27/10/2020

СПИРАНЕ НА ОХРАНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

1. ВЪВЕДЕНИЕ
Спирането в гражданския процес има за цел да обезпечи постановяването на законосъобразен съдебен акт, в случай, че са възникнали обстоятелства, които се явяват пречка пред развитието на процеса. Охранителния процес е форма на граждански процес, който се провежда за съдействие за реализация на права, които не са предмет на спор. Ако обаче те са свързани със спор, то това е именно пречка пред законосъобразното развитие на охранителния процес, която налага спирането му. Настоящото изследване анализира основанията за спиране на охранителното производство, както и процесуалните аспекти на приложението на този институт в охранителното производство.
2. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОХРАНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
2.1. Охранителният граждански процес има задача и цели, различни от тези на исковия, обезпечителния или изпълнителния. Задачата на охранителния процес не е да присъди спорно право, да гарантира изпълнението му или да реализира установеното като безспорно материално право.
2.2. В чл. 2 ГПК се очертават основите на правомощията на съда – той има право да издава актове за защита на права, но също така и за съдействие на лични и имуществени права. Ако исковият, обезпечителният и изпълнителният процеси са свързани със защитата на материални права [1], то именно охранителният е призван да съдейства за реализация на права, а това значи в рамките на охранителния процес да се постанови акт, въз основа на който да се упражняват правата, за които се търси съдействие[2] . По аргумент за противното, това не са права, за който се иска защита, а след като за тях не се иска защита, а съдействие, то те не са предмет на спор.
2.3. Охранителният процес цели едно безспорно материално право да бъде реализирано. По тази причина охранителният процес се нарича още и „безспорна“ съдебна администрация[3] , тъй като страната (или страните) в процеса искат от съда да постанови акт, въз основа на който да упражняват своите материални права, за чието съществуване спор няма (за разлика от „спорната“ съдебна администрация[4] , при която съдът е оправомощен да се намеси и да определи елементи от правоотношението между страните, по които те нямат съгласие и така да замести волята им).
2.4. От безспорния характер на охранителния процес следва, че функцията на съда (или друг орган, например нотариус) не е да разреши спор по сезиране от страна, която счита, че правата й са нарушени, а да издаде съдебен акт, който да послужи като основание пред трети лица за упражняване на правата на молителя (молителите). Такива са например актовете за гражданско състояние, нотариалните актове, актове за обявяване на отсъствие или смърт, актове по вписване в съответен регистър (търговски, на юридическите лица с нестопанска цел) и др.
2.5. Функцията на съда е да провери в рамките на охранителния процес дали са налице предпоставките за издаване на охранителния акт, т.е. дали правата, за които се търси съдействие, реално съществуват[5] . Ако това е така, то съдът е длъжен да уважи молбата. Това не е правораздавателна функция на съда, каквато е например разрешаването на спор със сила на пресъдено нещо. По тази причина и производството е едностранно, тъй като няма спор и страни в спора, а има едно или повече лица, оправомощени да поискат съдействие от съда за признаване на техни материални права[6] . Обратно, ако е налице спор и издаденият охранителен акт би въздействал в правната сфера и на други лица, а не единствено на молителя, то актът не следва да се издава и охранителният процес не следва да се проведе.

3. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СПИРАНЕТО НА ПРОЦЕСА
3.1. Спирането на гражданския процес е отклонение от типичното за него развитие. Спирането има за цел да обезпечи издаването на законосъобразен (валиден, допустим, правилен) съдебен акт, тъй като в хода на процеса са възникнали обстоятелства, които са пречка пред законосъобразното му развитие. По тази причина е необходимо временно преустановяване на действията на съда и страните по делото до отпадане на обстоятелствата, които са пречка за законосъобразното развитие на процеса. Обстоятелствата са закрепени като юридически факти в чл. 229 ГПК, а съдът е служебно длъжен да постанови спиращ хода на делото акт (определение), при осъществяването на съответните обстоятелства.
3.2. Целта на настоящия анализ не е изчерпателно изследване на института на спирането на гражданския процес, но с оглед на особеностите на спирането, следва да се открои чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Разпоредбата регулира спиране, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е. когато изходът на висящия процес е обусловен от изхода на друг процес. Между делата има връзка на преюдициалност [7]. Двете дела, които т. 4 на чл. 229, ал. 1 ГПК визира, следва да се отнасят до едни и същи юридически факти-основания на исковете по делата, но фактите следва да съвпадат не изцяло, а частично, защото ако съвпадат изцяло, то следва да се приложи чл. 126 ГПК и да не се стигне до развитие на процес, респективно спиране на производството изобщо – съгласно чл. 126 ГПК не следва да се образува втори процес между същите страни, на едно и също основание и за същото искане [8]. Именно поради частичното (а не пълното) съвпадение на юридическите факти, а от това и връзката между обусловените от тези факти права, предмет на делата, е наложително единият процес да бъде спрян, за да се избегне противоречиво разрешаване по отношение на едни и същи юридически факти и основаните на тях права.

