03/12/2020

Сигнал до главния прокурор Иван Гешев

 

ДО:

Главния прокурор Иван Гешев

 

Копие до заинтересовани европейски

и български институции, посолства и медии

 

 

СИГНАЛ срещу:

Председателя на Върховен касационен съд Лозан Панов

Председателя на Софийски районен съд Александър Ангелов

Председателя на Софийски градски съд Алексей Трифонов

Главния съдебен инспектор към Висш съдебен съвет Теодора Точкова

 

 

От името на: Ивайло Павлов Илиев, ЕГН: 6003303249, в качеството му на: председател на ГД “Покана за доброволно изпълнение”, член на Управителния съвет на Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система “Солидарност”, собственик и управител на дружествата: “Метропол-М” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ/ЕИК: 121243679, “Eлина-63” ООД, ЕИК: 121243711,“Р.Е.М. Билдингс” ЕООД, ЕИК: 175214122,“Метропол Пропъртис” ООД, ЕИК: 175214161 с адрес на управление – гр. София,  район “Подуяне”, ж.к. “Хаджи Димитър”, ул. “Резбарска” №25

 

Уважаеми господин главен прокурор,

 

Сезирам Ви във връзка с порочно провежданото заповедно производство от влизането в сила на ГПК през 2008 г. и бездействието на гореизброените длъжностни лица по пресичане на тази практика и прилагане правото на Европейския съюз.

По българското законодателство заповедното производство е уредено като факултативно – кредиторът не е длъжен да се възползва от тази възможност, а може да предяви осъдителен иск за съответната сума или вещ по общ исков ред. Според ГПК заповедното производство може да се прилага само за безспорни вземания – НЕ СЕ ДОПУСКА ДА ИМА СПОР кой е КРЕДИТОРА, кой е ДЛЪЖНИКА, какво ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ не се изпълнява от длъжника (трябва да има изрично негово съгласие). Също така е предвидено да бъде разгледано в Разпоредително заседание (открито заседание с възможност за защита – чл. 411, ал. 2 от ГПК). Въпреки това то недопустимо се използва от съда за вземания, които са принципно спорни, и издава заповед за изпълнение, и то в закрити съдебни заседания, като по този начин нарушава чл. 8 – 11 ГПК, и особено чл. 8 ал. 1, която гласи, че всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.

В утвърдените образци на издаваните заповеди за изпълнение на парични задължения се разкрива, че са провеждани при закрити врати, а такава е и самата порочна практика на Районните съдилища. Това е своеволие и престъпление на Министерството на Правосъдието, довело до лишаване от основни права, и то в подзаконов нормативен акт – Наредба №6 за образците документи по чл. 425 от ГПК. Нещо повече, съдът издава заповед за изпълнение, без дори реално да провежда закрито съдебно заседание – липсва протокол по всички дела от проведените заседания и разпореждане/определение за уважаване на заявлението, както и приемане, че претендираното вземане е безспорно (че отговаря на Регламент 805/2004 г.), и приема представените доказателства за верни и основателни и разпорежда на съдебния секретар да се издаде заповед за изпълнение. С неиздаването на определение и неговото връчване съдът отнема правото на набедения за длъжник да обжалва определението на съда, ако установи, че вземането е спорно, а не безспорно такова.

Още със самите образци на заявленията е създадена възможност на заявителя да поиска да му се издаде изпълнителен лист без преди това съда да е приключил заповедното производство с влязла в сила заповед за изпълнение, което се отнася за чл. 410 и чл. 417 ГПК.

Изключително е непонятно и необяснимо защо след като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 417, е поискано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и реално съдът издава заповед за изпълнение, която не е поискана от страната. Стига се дотам, че той незаконно “инкорпорира” в акта и непоисканото незабавно изпълнение, и самото разпореждане за издаване на изпълнителен лист, като по този начин включва в самата издадена заповед за изпълнение протокола от проведеното закрито съдебно заседание, разпореждането за уважаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение, също разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение на издадената заповед и разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като по този начин опорочава цялата съдебна процедура до степен на невалидност.

Допълнително доказателство  за опорочаване на процеса представлява фактът, че заповедите за изпълнение на парични задължения и изпълнителните листове в СРС се издават без номера и няма как да се докаже, че са издадени по валидно и реално проведено съдебно заседание.

          Относно съдия Лозан Панов като председател на ВКС и като може би подписал долуцитираното писмо, което е с невярно съдържание, уронващо престижа на съдебната власт и въвеждащо в заблуда мен, Сдружение “Солидарност”, обществото и европейски и български институции.

В Сдружение „Солидарност“ е получено от нас писмо, подписано от вас с изходящ номер И- 10222, от 30.08.2019г. на Служба ‚регистратура“ на ВКС, като отговор на наши запитвания, с вх. Номер ЗДОЙ-15/25.07.2019г.: Б-1392 от 14.08.2019г. и вх. Номер В-1392-1 от 14.08.2019г.

