19/10/2020

Справедливо решение №27/14.02.2018 г. относно отменено Постановление за разпределение на ЧСИ

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 27

гр. Пловдив, 14.02.2018 г.

 

Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав

Председател: Вера Иванова

Членове:    Елена Арнаучкова

Величка Белева

като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 56/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 463 ал. 2 от ГПК.

Обжалва се от  „ А. „ ЕООД, *** – взискател в изпълнителното производство, Решение № 443 от 27.11.2017 г. по гр.д. № 691/2017 г. на Окръжен Съд – гр. Х., с което е отменено Постановление за разпределение от 14.07.2017 г. на ЧСИ Н.К., рег. № *** по нейно изп.д. № ****/2016 г. поради това че разпределена сума в размер от 45 189, 18 лв., е събрана вследствие наложени запори на несеквестируеми съгласно чл. 444 т. 8 от ГПК вземания на длъжника Т.Й.Г. и е осъдено търговското дружество „ А. „ ЕООД да заплати на Г. разноски за съдебното производство  в общ размер 425 лв – 400 лв.  адвокатско възнаграждение и 25 лв. ДТ. Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и оставяне без уважение жалбата на Г. против извършеното разпределение.

По жалбата е депозиран  отговор от ответника Г., в който поддържа че тя е неоснователна, като претендира разноски и за производството пред настоящата инстанция.

Съдът установи следното:

Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първостепенния съд е образувано по депозирана от длъжника по изпълнението Т.Й.Г. жалба по чл. 463 ал. 1 от ГПК срещу извършено от ЧСИ Н.К., рег. № ***, с район на действие  района на Окръжен Съд – Х. по нейно изп. дело № ******** разпределение на събрана по делото сума в размер на 45 189, 18 лв. между кредиторите както следва: първоначален взискател „ А. „ ЕООД ***, присъединен взискател „ П.и.б. „ АД *** и присъединен по право взискател Държавата чрез НАП – ТД – Х., както и за такси и разноски по изпълнението към ЧСИ. Поддържаните оплаквания за незаконосъобразност на разпределението са че разпределяемата сума съставлява предоставени му от ДФ „ З.„ целеви субсидии от републиканския бюджет и от бюджета на ЕС в качеството му на земеделски производител и като така е формирана изцяло от несеквестируеми вземания на основание чл. 444 т. 8 във вр. чл. 94 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДБРБ за 2017 г. и чл. 95 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДБРБ за 2016 г., вр. Регламент 1307/2013 г. на ЕС вр. чл. 4 ал. 3 и чл. 20 КРБ вр. чл. 15 ал. 2 ЗНА.

По жалбата взискателите не са депозирали отговори.

          По делото е безпротиворечиво установено че разпределяемата сума 45 189, 18 лв. е събрана от съдебния изпълнител вследствие постъпили преводи по наложени запори на банкови сметки на длъжника както следва:

         – преведени по сметка на длъжника в „ Р. /Б./ЕАД на 09.06.2017 г. 31 228, 49 лв., с наредител на плащането ДФ „ З.„, основание на плащането „ Мярка 11 „ и 10 409, 50 лв. , наредител на плащането ДФ „ З.„ , основание за плащането – Мярка 11, на 19.06.2017 г. – 79,21 лв., наредител на плащането ДФ „ З.„, основание на плащането – Зелени 2016 г., на 29.06.2017 г. , наредител – ДФ „ З.„, основание – СЕПП 2016 г. – общо салдо по тази сметка 41 809, 36 лв.;

         – преведени по сметка на длъжника в Т. б. Д Б. на 17.03.2017 г. – 2 538, 24 лв. и 846, 08 лв., с наредител на плащането ДФ „ З.„, основание – Мярка 13 – общо салдо по сметката 3 384, 32 лева.

         Така събраните средства в общ размер 45 189, 18 лв. са разпределени между първоначалния и присъединените взискатели, както и за такси и разноски по изпълнението към ЧСИ Н. К.с обжалваното разпределение.