4. СПИРАНЕ НА ОХРАНИТЕЛЕН ПРОЦЕС
4.1. Обща характеристика
Ако е налице гражданскоправен спор за правото, предмет на охранителния процес, то съдът не следва да издава съдебния си акт, тъй като твърдяното от молителя материално право няма да е безспорно [9]. Ако съответното материално право не е безспорно, молителят ще се сблъска с насрещно твърдение за материално право, което ще породи нов спор кому принадлежи съответното материално право. Ето защо спорът следва да бъде разрешаван не след, а преди издаването на охранителния акт; в обратния случай лицето с насрещно твърдение ще трябва да води иск за установяване на несъществуването на спорното право, в резултат от който на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени охранителният акт[10] .
Именно към такъв извод насочва чл. 536, ал. 1 ГПК, който регламентира две хипотези: 1. наличие на дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт; 2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата.
4.2. Предпоставки
4.2.1. Спиране на основание чл. 536, ал. 1, т. 1
Чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК визира две хипотези на основания за спиране: „условие за издаване“ и относно „предмет на установяване“.
4.2.1.1. В първата хипотеза става въпрос за преюдициалност, подобна на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Изходът на охранителния процес е обусловен от признаването на права, които вече се предмет на други производства [11]. Оспорва се правно отношение, чиято законосъобразност е предпоставка за издаване на охранителния акт, т.е. спорното правоотношение се явява юридически факт от фактическия състав на материалното право, предмет на охранителния процес. Спорът може да е възникнал както преди охранителния процес, така и след образуването му – важно е, че е налице спор преди издаването на охранителния акт.
Така например, молител е поискал издаването на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот. Владението на процесния имот е юридически факт от значение за издаването на нотариалния акт. В същото време владението е предмет на исков процес. Тъй като въпросът за владението е преюдициален за установяването дали са налице предпоставки за издаване на констативен нотариален акт, то охранителният процес следва да бъде спрян до разрешаване на преюдициалния въпрос, условие за издаване на акта.
4.2.1.2. Втората хипотеза на т. 1 е когато предметът на охранителния процес, т.е. материалното право, за което се търси съдействие, е предмет на дело, т.е. е предмет на правен спор на съдебна фаза. Ето защо няма как, докато това право е спорно, да се издаде охранителен акт. Връзката не е на преюдициалност, а е налице идентичност между предмета на исковия процес и предмета на охранителния процес.
Подобно на предходния пример, молител е поискал издаването на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Предмет на нотариалния акт е правото на собственост върху процесния имот. В същото време правото на собственост на отчуждителя продавач се оспорва в исков процес. Тъй като правото на собственост е както предмет на висящ исков процес, така и на нотариалното производство, то охранителният процес следва да бъде спрян до разрешаване на спора за материалното право, което е предмет на нотариалния акт.
4.2.1.3. Поради гореизложеното, т. 1 на ал. 1 на чл. 536 ГПК подкрепя извода, че докато по отношение на елемент от материалното право, предмет на охранителния процес, или на цялото материално право, предмет на охранителния процес, има спор, охранителният процес не може да се развива и трябва да бъде спрян.
4.2.1.4. Чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК говори за „дело“. Буквално, това представляват книжата по граждански процес, заведен пред съд – съгласно чл. 35, ал. 4 на Правилника за администрацията на съдилищата, книжата, по които се образуват дела, се предават най-късно на следващия ден от постъпването им на административния ръководител на съда или на определени от него съдии, които образуват делото, ако са налице процесуалните изисквания, като определят вида му и съдията докладчик на принципа на случайния подбор, използвайки програмата за случайно разпределение на делата.
Но целта на регламентацията на охранителния процес, обаче, както беше анализирано и по-горе, е процесът да бъде спрян, ако има спор по отношение на материалното право, което е негов предмет. Следователно, изразът „дело“ в т. 1 не следва да бъде тълкуван по начин, който не отговаря на целите на закона. А това значи, че т. 1 има предвид не просто „дело“ в тесния му смисъл, а правен спор, достигнал съдебна фаза. Това може да се извлече и по аргумент от т. 2 на ал. 1 на чл. 536 ГПК, който визира оспорване без съдебен процес, тъй процесът бива заведен по-късно (вж. по-долу т. 4.2.2). Ето защо „дело“ следва да се тълкува в смисъла на заведен иск, а не на образувано дело по описа на съда, оформено като физическа папка или допуснато до разглеждане. Дали този иск е редовен или не, дали е допустим[12] и основателен или не, кога, как и под какъв номер и пред кой съдебен състав искът ще бъде оформен като „дело“, няма пряко значение за т. 1 като основание за спиране. Достатъчно е да е налице отнесен пред съда правен спор в двата случая, визирани от т. 1, за да е изпълнено условието на разпоредбата и да има основание за спиране на охранителния процес[13] .
Обратното разбиране, застъпено в част от съдебната практика [14], директно противоречи на задачата на охранителния процес да бъде издаден акт за безспорни права. Ако правата се оспорват преди формалното регистриране и администриране на спора като съдебно дело, то е налице също толкова годно основание за спиране, колкото и когато бъде регистрирано съдебно дело по описа на съда. Нещо повече, съществува реалният риск, докато се администрира искът и се направят проверките за редовност, допустимост и т.н., охранителният акт да бъде издаден, както е например в случаите на вписване в регистри. Отделно, съдът, разглеждащ молба за спиране по чл. 536 ГПК, няма правомощието да изземе компетентността на съда по съществото на спора и да преценява самостоятелно дали искът, по който е образувано делото, е редовен, допустим, основателен и т.н. Ето защо единственият законосъобразен извод е, че изискването на т. 1 е всъщност наличието на заведен пред съда по иск за право, което е предпоставка или е идентично на правото, предмет на охранителния процес.
4.2.2. Спиране на основание чл. 536, ал. 1, т. 2 ГПК