В цитираното писмо се съдържа неистина, че няма противоречива практика на районните съдилища, а е била извършена проверка от гражданската и търговска колегия на ВКС, че няма противоречива съдебна практика, прилагана от българските районни съдилища. Това е категорична лъжа и не отговаря на обективната истина.

Кой човек може да твърди, че вътре в един документ бил скрит втори, когато те трябва да имат различни наименования,различни номера, различни реквизити, и се завеждат в различни регистри, също има различни указания на съда за възможностите за обжалване и разпореждане. Още повече че срещу заповедта се подава наименован документ от длъжника, възражение, а срещу съдебния акт, с който приключва съдебното заседание за разглеждане на частното гражданско дело се подава частна жалба, чрез районния съд срещу висшестоящия такъв.

Кой човек може да смесва в едно двете форми на защита?

ГПК допуска съда да разпорежда издаване на разпореждане незабавното изпълнение в самата заповед за изпълнение и в нея разпорежда и издаването на изпълнителен лист. Това е правно абсурдно, защото всеки съдебен акт като разпореждане и определение трябва да отговаря на изискванията на чл. 252 – 254 ГПК, да има наименование, дата и номер, имената на съдията, страните, какво постановява съда и подлежи ли на обжалване и пред кой съд и подпис на съдията. Кой нормален човек може да предположи, че в един документ са включени протокол от закрито заседание, определение за уважаване на заявлението, разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист и самата заповед за изпълнение.

Още повече се твърди, че “заповедта за незабавно изпълнение” се издава по образец на Министъра на правосъдието по чл. 425 ГПК, а такъв образец няма – наличен е някакъв друг образец наименован “заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК”. В самото заявление наистина има искане за издаване на “заповед за незабавно изпълнение”, а вместо такава се издава друга такава – това прави издадената заповед по чл. 417 ГПК като непоискана и нищожна, издадена е без процесуалноправно основание.

Същото се отнася за разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение по чл. 418 ГПК – издадено е без да е поискано.

По горепосочените причини всички издадени заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК са НИЩОЖНИ като противоречащи на ПЕС, ХОПЕС, ГПК и КРБ – актовете на съда се мотивират.

Другият позорен пример е издаваните изпълнителни листове в производството по чл. 417 ГПК, за които има потвърждение от самия министър на правосъдието Десислава Ахладова, че се издават по утвърден образец. В тях отново са обединени протокол от проведено закрито съдебно заседание, разпореждане за издаване на изпълнителен лист и самия изпълнителен лист, в който с една дума “осъждам” съдът издава осъдителен диспозитив и липсва указание осъждането на какво основание е направено, окончателно ли е или подлежи на обжалване и в какъв срок.  

Кой съдия може да приключи съдебното си заседание, по което докладва пред секретаря си обстоятелствата по делото, което той разглежда, какво е установил, какво е проверил за да е сигурен, че е изпълнил изискванията на закона по чл.412, ал.2, т.2 от ГПК да не издава заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона и добрите нрави, както и на основните принципи на правото на ЕС, важащи за всички държави членки?

Кой съдия не би проверил фактите и обстоятелства, и приложените документи, в които поради утвърдения образец от Министерството на правосъдието се съдържат следната декларация, преди подписа на заявителя? Цитирам дословно: ‚Декларирам ,че доколкото ми е известно, предоставената ми информация е вярна“.

Кой съдия, след като е постъпило такова заявление при него, би подписал заповед за изпълнение, в която преди подписа му съществува в т.3 от важна информация за длъжника текстът; „Настоящата заповед е издадена единствено на информация предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда“. В текста на двете заповеди за изпълнение по чл. 410 и чл.417 от ГПК е указано, че е проведено закрито разпоредително заседание, въпреки че в чл. 411, ал.2 от ГПК е записано единствено в разпоредително заседание, без изрично да е посочено, че заседанието трябва да е закрито. Основателно възниква въпросът, на какво основание Министерството на правосъдието ще задължава съдиите да разглеждат подадените заявления само в закрити съдебни заседания? В чл. 144, ал.2 от ГПК,  закритите заседания се провеждат без участието на страните, в предвидени от закона случаи.

Питам и следното – след като никъде в ГПК и в други закони няма понятието „заповед за незабавно изпълнение“, защо това словосъчетание съществува във всички издадени заповеди от 2008г. до 2020г.? Това умишлено объркващо понятие е довело до унищожаване съдбата  на стотици хиляди български и чуждестранни граждани, както и фирми.

Настоявам за обяснение, защо съдът не изпълнява основните си функции, вменени му по чл. 5, 6, 7, 8, 9, 10 от КРБ , и отнема основните права на набедените като длъжници.

Основателно възниква въпросът, на кого служи българската правосъдна система, и кой я командва за да се стигне до тук?