         С оглед произхода и основанията на средствата първостепенния съд е приел жалбата за основателна. Изложените мотиви са че публичните финансови средства от еврофондовете, както и свързаното с тях национално финансиране са част от структурата на държавния бюджет – чл. 42 – 43 и чл. 59 от ЗПФ, чл.17а ал.1 от ЗПЗП, а на основание чл. 95 от ЗДБРБ за 2016 г., съответно чл. 94 от ЗДБРБ за 2017 г. целево предоставени средства от държавния бюджет като субсидии на нефинансовите предприятия не могат да се ползват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Посочено е че земеделския производител е несъмнено нефинансово предприятие доколкото осъществяваната от него дейност не е финансова или друг вид сходна дейност. Предоставените му за осъществяваната на тази дейност средства са целеви, тъй като източникът им е бюджета на ЕС – Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, и свързаното с него национално финансиране – с източник държавния бюджет – § 1 т.50 от ЗПЗП. Предназначението на целевите средства е да достигнат именно до земеделския производител  с цел да бъдат вложени единствено в осъществявяната от него дейност. Съгласно чл. 11 ал. 1 т.4 от ЗПЗП ДФ „ З.„ е със статут и функции на разплащателна агенция, която съгласно чл. 11а от ЗПЗП само предоставя – т.е. извършва фактически плащанията, на тези публични  финансови целеви средства по схемите и мерките за подпомагане на общата селскостопанска политика на регистрираните земеделски производители. По така изложените мотиви събраните от сметките на длъжника парични средства – предмет на атакуваното разпределение по чл.460 от ГПК, е прието да съставляват несеквестируеми негови вземания на основание чл. 444 т. 8 от ГПК във вр. чл. 94 от ЗДБРБ за 2017 г. С оглед което разпределението на тези средства е незаконосъобразно, поради което е отменено изцяло.

         Поддържаните от жалбоподателя „ А.„ ЕООД доводи за незаконосъобразност на съдебното решение са че в случая нямало доказателства за каква цел са предоставените на длъжника Т.Г. средства от ДФ „ З.„  и дали те не са допълващ доход, получаван под формата на държавна субсидия наред с доходите от произведената от него земеделска продукция, която субсидия като доход подлежала на данъчно облагане и нямало пречка  тя да служи за обезпечение и да е предмет на принудително изпълнение. На второ място – неправилно било прието земеделския производител да е нефинансово предприятие по смисъла на чл. 94 от ЗДБРБ за 2017 г., съответно чл. 95 от ЗДБРБ за 2016 г. Държавата делегирала свои функции и дейности на предприятия, които са задължени да ги осъществяват с цел осигуряване на определени услуги на гражданите, за което им предоставя целеви субсидии. В тази връзка със съответни приложения № 4 и № 5 към ПЗР на ЗДБРБ за 2016 г и за 2017 г. били изчерпателно изброени нефинансовите предприятия, сред които земеделските производители не са, тъй като те не са натоварени от държавата с извършване на публични  функции и дейности, а са частни субекти на гражданското право, упражняващи дейност в своя полза. Дори и да се приеме че са нефинансови предприятия то предоставените им от държавния бюджет субсидии не са несеквестируемо имущество, тъй като съгласно чл. 94 от ЗДБРБ за 2017 г. несеквестируеми са само субсидиите за възложените от държавата дейности и услуги – за разлика от разпоредбата на чл. 95 от ЗДБРБ за 2016 г. Европейското законодателство – Регламент № 1306/2013 г., Регламент № 1307/2013 г., Регламент № 639/2014 г. и изпълнителен регламент № 641/2014 г., също не съдържали както изрична забрана, така и идея за забрана за принудително изпълнение върху плащанията по схемите и мерките за подпомагане на общата селскостопанска политика. Регламентите съдържали устройствени разпоредби относно механизма на отпускане на субсидиите и възлагали задължения в тази връзка на държавите членки, но не визирали невъзможност за принудително изпълнение върху отпуснатата субсидия – дори и частично. С оглед което според жалбоподателя щом субсидията е за земеделския производител – ерго тя е и за неговите кредитори – в лицето на държавата и частните взискатели. Такава забрана не била изведена и в юриспруденцията на Съда на ЕС. Напротив – в производство по преюдициално заключение – дело С -462/15 / по тълкуване на чл. 29 § 1 от Регламент 73/2009 г. / отм. / – идентичен с чл. 11 от сега действащия Регламент № 1306/2013 г. се допускало създаване на национална правна уредба за облагане с данък върху доходите на плащанията по схемите за подпомагане, посочени в приложението към регламента. Относно присъдените с обжалваното решение деловодни разноски се поддържа самостоятелно основание за недължимост. Според жалбоподателя макар запорите на процесните вземания да са наложени по негово искане той не би могъл да знае какви суми са налични или ще постъпят по запорираните банкови сметки и в частност дали те ще са секвестируеми или не. С оглед което счита да не е станал причина за завеждането на делото по жалбата на длъжника срещу разпределението с аргумент че сумите, предмет на това разпределение, са несеквестируеми вземания, поради което и не дължи направените от него разноски.

