ср. окт. 16th, 2019

Стенограма от заседание на Комисията по правни въпроси – 23 юли 2019 г.

Стенограма от заседание на комисия


П Р О Т О К О Л
№ 101

На 23 юли 2019 г., вторник, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 954-01-48, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 9 юли 2019 г.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет нa 11 юли 2019 г.
3. Изслушване на господин Ивайло Илиев от „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Анна Александрова – председател на Комисията.

 

* * *

 

Колеги, преминаваме към последната точка:

Изслушване на господин Ивайло Илиев от „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“.

 

Здравейте, господин Илиев!

Заповядайте.

ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати от Правната комисия, драги гости! Повод за изслушването, което ми позволиха да направя тук, е във връзка с проблемите, които съществуват в заповедното производство и изпълнителния процес в страната, а не по мои лични. Изрично подчертавам! Няма никаква връзка това изказване с личните дела, които имам аз. Тук съм като член на Управителния съвет на Сдружението на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система. До мен е заместник-председателят на Сдружението адвокат Светла Миланова, адвокат Владислав Янев напусна преди мен, надявам се да се върне. Ако позволите и им дадете думата на тях по конкретни правни въпроси, които Ви интересуват, тъй като аз не съм юрист, но се сблъсках с проблемите, които съществуват в правосъдната ни система по лично мои конкретни дела.

Тук ще говоря само с цифри и факти и с документи, за да няма след това интерпретация какво съм казал или не съм казал. Надявам се, че стенограмата ще бъде публикувана, госпожо Председател, и това мое изказване. Нали така?

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: В Комисията по правни въпроси стенограмите се публикуват.

ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Добре, благодаря Ви.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само че не с цел да я представяте по дела и съдебни спорове.

ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Не, идеята е да бъдат запознати членовете на нашето сдружение с въпросите, които сме повдигнали и които ще станат достояние на Вас като Правна комисия, за да вземете мерки като умни глави какво трябва да бъде направено. Защото проблемите съществуват и няма кой да ги реши.

Единият документ, който представям, е от Софийския районен съд, писмо до ВКС и реално до нашето сдружение, с което се оповестява съществуването на „тъмна стая“, в която се съхраняват стотици-хиляди дела, които не са приключени по вина на това, че частните съдебни изпълнители не са върнати поканите за доброволно изпълнение, които са по образец в самото заповедно дело.

Вторият и третият документи, които Ви представям, са разпореждания, издавани от 63 и 64 състав на Софийския районен съд, с които се разпорежда издаването на заповед за изпълнение като примерни такива. Следователно не всички състави в Софийския районен съд пропускат да издадат съответния акт, наречен „разпореждане“, а имаме и такива, които са Ви представени – на съвестни съдии, които си изпълняват разпорежданията, тоест издават разпореждания с мотиви, които подлежат на обжалване.

Следващият документ, който искам да Ви представя и Ви е предаден, е от Прокуратурата на Република България – Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, и е изпратено писмо до Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Другото е до председателя на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Това, с което отново искам да Ви запозная като председател, е, че прокурор от Специализираното звено „Антикорупция“ е извършило проверка на 12 дела, които прави, констатира факти, касаещи работата на Софийския районен съд в цялост, а не само конкретно по конкретните дела. Защото той е изискал с писма от Софийския районен съд за самата практика на Съда как процедира.

Констатациите, които прави прокурор от Специализираното звено и с които се обръща към главния съдебен инспектор, са, че по 11 от 12-те дела не са издавани предходни съдебни писмени актове, разпореждания, с които се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По останалите дела не са издавани и съобщения за връчване на разпорежданията, понеже те самите не са издадени. Следователно това е основно нарушение на правата на длъжниците, защото може да се възразява и да се пуска частна жалба само срещу съдебен акт, който е мотивиран.

Другото, което констатира прокурорът, е, че Софийския районен съд не издава съобщения, с които се удостоверява връчването на заповедта и на преписа от разпореждането, въз основа на което е издадена самата заповед. За да се удостовери даден срок, той се удостоверява единствено с издаване на съобщение от съда, което се връчва на страната, тя се подписва и тази разписка се прилага към делото.