Второто основание за спиране е възникване на спор след молбата за издаване на охранителен акт. Поводът за спора е молбата за издаване на охранителния акт. За разлика от основанията по т. 1, тук не става въпрос за висящ процес за същото право, твърдяно с молбата, или за юридически факт от състава му. Буквалното тълкуване на т. 2 изключва наличието на два паралелни процеса; обратно, става ясно, че втори процес – по оспорване на материалното право, възниква в последствие и именно с цел да бъде спрян охранителният такъв. Следователно, т. 2 има за предмет твърдението на трето лице, с което се оспорва материалното право в охранителния процес. Това твърдение, без да бъде на тази фаза формализирано в рамките на исков процес, е достатъчно за постановяването на спиране на охранителния процес[15] . От друга страна обаче, то следва да има обективна форма, да е предявено пред органа, издаващ охранителния акт.
4.2.3. Спиране на основание чл. 19, ал. 5 от Закона за търговския регистър
Изрична хипотеза на спиране e регламентирана в чл. 19, ал. 5 от ЗТР, която се отнася до вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията[16] . Разпоредбата препраща към чл. 536 ГПК, който съдържа основанията за спиране.
4.3. Процедура за спиране
4.3.1. Постановяване на спиране
Чл. 536, ал. 1 ГПК е правно основание за спиране на охранителния процес. Процедурата за спирането на процеса зависи от различните хипотези, които обосновават спиране.
В случай, че е налице идентичност или връзка на преюдициалност (чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК), съдът, пред който се развива охранителния процес, спира процеса – служебно по свой почин, ако е узнал за наличието на пречката пред развитието му, или ако това е доведено до неговото знание от страните или трето лице. Независимо от различните възможности, съдът няма право на преценка и е длъжен да спре делото, стига да са налице основание за това. Актът, с който се произнася съдът, е определение.
В хипотезата на т. 2, спирането отново се постановява от съда, пред който се развива охранителния процес. Той дава срок за предявяване на иск за оспорване на процесното материално право на оспорващото трето лице. То трябва в рамките на едномесечен срок от постановяването на спиране да предяви иска и да представи доказателства за това пред съда, постановил спирането. Искът се предявява по общите правила на исковия процес.
Ако обаче охранителния процес не се развива пред съд? Именно това е случаят на чл. 19, ал. 5 ЗТР. ЗТР изрично посочва, че спирането се осъществява въз основа на акт на съда за тази цел. Става въпрос за отклонение от типичния случай на спиране, в който съдът по охранителния процес спира с акт производството пред себе си. Чл. 19, ал. 5 от ЗТР регламентира провеждането на съдебно производство, чиято единствена цел е издаването на акт, постановяващ спиране. Самото охранително производство се развива пред Агенция по вписванията. Това е единствената хипотеза, при която спиране се постановява не от органа, пред който се развива охранителният процес. Родово компетентен да постанови спирането е окръжният съд (по аргумент от чл. 25 от ЗТР), а местно компетентен е този по седалището на дружеството, по чиято партида е висящото регистърно производство (отново по аргумент от чл. 25 от ЗТР). Съдът служебно незабавно изпраща определението за спиране на Агенция по вписванията за преустановяване на регистърното производство.
4.3.2. Обжалване
4.3.2.1. В случай, че съдът постанови отказ по молбата за издаване на охранителен акт, отказът подлежи на обжалване (чл. 538, ал.1 ГПК). Актът, с който се уважава молбата, не подлежи на обжалване (доколкото това отговаря на интересите на молителя), а може да се оспорва, не обжалва, от трето лице и то с иск (чл. 537, ал. 1 ГПК). При липса на изрична регламентация на обжалването на други актове в охранителния процес, какъвто е актът за спиране, и тъй като общите правила на исковия процес за обжалване не са приложими (съгласно чл. 540 ГПК), то трябва да се направи извод, че актът за спиране (както и отказ да се постанови спиране) не подлежи на обжалване[17] .
4.3.2.2. Различен обаче е режимът на актове, постановени по реда на чл. 19, ал. 5 ЗТР. Ал. 3 на чл. 536 ГПК посочва, че актът на съда за спиране е обжалваем по реда на Глава Двадесет и първа ГПК. Това е редът за обжалване на определения с частна жалба. Актът на второинстанционния съд по жалбата срещу спиране ne подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 24 от ЗТР във връзка с чл. 274, ал. 4 ГПК[18] .
5. Възобновяване
В ГПК липсва изрична норма, която да регулира възобновяването на производството след отпадане на основанията за спиране. В процесуално отношение, основният въпрос е: следва ли органът, постановил спиране, по свой почин да възобнови производството, или следва да бъде сезиран от страната, поискала издаването на охранителния акт. Безспорно става въпрос за първата хипотеза, тъй като съдът е органът, който движи процеса и постановява спиране със свой нарочен акт. Но на практика съдът няма как да узнае служебно за отпадане на основанието за спиране, така че реално за да се възобнови процесът, е необходимо сезиране от заинтересувания охранителното производство да продължи.
По-особен случай е този, при който съдът е постановил спиране на производство, което се развива пред друг орган, както е в случая със спиране на вписване в Търговския регистър. Производството се възобновява при представяне на доказателства за отпадане на предпоставките за спиране (чл. 19, ал. 5 ЗТР in fine). Доколкото съдът постановява спиране, то съдът трябва да отмени спирането, за да са налице основания за възобновяване. Актът за спиране е представлявал пречката пред развитието на охранителния процес; веднъж отменен, то пречката отпада, поради което се реализира именно чл. 19, ал. 5 ЗТР in fine. Актът за отмяна на спирането се изпраща на Търговския регистър, което е основание за предприемане на действия за продължаване на производството. Следователно, органът, постановяващ възобновяване, не е органът, който е постановил спиране (съдът), а, както изисква чл. 19, ал. 5 ЗТР, производството се възобновява от органа, компетентен да го води, след като установи, че пречката (актът на съда за спиране) е отпаднала. Независимо от това, съдебната практика показва тенденцията актът, отменящ спирането, да се изпраща на Агенция за вписванията за служебно продължаване на производството по регистрация.