         Съгласно чл. 2 от Регламент / ЕС / № 1360/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика на Съюза  земеделски стопанин е такъв по смисъла на чл.4 от Регламент / ЕС / № 1307/2013 г., а именно физическо или юридическо лице или група физически или юридически лица – независимо от правно организационната им форма по националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определени в чл. 52 от ДЕС във вр. чл. чл. 349 и 355 от ДФЕС и осъществява селскостопанска дейност.   В аналогичен смисъл е и дадената от български закон – чл. § т.1 от ДР на ЗПЗП, дефиниция на земеделския производител – физически или юридически лица, които произвеждат преработена и/или непреработена растителна и/или животинска продукция. Дейността им се финансира със средства от бюджета на ЕС на основание Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – Европа 2020, одобрена от държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС през 2010 г. с цел ефективно използване на ресурсите и финансовите инструменти на ЕС за развитие на селските райони. Съгласно чл. 3 от Регламент / ЕС / № 1360/2013 г. европейските земеделски фондове са европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието /ЕЗФГЗ / и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони / ЕЗФРСР /, върху които съгласно чл. 4 се осъществява споделено управление от държавите членки и съюза. Средствата от тези фондове не са част от държавния бюджет – както неправилно е приел първостепенния съд. Цитираните от него разпоредби на чл. чл. 42, 43 и 59 от ЗПФ, както и § 1 т.50 от ЗПЗП не обосновават извод в тази насока. Напротив, по изричните разпоредби на ЗПФ сметките за средствата от ЕС не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети – чл. 141 ЗПФ,  както и в бюджетите на бюджетните организации – чл. 6 ЗПФ. Средствата от ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните организации чрез сметки за средства от ЕС , които сметки са финансово – правната норма за получаване, разпределяне и разходване от бюджетните организации на средства от ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране. Съгласно чл. 7 Регламент / ЕС / № 1360/2013 г. всяка от държавите – членки създава органи или отдели, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 § 1 и чл. 5 – разходи по линия ЕЗФГ и ЕЗФРСР. Такава разплащателна агенция – досежносубсидиите за земеделските производители съгласно чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е Държавен Фонд „ З.„ – юридическо лице на бюджетна издръжка, който приема, проверява и взема решения по заявленията за подпомагане, искания и заявки за плащане по схемите и мерките за подпомагане на общата селскостопанска политика, осчетоводява операциите по тези схеми и мерки, контролира използването на предоставените по тях помощи. Т.е. ДФ „ З.„ извършва дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете  средства и свързаното с тях национално съфинансиране. Тези средства са публични финансови средства – чл. 17а от ЗПЗП, съгласно § 1 т. 50 от ДР на ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. С оглед разпоредбите на Регламент / ЕС / № 1360/2013 бенефициери на тези плащания – в пълния им размер,  са регистрираните земеделските производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната  от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламента урежда също че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефециерите ефективно по предназначение, всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, имената на бенефициерите на фондовете се публикуват с цел засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. Т.е. финансирането е и целево. Разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ обосновава извод че тези плащания съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер земеделския производител. С оглед този специален императивно установен режим те съставляват несеквестируеми  вземания на земеделския стопанин макар европейското и национално право да не съдържат изрична разпоредба в този смисъл и възражението на жалбоподателя че липсата на такава разпоредба обосновава извод за секвестируемост на вземанията на земеделските производители към ДФ „ З.„ с произход еврофондовете по Регламент / ЕС / № 1306/2013 се явява неоснователно.

         В горния смисъл и съдебна практика по чл. 290 от ГПК – Решение № 143 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2016 г., III г.о.