За да изтече 2-седмичният срок, в който се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение и заповедта за изпълнение, трябва от съда да бъде издадено съобщение по Наредба № 7 към чл. 55 от ГПК, чл. 2, т. 20. Такива съобщения от съдебно-изпълнителната служба, призовки към Софийския районен съд не се издават и не се удостоверява връчването на тези актове. По тази причина и всички изпълнителни дела, които са минали през заповедния съд, не са приключени, а се изпращат в така наречената „тъмна стая“. Съдът се десезира от по-нататъшния интерес по делото, не го интересува кога ще приключи делото, разрешава изпълнителният лист да напусне кориците на заповедното производство преди да бъде издаден акт, с който да удостовери, че до длъжника са достигнали волята на съда в разпореждането и в заповедта и заедно с поканата за доброволно изпълнение да бъдат връчени на длъжника.

Това нещо не се извършва не само от Софийския районен съд, а в болшинството съдилища от страната, да не кажа почти всички. Варненският районен съд издава разпореждания, Пернишкият районен съд издава такива разпореждания, Русенският районен съд в болшинството си издава такива разпореждания, но никой не ги връчва.

Изпълнителният лист напуска кориците на делото без да са издадени съобщенията и да са дадени на частния съдебен изпълнители със специално разпореждане по чл. 42, ал. 2 от ГПК, с което се вменява на частния съдебен изпълнител да бъде връчител на съобщенията на съда. По тази причина миналата година, когато бяхме заедно с още шест човека от България в Европейския парламент в Комисията по петициите и ги запознахме със съществуващия проблем – той е разпространен на територията на цяла България, нито един длъжник не може да се защити срещу устен съдебен акт, който е без мотиви, без номер, дата и подпис на съдията в закрито разпоредително заседание, на което той не присъства.

В момента се разглеждат нещата, които са като законопроект внесени от група народни представители – болшинството са тук от Правната комисия, благодарение на Мая Манолова, но те предвиждат само козметични промени по някои наболели въпроси, които съществуват в това заповедно производство.

Заповедното производство се намира в Глава „Изпълнителен процес“, където то няма въобще своето място, но въпреки всичко се намира там. Без сериозен ремонт на Гражданскопроцесуалния кодекс не може да се мине и да се продължи нататък.

Това, което се случва след това е, че частните съдебни изпълнители образуват делата си без валиден съдебен изпълнителен титул – акт, това е разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение. Те образуват изпълнителните си дела само въз основа на издаден изпълнителен лист, който не е влязъл в сила. Не може да влезе в сила един изпълнителен лист, при положение че актът, въз основа на който е издаден, не е връчен за обжалване. Това е парадокс, това е правен абсурд! Първо се издава изпълнителен лист, дава се на взискателят, той отива да си избере сам частен съдебен изпълнител и никъде в закона не е казано след колко време той трябва да отиде и да си образува изпълнителното дело. При нас в сдружението имаме хора, на които са образувани изпълнителни дела 5 години без няколко месеца преди да изтече 5-годишният давностен срок. През това време взискателят е натрупал лихва по 10%, което никъде не може да му се гарантира, образува си изпълнителното дело и започват изпълнителни действия без да бъде извадено делото от съда от „тъмната стая“. Защото частният съдебен изпълнител не връчва никакви актове на съда. С това се нарушава принципът на случайното разпределение на делата. На частния съдебен изпълнител, като орган извън съдебната власт, не може да му се иска отвод по никакъв повод, защото той не е съдия-изпълнител, а е съдебен изпълнител. Може да му се иска единствено отвод и той по собствено желание да прецени дали да го направи това нещо или не, но не зависи от съдебната воля на състава, издал заповедта за изпълнение и на преписа от разпореждането, което е съдебен акт.

Другото нещо, което съдът допуска като основна грешка, благодарение на която е наказателната процедура срещу България, е, че съдът в заповедното производство трябва да издаде съдебен акт, в който изрично да посочи дали има неравноправни клаузи в договорите, които касаят потребителите, дали същите са нищожни и дали той трябва да издаде заповед за изпълнение.

