придобито по време на брака, то последните се явяват като ответници- задължително необходими другари. В този смисъл, след като няма основание да се счита конституирането и на двамата съпрузи като ответници– задължително необходими другари в процеса, то не са недопустими процесните отменителни искове, още повече, че с тях се атакуват разпоредителните сделки до размера на ½ идеална част-само относно правата на съпруга-дръжник.

От страна на ответника по касационната жалба „МИХАЕЛА-АУТО “ЕООД/н./, представляван от синдика Й. А. се изпраща отговор на същата, в която се изразява становище за неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 ГПК и сл. от констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с така предявените главен и евентуален иск се претендира обявяването за относително недействителни на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, евентуално-по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на ЕТ Васил Митков Танев с фирма“Т.-В. М.“-в несъстоятелност, на три разпоредителни сделки с недвижими имоти на длъжника в производството по несъстоятелност и съпругата му в полза на втория ответник „МИХАЕЛА-АУТО “ЕООД/н./ със собственик на капитала и управител М. В. Т.-дъщеря на Васил Митков Танев, до размера на ½ от прехвърлените права. Имотите, предмет на трите атакувани като относително недействителни сделки са придобити по време на брака на Васил Митков Танев с Е. Г. Т. и следователно са в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/. При това положение, съдът се позовал на т.12 от ППВС 2/1977 г., за да обоснове извод, че в подобна хипотеза съпрузите са задължителни необходими другари и процесът без конституирането и на Е. Г. Т. е недопустим.

Касационен въпрос

С определение № 639/13.11.2018 г. по т.д. №1165/2018 на ВКС,Второ т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по въпроса: Следва ли съпругът на ЕТ-в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ и чл. 135 ЗЗД срещу физическото лице ЕТ-в несъстоятелност, с които се иска обявяването за относително недействителни на разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност /съкр.СИО/ , с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО.

Мотиви

В отговор на така формулирания правен въпрос, настоящият състав на ВКС,ТК,Второ т.о. излага следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ в имуществото на длъжника по несъстоятелността-едноличен търговец се включват и ½ ид. част от вещи и права върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/ по смисъла на чл. 21 СК – т.е. придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който следва по законова оборима презумпция – чл. 21, ал. 3 СК. След като половината от правата върху недвижимите имоти, предмет на атакуваните като относително недействителни разпоредителни сделки, са част от имуществото на несъстоятелния длъжник ЕТ, то явен е интересът на синдика в производството по несъстоятелност на последния, да предяви отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността.

Отменителните искове имат облигационен, а не вещен характер, доколкото евентуалната им основателност не води до обратен транслативно-вещен ефект , т.е. връщане на правата върху имотите отново в патримониума на съпрузите, съответно в режим на СИО, и има за последица само осигуряване възможността на кредиторите да се удовлетворят от стойността на дела на длъжника-½, при запазване действителността на самата разпоредителна сделка по отношение на страните по нея. Следователно, в разглеждания случай, не може да става изобщо въпрос за необходимо другарство, по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, на двамата съпрузи като ответници по отменителни искове, основани на лични задължения на единия от тях като ЕТ, доколкото, по изложените по-горе съображения, не е налице спорно правоотношение, основано на бездялова съпружеска имуществена общност, предполагащо решението по отменителните искове да бъде еднакво спрямо двамата съпрузи. Същото важи и за задължителното другарство като предпоставка за правото на иск, доколкото последното представлява вид необходимо другарство, изискващо съвместно предявяване на иска срещу две или повече лица като условие за допустим процес.

В тази насока са и задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в мотивите по т.1 в ТР №5/2013 г. на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за удовлетворяване на кредитор при личен дълг на единия от съпрузите към същия, след разпореждане от тяхна страна с имот в режим на СИО, които напълно важат и при специалните хипотези на отменителните искове по чл. 647 ТЗ.

По същество

С оглед изложеното, решение №9/08.01.2018 г. на АС-Пловдив, по в.т.д. №590/17, с което е обезсилено като недопустимо решението на ОС-Пазарджик по т.д. №216/2016 , поради липсата на конституирането, като задължителен необходим другар на съпругата на ответника–едноличен търговец, се явява в нарушение на съответните материалноправни и процесуални норми, в горепосочените законови разпоредби и като такова следва да се отмени – чл. 281, т. 3 ГПК.

Делото следва да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по същество на въззивната жалба: т.е. по правилността на първоинстанционното решение.

По отношение на разноските :

Приложима е разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК.

Диспозитив

Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №9/08.01.2018 г. на АС-Пловдив, по т.в.д. №590/17, с което е обезсилено решението на ОС-Пазарджик по т.д. №216/2016 г..

ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за извършване на последващи процесуални действия и произнасяне по същество на въззивната жалба относно правилността на първоинстанционното решение.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Определение № 639 от 13.11.2018 г. по т. д. № 1165/2018 г. Докладчик: съдия Боян Балевски Следва ли съпругът на ЕТ – в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО?
Постановление № 2/77 г. от 29.09.1977 г. Докладчик: Върховен съд на РБ За обобщаване на практиката по някои въпроси на производството за отмяна на влезли в сила решения. 
Тълкувателно решение № 5/2013 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г.Докладчик: съдия Мария Иванова 1. Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?
2. Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище- лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?
3. Какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност?
4. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23 СК, ал. 1 и 2 / чл. 21 СК 1985 /отм./, ал.1 и 2/ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

 

 

Източник: 290caselaw.com

Вашият коментар