Относно председателя на Софийски районен съд съдия Александър Ангелов – председателят на СРС съдия Александър Ангелов носи вина за съществуването на т.нар. “тъмна стая” в Софийския районен съд, с чието съществуване същият е запознат и не са предприети никакви действия за приключване на същите дела за някои от тях вече над 10 години. В тъмната стая по моя информация се съхраняват над 100 000 заповедни производства по чл. 417 ГПК, по които не са издавани съдебни актове, липсват протоколи от проведени закрити разпоредителни заседания, липсва вписване в книгата на проведените закрити разпоредителни заседания, както и липсват изготвени съобщения за връчването на заповедите за изпълнение и документите по чл. 417, въз основа на които са издадени. Същевременно по същите дела не са издавани отделни разпореждания за издаване на изпълнителни листове, същите разпореждания не са връчени от съда, а е позволено издадените изпълнителни листове да напуснат кориците на заповедните производства. Председателят на СРС носи също вина за това, че заповедните производства по чл. 410 и чл. 417 се разглеждат еднолично от съдиите на съдебните състави без присъствието на съдебен секретар, който да води протокол от проведеното закрито разпоредително заседание. Липсва и акт на разпределящия делата, защо делото трябва да бъде гледано при закрити врати. Председателят на Районния съд носи отговорност и за това, че от служба “Призовки” не се издават съобщения, с които да се удостоверява връчването на заповедите за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и липсата на разпореждания кой да връчи заповедта – частен или държавен съдебен изпълнител.

Въпреки че на председателя му е известно, че всички съдии в производствата си по чл. 410 и чл. 417 ГПК подписват заповеди за изпълнение и изпълнителни листове с невярно съдържание от длъжностни лица, с цел да снабдят с привидно валидни заповеди за изпълнение заявителите, тъй като в самите заповеди е записано, че са проведени закрити разпоредителни заседания, а липсват данни това да е така, то същият бездейства по служба и също носи отговорност по чл. 205 НПК като длъжностно лице.

Относно председателя на Софийски градски съд съдия Алексей Трифонов – председателят на Софийски съд съдия Трифонов носи отговорност за това, че всички жалби срещу действията на съдебните изпълнители се разпределят единствено на случаен принцип на съдия-докладчик, без да са посочени останалите двама членове от състава и разглежданите дела са провеждани при закрити съдебни заседания, които не са вписани в книгата за закрити съдебни заседания, и по всичките дела липсват протоколи от проведените съдебни заседания и подпис на съдебния секретар. Същите дела са разглеждани и без към тях да са прилагани копия от изпълнителните дела на частните съдебни изпълнители. Нито един от съдебните състави не е констатирал до момента, че издаваните от Софийския районен съд изпълнителни листове съдържат в себе си на един лист комбинация от три съдебни документа – протокол от проведено закрито заседание, разпореждане за издаване на изпълнителен лист и самия изпълнителен лист. По този начин се прикриват извършени длъжностни нарушения от страна на съдиите в Софийски районен съд по хиляди дела. Тази практика съществува от 2010 г. досега, известна е на съда и адвокатите по делата, и не са предприети никакви мерки по пресичане на тази порочна практика. Тази порочна практика продължава и досега, въпреки че проведох лична среща с председателя Трифонов, на която му бяха изложени проблемите и изнесени данни за порочната практика. Същият до момента отказва да изпълни вменените му задължения да сезира институциите на основание чл. 205 НПК като длъжностно лице, на което са му известни данни за извършени престъпления.

Относно главния съдебен инспектор към ВСС съдия Теодора Точкова – въпреки че главният съдебен инспектор съдия Точкова многократно е сезирана от мен лично като физическо лице, като представляващ дружествата ми и от името на Сдружение “Солидарност” за горецитираната порочна съдебна практика, прилагана от българските съдилища. До момента същата отказва да извърши проверка по образуването, движението и приключването на заповедните производства в страната и пресичането на тази порочна практика. Въпреки че освен от мен е сезирана и от прокурора Ивайло Занев от специализирано звено “Антикорупция” към Софийска градска прокуратура със специално писмо, изготвено по преписка 268/2016 г., същата бездейства и до момента.

Въз основа на всичко гореизложено, уважаеми господин главен прокурор Гешев, настоявам да възложите проверка на всички гореизнесени обстоятелства и факти относно действията и бездействията на цитираните ръководители на институции, довели до опорочаването на стотици хиляди, може би милиони заповедни производства, и след като установите верността и нанесените огромни вреди по отношение на милиони български и чуждестранни граждани и предприятия, да образувате досъдебни производства срещу цитираните длъжностни лица. Поради огромните мащаби и нанесени щети и вреди за десетки милиарди левове запознаваме заинтересовани институции, европейски и български такива, посолства и медии, както и специално Комисията по петициите към Европейския парламент във връзка с предстоящия доклад за завършилата мисия на Комисията по петициите, проведена в България в края на месец февруари 2020 г.

Проблемът е системен и огромен и търси своето решаване, за чието решаване разчитаме на вашето съдействие, както и да сезирате ВКС и Конституционния съд с необходимите предложения.

 

Приложения:

Писмо на ВКС за тъмната стая

 

 

Писмо на прокурор Ивайло Занев от “Антикорупция” към СГП

Писмо от пр. Занев до ИВСС

 

 

Гр. София                                                                    С уважение:

Дата: 06.11.2020 г.                                                 инж. Ивайло Илиев

Вашият коментар