Нашите съдии в съдебните решения, благодарение на жалбите, които са подавали наши членове, съдът отговаря, че не е длъжен да издава такъв съдебен акт. Получава се едно неравноправие. Ако съдът откаже издаването на заповед за изпълнение, той издава разпореждане, което подлежи на обжалване от заявителя в 7-дневен срок и се разглежда от окръжния съд – в нашия случай в София, от Софийския градски съд. Но ако издаде заповед за изпълнение, той не издава разпореждане, с което да се мотивира и да обясни защо издава този съдебен акт, какво е проверил, с кое се е съгласил и формално какво е проверил по самото дело. По този начин длъжниците са лишени от правото си да се запознаят с волята на съда в закритото разпоредително заседание. След като в чл. 411, ал. 2 от ГПК е казано, че съдът се произнася в 3-дневен срок в разпоредително заседание, където никъде не е казано дали е закрито или не е, съдът издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Другият проблем, който съществува и тотално обърква и адвокати, и юристи, и юрисконсулти към фирми и така нататък,е, че съдът си позволява в заповедта за изпълнение да инкорпорира разпорежданията, с което се допуска незабавното изпълнение и изпълнителен лист с по едно изречение. Но заповедта за изпълнение, поради чл. 413, е казано, че не подлежи на обжалвано. Следователно ако аз получа заповедта, както и всички заповеди, които в момента се издават и прочета в него: „Допускам незабавното изпълнение на заповедта.“, това е разпореждане, което аз не мога да обжалвам, понеже ме ограничава чл. 413 от ГПК.

Разпореждането за издаване на изпълнителен лист, по същия начин, е само в едно изречение: „Да се издаде изпълнителен лист!“. Също няма мотиви!

Член 121 на Конституцията казва: „Актовете на съда се мотивират“. Трябва да има мотиви, които да подлежат на обжалване, които да могат да бъдат разгледани.

Другото нещо, за което Ви моля, да обърнете внимание и да запознаете Вашите колеги, е това, че когато се подаде жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител, делото се гледа само на една инстанция от окръжния съд – в случая е Софийски градски съд, който излиза с окончателно решение, което не подлежи на отмяна, благодарение на тълкувателно решение на Върховния касационен съд и всеки едновременно е засегнат от това нещо, тъй като само на една инстанция никъде не е допустимо една инстанция да решава съдбата на хиляди граждани, на които им се отнема имуществото с постановление за възлагане, дори изпълнителното дело да е тотално опорочено и по него да не може да бъде извършена никаква проверка.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Повече от 15 минути говорите, изслушването е за Вас, но трябва да има регламент, защото ако всички хора, които присъстват тук и искат да се изкажат, всички колеги ще си тръгнат. Затова кратко, ясно и точно. Знаете, че единственото, което можем да предприемем, е законодателна инициатива и в нищо друго не може да се намесваме. Можем да Ви изслушаме и всичко останало, ако някой от колегите иска да изрази мнение, но аз смятам, че само и единствено нашите правомощия са до там.

ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Приключвам с това, че Ви моля да обърнете внимание на чл. 435, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс и да бъде разширен обхватът на действията, които могат да бъдат обжалвани от действията на частните съдебни изпълнители и да бъде включено задължително в това изменение на чл. 435 разпореждането или постановлението на частния съдебен изпълнител, с което се образува изпълнителното дело. Защото изпълнителното дело не се образува с валидни съдебни актове, а само с изпълнителен лист, което е незаконосъобразно и недопустимо. Това не е подлежащо на принудително изпълнение, а сиреч да се разшири обхватът на действията, които могат да бъдат обжалвани. С това приключих. Благодаря Ви, госпожо Председател.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.

Искате ли думата?

