нд. сеп. 22nd, 2019

Решение №120/08.07.2011 по дело №1123/2010 на ВКС, ТК, II т.о.

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –гр.С. срещу решение №566 от 17.06.2010 г.на Софийски апелативен съд постановено гр.д. №2661/2009 г., с което е отменено решение от 11.10.2008 г. в обжалваната част и допълнително решение от 21.04.2009 г. по гр.д. № 3013 / 2006 г. по описа на СГС , ГО, І-5 състав и съставът на въззивния съд е отхвърлил иска на касатора срещу Н. И. К. с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ за сумата от 345 527,94 лева –обезщетение за имуществени вреди причинени от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ . Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявения искове.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон- основание за касация по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че незаконосъобразно решаващият съд е приел, че ЧСИ носи отговорност само за процесуална незаконосъобразност на извършените от него изпълнителни действия , но не и за материална незаконосъобразност, както и че отговорността на ЧСИ произтичаща от причинени в тази хипотеза имуществени вреди би могла да се ангажира единствено, когато същият е действал при изрично възлагане по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ от страна на взискателя на правото да определя имуществото, върху което да насочи изпълнението , в който случай и двамата биха отговаряли при условията на несъщинска солидарност

Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна.

С определение №360 от 15.06. 2010 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос:

за обхвата на хипотезите на имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител и по-точно следва ли последният да отговаря и за свои незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, за които липсва изрично възлагане по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ от страна на взискателя

.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, с което приема, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ за сумата от 345 527,94 лева –обезщетение за имуществени вреди причинени от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ е неоснователен, съдът е приел, че исковата претенция се основава на претърпени вреди от насочване изпълнението върху имущество принадлежащо на трето за изпълнителното производство лице-ищецът [фирма]. Съдът се е позовал на изричната разпоредба на чл. 336 ал.3 от ГПК отм. , съгласно която в тази хипотеза следва да отговаря взискателят, от което следва, че ответницата в качеството й на ЧСИ не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по така предявения иск. Изложил е съображения в мотивите на съдебния акт, че отговорността на ЧСИ произтичаща от причинени в тази хипотеза имуществени вреди, би могла да се ангажира единствено , когато същият е действал при изрично възлагане по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ от страна на взискателя на правото да определя имуществото, върху което да насочи изпълнението , в който случай и двамата биха отговаряли при условията на несъщинска солидарност. Доколкото фактът на подобно възлагане е останал недоказан от страна на ищеца, то искът е отхвърлен като недоказан по основание.

Настоящият състав на ВКС приема следното:

По основателността на касационната жалба :

Касационната жалба е основателна.

По делото е установено от събраните пред двете инстанции по същество писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на съдебно-счетоводната експертиза следното: От страна на ответника Н. К. в качеството й на ЧСИ рег.№789 като изпълнителни действия по изп.дело № 2006 [ЕГН] на 07.08.2006 г.са наложени запори върху сметки на ищеца [фирма]-С. в П. АД, H. Б. АД и БНБ до общия размер на 345 527, 94 лева.Сумата е преведена по сметка на ответника ЧСИ К.. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист изд. на 15.04.2003 г. от СГС, VІ-5 състав по т.д. № 527/03 в полза на [фирма]-С. срещу „И. Х. С.” Ко Л. –гр.О. Я. за предаване от длъжника на взискателя на 230 100 бр. акции от капитала на [фирма]-С.. С влязло в сила съдебно решение на СГС, постановено на 04.12.2006 г. по ч.гр.д. №3066 /2006 г. така извършените изпълнителни действия са отменени като незаконосъобразни по реда на чл.332 и следващите от ГПК отм. , доколкото същите са насочени срещу имущество на трето за изпълнителния процес лице [фирма]-С. .

От така изложените факти следват следните правни изводи по основателността на жалбата:

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон-чл.74 ал.1 от ЗЧСИ като основание за отмяна, съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Относно обуславящия изхода на спора правен въпрос за предпоставките за отговорност на ЧСИ за вредите , които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност е налице съдебна практика на ВКС от категорията на задължителната:

Р № 264 /08.04.20010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 474/2009 г.

постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което се приема, че

частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането

, както и че фактическият състав на отговорността на ЧСИ по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ обхваща : неправомерни действия на ЧСИ , настъпила при упражняване дейността на ЧСИ вреда и причинна връзка. Следва да се отчете, че в настоящия случай горните елементи на правопораждащия фактически състав са налице: извършените запори върху имущество на банката-ищец /влогове в други банки / за събиране на вземане по издаден изпълнителен лист срещу съвсем различен правен субект „И. Х. С.” Ко Л. –гр.О. Я., извън допустимите хипотези на чл.326 ал.2 и ал.3 от ГПК отм. са процесуално незаконосъобразни , което е констатирано и в съдебно решение от 04.12.2006 г. на СГС, ІV а отд. по ч.гр. дело № 30 66 /2006 г., като основание за отмяна на запорите по реда на чл. 332 и сл. от ГПК отм. . Имуществените вреди, които ищецът е претърпял в следствие на тези незаконосъобразни действия е излизането от патримониума на ищеца на сумата по влоговете в банките до размера на 345 527,94 лева и превеждането им по сметка на ответника ЧСИ К., което се установява в заключението на счетоводната експертиза, приета пред първата инстанция. Причинната връзка е налице, тъй като вредата е пряка последица от неправомерните действия на ЧСИ и не би настъпила без тях.

С вече цитираното съдебно решение на СГС, постановено на 04.12.2006 г. по ч.гр.д. №3066 /2006 г. така извършените действия са отменени като процесуално незаконосъбразни, за това, че са насочени срещу имущество на трето за изпълнението лице, каквото се явява ищцовата банка.

От своя страна разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ относно възможността на взискателя да възлага посочените там допълнителни действия на частния съдебен изпълнител, като да проучи имущественото състояние на длъжника да изиска документи и прочие, не е свързано с освобождаването му от отговорността, която последният носи , съгласно чл.74 ал.1 от ЗЧСИ, тъй като има за предмет технически действия съпътстващи и осигуряващи основните процесуалноправни действия/ в този смисъл Р 445/27.07.2010 г. по гр.д. №1219/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о./ .

Ето защо, с оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител , съгласно чл.74 ал.1 от ЗЧСИ.

С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени, съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК на посочените в жалбата и разгледани от ВКС основания, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, и тъй като не се налага събиране на нови доказателства дължи произнасяне по същество на спора като така предявеният иск следва да бъде уважен със законните последици .

По отношение на разноските :

Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника, съобразно уважената част от исковете. Такова искане е направено от страна на пълномощника на касатора-ищец в самата касационна жалба . Същите възлизат общо за трите инстанции в размер на 21 184,76 лева. В направените разноски не влиза договореното за заплащане от ищеца на процесуалния представител адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лева пред настоящата инстанция, доколкото липсват надлежни доказателства/ разписки, платежно нареждане и други/ , че същият е реално заплатен.

Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И

:

ОТМЕНЯ

въззивно решение №566 от 17.06.2010 г.на Софийски апелативен съд постановено гр.д. №2661/2009г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА

Н. И. К. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма] –гр.С. на основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ сумата от 345 527,94 лева, ведно със законната лихва от 14.09.2006 г. до окончателното плащане –обезщетение за имуществени вреди причинени от незаконосъобразни изпълнителни действия на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител.

ОСЪЖДА

Н. И. К. да заплати на [фирма] –гр. С. разноските по водене на делото пред трите инстанции в общ размер на 21 184,76 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

Източник: ex-lege.info

Вашият коментар