4. ИЗВОДИ
Охранителният процес има за предмет безспорни материални права. Ако юридически факт от състава на тези права или правата в цялост са предмет на спор, дори и все още не на съдебна фаза, охранителният процес не може да се проведе и следва да бъде спрян до отпадане на пречката. Спорът може да е възникнал преди образуването на охранителното производство, след образуването му, а и във връзка с молбата за образуването му. Това, което е от значение, е да е преди постановяването на охранителния акт.

 

Автор: Деян Драгиев, адвокат


star



[1]Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, Р. Иванова, В. Попова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 26-28; 29-31
[2]Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, Р. Иванова, В. Попова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 58
[3]Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, Р. Иванова, В. Попова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 58; стр. 1241-1244
[4]Д. Драгиев, „Спорната съдебна администрация на гражданските отношения“, сп. „Търговско право“, брой 4 за 2015 г.
[5]Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, Р. Иванова, В. Попова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 1247
[6]Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, Р. Иванова, В. Попова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 1243
[7]Решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г
[8]В такъв смисъл Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г.
[9]Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, Р. Иванова, В. Попова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 1249
[10]Решение № 51 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2232/2015 г., IV г. о.
[11]Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, Р. Иванова, В. Попова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 1248-1249
[12]Така Определение № 144/12.02.2014 г. по частно търг. дело № 4654/2013 г. на І ТО на ВКС – допустимостта на делото е ирелевантна и не следва да се разглежда от съда, сезиран с молба за спиране по чл. 536 ГПК.
[13]Например Определение № 1845 от 1.06.2017 г. на САС по в. гр. д. № 2493/2017 г. („самото завеждане на исковата молба е достатъчно основание за спиране на регистърното, респ. охранителното производство, с оглед последиците, визирани в чл. 536, ал.2 ГПК.“)
[14]Вж. така например Определение № 2172/30.06.2017 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. №3283/2017 г.
[15]Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, Р. Иванова, В. Попова, Българско гражданско процесуално право, С., 2012 г., стр. 1249
[16]Вж. напр. Определение № 144 от 12.02.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 4654/2013 г., I ТО, ТК, Определение № 225 от 19.03.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 711/2014 г., I ТО, ТК
[17]Вж. така Определение № 662 от 19.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3270/2015 г., II т. о., ТК
[18]Oпределение по ч. т. д. № 534/2014 г. на ВКС, II т. о., Oпределение по ч. т. д. № 970/2016 г. на ВКС, II т. о., Oпределение по ч. т. д. № 3714/2014 г. на ВКС, I т. о.

 

 

Източник: gramada.org

Вашият коментар