СВЕТЛА МИЛАНОВА: Ще подкрепя сериозността на проблема, който разглеждаме в момента, тъй като знаем, че Европейската комисия в момента води наказателна процедура срещу България именно поради това, че нашата национална разпоредба и уредба на заповедното производство е направена така, че прави невъзможно или твърде трудна възможността на потребителите да се защитят. Това всъщност е основният въпрос, който е поставен от Европейската комисия и промяната на Гражданскопроцесуалния кодекс трябва да се разглежда в тази насока, тъй като бяхме на първото четене и там е твърде стеснен обхватът на разпоредбите, които в действителност се засягат и ще подлежат на промяна.

Както каза колегата, заповедното производство е част от изпълнителния процес и това, което се случва в последните 10 години, е, че имуществото на длъжниците се разпродава и те след това нямат възможност, дори при доказване на НЕравноправни клаузи – всъщност основният проблем, който седи – да си възстановят това имущество.

В случая потребителите са поставени в изключително неравноправно положение и това е установено в редица дела на Европейския съд и ние се позоваваме като адвокати на тях, но, за съжаление, националният съд вече си е изградил собствена практика и ние нямаме възможност нито в началото на заповедното производство да изискваме от съда да прилага служебна проверка за неравноправни клаузи, което е абсолютно задължение. Но дори и когато се позоваваме на делата на Европейския съд, няма никакво значение, защото впоследствие се оказва, че няма как да ги обжалваме, както каза и колегата.

Имаме двуинстанционно производство, което приключва с въззивна инстанция и няма как реално да се осъществи проверка за неравноправни клаузи, което е и основният проблем за потребителите, който засяга цялото общество. Благодаря.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Миланова.

Заповядайте!

ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Уважаеми народни представители, проблемът със заповедното производство е изключително сериозен. Той се състои в неправилна регламентация в Гражданскопроцесуалния кодекс. Изпълнителният процес е регламентиран в отделен раздел. Той започва след като се представи на съдия-изпълнителя годен изпълнителен титул. Това обикновено приключило с влязло в сила съдебно решение, по което е издаден изпълнителен лист.

В случая обаче един голям парадокс съществува, че заповедното производство, което е особен вид съдебно производство, е включено не отделно и преди раздела на изпълнителното производство, а е включено в самия раздел на изпълнителното производство. Това е абсолютно нелогично. Не може едно производство, което е съдебно и по което тепърва ще се решава въпросът дали да се издаде заповед за изпълнение на изпълнителния лист, да бъде включено вече в започване на изпълнителния процес.

Същественият проблем се свежда до това, че заповедното производство е едно голямо изключение от нормалното правораздаване. То е бързо, едностранно производство, привилегировано производство, в което длъжникът не участва. Той научава за извършените срещу него действия едва впоследствие. Така както е регламентът сега в настоящия ГПК, се оказва, че длъжникът научава, че срещу него са заведени претенции едва след като заповедното производство е приключило, след като срещу него е издадена заповед за изпълнение на изпълнителен лист и след като съдия-изпълнителят е образувал изпълнително дело при него, наложил е запори и възбрани и върху имотите и парите на този човек. В един прекрасен ден той получава призовка за доброволно изпълнение, с което се уведомява, че срещу него е започнато това производство, но вече неговото имущество е запорирано – наложени за възбрани върху имотите му, наложен е запор върху влоговете му, съответно върху заплатата, и той в този момент няма икономически ресурси, с които да се бори. Той няма пари, защото те са блокирани и не може да си наеме и адвокат както трябва.

Получава се един голям парадокс. Човек, който въобще не е участвал в съдопроизводство, вече не само е с издаден изпълнителен лист, а е и с блокирано имущество. Това е ненормално, защото този човек се поставя в невъзможност да се защити. Нарушени са основни принципи на правосъдието за равнопоставеност на страните за състезателния процес.

Следващият много голям проблем е това, че заповедното производство е предвидено като бързо и привилегировано производство, допустимо само за безспорни вземания. Това вземане, което се претендира, трябва да е вече безспорно, за да се започне това производство и съдът, пред който се представят заявлението с приложените документи, е длъжен да направи служебна проверка за това дали вземането е безспорно. Освен че трябва да се направи тази проверка дали е безспорно вземането, следва съдът да провери дали документите, които са приложени, примерно договор за банков кредит или някакъв друг документ, дали те не са нищожни, дали нямат явни признаци за нищожност, примерно за заобикаляне на добрите нрави.