         Неоснователно е и възражението да не са установени естеството и целта на вземанията на длъжника. По изпълнителното дело е налично писмо изх. № 02 – 2500/1663 от 18.8.2016 г. от ДФ „ З.„ до ЧСИ К., от което се установява че длъжникът Т.Г. е регистриран земеделски производител за 2015 г. и 2016 г. с участие по схема „ Преструктуриране и конверсия на лозя „, актуалните банкови сметки за превеждане на дължимите му се в това качество субсидии от разплащателната агенция ДФ „ З.„ са запорираните такива от ЧСИ К.в „ Р. Б. „ АД и „ Т. б. ДБ. „. Посочените в представените платежни нареждания основания на преводите по тези сметки, формиралите процесната сума в общ размер 45 189 лв. установяват плащанията по тях да са по схемите и мерките за подпомагане на общата селстостопанска политика  на Съюза – СЕПП 2016 / Схема за единно плащане на площ / , Зелени 2016 / Агроекологични плащания /, мярка 11, мярка 13 –т.е. от еврофондовете по Регламент / ЕС / 1306/2013 г.

         Предвид така установеното следва извод че получените от длъжника като земеделски производител евросубсидии по горепосочените схеми и мерки не съставляват целево субсидиране от държавния бюджет, а целево публично финансово субсидиране от бюджета на ЕС. Като целево субсидиране по еврофондовете с единствен овластен да го получи земеделския стопанин по силата на специално регламентиран режим тези помощи са несеквестируеми негови вземания и принудително изпълнение срещу тях не може да се насочва. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК – мотивната част на т. 1 от същото, длъжникът може да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта. С оглед което правилно с обжалваното решение първостепенният съд е отменил като незаконосъобразно извършеното от ЧСИ К.разпределение на сумата 45 189 лв. като събрана по изпълнителното дело чрез наложени от съдебния изпълнител запори върху несеквестируеми вземания на длъжника. Жалбата против решението е неоснователна, то се потвърждава.

         Неоснователна е жалбата и в частта, с която се поддържа  недължимост на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК на присъдените на  длъжника направени от него за първоинстанционното производство разноски. Разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК  изисква кумулативно наличие на две предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска – в случая жалбата. И двете не са налице – запорите на несеквестируемите вземания, предмет на разпределението са наложени по искане на взискателя – жалбоподател и същият не е взел становище жалбата срещу разпределението на несеквестируемите вземания да е основателна. Напротив – производството пред настоящата инстанция е образувано по негова жалба срещу съдебното решение за отмяна на разпределението.

         С оглед изложеното ответникът Г. има право на разноски и за настоящото производство, каквито претендира, но липсват доказателства да са направени. С оглед което за настоящата инстанция разноски не му се присъждат.

         С допълнително представена по делото писмена защита вх. № 1239/9.2.2018 г. ответникът е заявил че във връзка с жалбата си срещу разпределението е поискал от първоинстанционния съд спиране на изпълнителното дело. По искането окръжният съд не се е произнесъл, поради което се заявява искане по него да се произнесе настоящата апелативна инстанция, като постанови спиране.

Няма основание сега по това искане да се произнася настоящата инстанция. Настоящото производство е образувано по жалба на взискателя „ А. „ ЕООД, длъжникът по изпълнението Г. има процесуалното качество на ответник по жалбата. С оглед което пред въззивната инстанция не е налице хипотеза на чл. 438 от ГПК. Пред първата инстанция е била налице – жалбоподател е Г., но пропускът й да се произнасяне по спирането  е следвало да бъде отстранен чрез искане за допълване на решението.

         Водим от горното съдът

                                                         Р   Е   Ш   И

          Потвърждава Решение № 443 от 27.11.2017 г. по гр.д. № 691/2017 г. на Окръжен Съд – гр. Х., с което е отменено Постановление за разпределение от 14.07.2017 г. на ЧСИ Н.К., рег. № *** по нейно изп.д. № ****/2016 г. поради това че разпределена сума в размер от 45 189, 18 лв., е събрана вследствие наложени запори на несеквестируеми съгласно чл. 444 т. 8 от ГПК вземания на длъжника Т.Й.Г. и е осъдено търговското дружество „ А. „ ЕООД да заплати на Т.Й.Г. разноски за съдебното производство  в общ размер 425 лв. – 400 лв.  адвокатско възнаграждение и 25 лв. ДТ.

         Решението е окончателно.

 

Председател:

Членове:  1.

                    2.

 

Изтегли Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 27 / гр. Пловдив, 14.02.2018 г.

Вашият коментар