Тук се получава един много голям проблем, тъй като тези производства се използват главно от банки и от дружества монополисти. В съдилищата има множество съдебни процеси, по които е доказано, че банките незаконно и едностранно са увеличавали лихвените проценти, таксите и разноските. Това беше принципна схема, която много години наред се използваше от банките, които едностранно под различни незаконни поводи увеличаваха лихвите и разноските по кредитите и ги превръщаха в предсрочно изискуеми. И съдът въобще не проверява за наличието на тези безспорни клаузи за нищожност, примерно на увеличените банкови лихви и разноски, въпреки че вече има установена съдебна практика.

Същото се получава по делата с дружествата монополисти, като фрапантните случаи са с „Топлофикация“. Понеже тези дела са множество, съдът на практика е затрупан с такива дела и се изготвя една незаконна съдебна практика, която цели да разтовари съдът. Съдът не издава разпореждане, което е абсолютно задължителен отделен съдебен акт, в който съдът трябва да мотивира, да изложи мотивите си защо приема заявлението за редовно, защо приема за налична процесуална представителна власт на юрисконсулта или на който и да е представляващ дружеството. Това разпореждане въобще не се издава, което е абсолютно нарушение. То води до тежка опороченост изначално на целия последващ процес. На практика задължителен и най-важен съдебен акт го няма. Длъжникът не може да разбере защо съдът е приел, че той дължи и да съобрази поведението си с мнението на съда. Хората са лишени от това да разберат начина на мислене и волята на съда. От там те, ако го знаят, биха могли да коригират своето поведение и да вземат правилно решение – дали да обжалват, дали да не обжалват.

Следващият много сериозен проблем. Заповедното производство следва да приключва с изпращане на уведомление от съда с приложена към него заповед за изпълнение до самия длъжник. Едва тогава длъжникът, който получи документите от съда, вече е надлежно уведомен. В случая обаче се получава една извратеност. Съдът още не е приключил производството пред него, длъжникът не е уведомен, но вече е започнато изпълнително производство и функцията на съда да уведоми длъжника е прехвърлена на частни съдебни изпълнители, които до такава степен са в конфликт на интереси, понеже те преди всичко са търговци и гледат да печелят от тази дейност, са стигнали до там да фалшифицират съдебните книжа.

Има наредба на министъра на правосъдието, с която са одобрени образците на уведомления и други покани и съобщения, които се изпращат до длъжниците. Частните съдебни изпълнители са взели файла от Наредбата, премахнали са един пасаж, който дава указания на длъжника как може да си защити правата, изпращат до длъжника такъв подправен образец на уведомление, с което длъжникът допълнително се поставя в стресова ситуация и в неизвестност какво да прави. То е до степен на ошашавяне на хората!

Представете си какво се получава за един български гражданин! Получава призовка за доброволно изпълнение, с която от образеца е махнато указанието как може да се защити. Едновременно с това са му блокирани парите или са му възбранени имотите. Този човек е поставен в абсолютна безизходица. Би следвало да се направи корекция в ГПК, в която съдът сам да си довършва съдебното производство, като ни изпращат съобщенията със съдебните книжа частните съдебни изпълнители, а ги изпраща съдът. Трябва да има сигурност, че този процес ще приключи законно.

В настоящия случай всичко е обърнато срещу длъжниците и ако Вие влезете в Софийския районен съд, коридора преди архивата, ще се ужасите – един дълъг коридор, стените облепени с продажби на имоти на български граждани. Става въпрос за национално предателство, което е узаконено. Една държава има основна функция да си пази народа и границите.

В случая българската държава чрез закон е предала собствените си граждани и чрез закон непрекъснато се работи на конвейр в съдилищата, който бълва вечни длъжници и те стават бездомници и клошари и продължават да дължат. Това, което в момента се върши системно от години, е национално предателство от държавата към собствения народ. Крайно време е да се преустанови това узаконено беззаконие, на което следва да се сложи край. Благодаря.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.

Заповядайте.

ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Първо искам да се обърна към адвокат Зарков, за да му кажа, че Петър Витанов, който беше от групата евродепутати, даже председател на тази група, е подкрепил Петиция № 1045, която е деветата – те са девет петиции, въз основа на които се наказва или поне ще се накаже нашата държава. Тази петиция № 1045 е моя петиция. Тя визира проблемите в Глава 37, 38 и 39 на ГПК, както и чл. 121 от Конституцията на Република България.

Това, което искам да кажа, е, че вече седем месеца нищо не се предприема – три срещи, на които участвам, преди това някакви срещи Мая Манолова направи, нищо не се случва. Частните съдебни изпълнители продължават да действат и да дерибействат – да действат и да дерибействат! В голяма част, както и предния път казах, няма да се повтарям, няма да Ви губя времето – те използват и фалшификации, фалшифицират подписи на набедени за длъжници.

Отделно от това излезе информация в публичното пространство, че помежду си чрез роднински фирми си продават имоти. Те самите участват с апортни вноски, и то в големи размери, във фирмите на техните деца. Вие говорите за някакви си апартаментчета. Целият български народ говори за апартаментчета, а тук говорим за милиони, прехвърлени помежду им. Това го правят най-вече в голямата си част – ако са 200 частните съдебни изпълнители, поне 30 – 40, не повече. Знаят се имената, всичко се знае на тези хора.

Моля Ви, затова сте избрани – вземете отношение не, ами направо решавайте нещата на българския народ. Това касае националната сигурност, за която точка се говори, но не исках да се намесвам. Защото предприемчивият дух на българина – той просто беше сринат и много хора избягаха от България, точно заради това нещо. Не заради друго, не заради друго!

После, съдебният процес, за който става въпрос, не може частният съдебен изпълнител да се води в окръжния съд, да се води на работа там и окръжният съд  да бъде последна инстанция. Няма как да се случи това нещо. За набедения или за длъжника! Това е много лошо!

После, отново апелирам, когато има разследване на ОЛАФ във връзка с определени случаи да се спира съдебното изпълнение. За съжаление, за разлика от другите, които казаха, че няма да говорят за собствените си проблеми, в моя проблем е изписано абсолютно всичко, което може да се случи с един набеден за длъжник – банка чрез частния съдебен изпълнител, немотивирани съдебни решения, абсолютно всичко: фалшификации и абсолютно всичко. Разследване на ОЛАФ – абсолютно всичко.

За трето лице! Тук искам да наблегна – на 27 март – моля, прочетете стенограмата – госпожа Тотка Калчева мисля, че се казваше, съдия от ВКС, много точно и ясно каза за третото лице. Тя дори говореше, мисля с леки риторични въпроси, но това трябва да Ви подсеща, че точно там е основата на разбитите семейства – основата на това да няма здраво поколение деца. Защото банките, както монополите, карат третите лица да се подписват. Знаете за едно семейство, че не може жена му да не се разпише, нали, ако наистина има любов. Те ги карат и след това третото лице, което се явява потребител по Регламент 93/13/ЕО губи всичко. Ето там трябва да бъде защитата. Разделение на българските семейства и бягане на предприемачите в чужбина, за да работят там и да изкарват пари там и данъци.

Вие се чудите за хакерите, но си мислете за следното. Представете си, че с Вас се е случило – има огромни неправди в законите, в Глава 37, 38 и 29 и Вие имате синове, те случайно станат  IT-специалисти, нали те ще си го върнат това нещо спрямо държавата? Те ще си го върнат!

Искам последно да Ви кажа. Аз обаче, понеже имам висок морал и понеже майка ми и баща ми са били учители, даже са обучавали хора от Вашата Правна комисия и много добре знаят и въпреки всичко мога да накарам също моята дъщеря да стане такава, да разбие всички системи на държавата! Защото в момента работи за правителствена организация в Министерството на финансите на Англия. Тя може да направи това – всички системи може да разбие, но няма да го направи, защото има висок морал.

Аз не искам държавата да бъде съдена за това, че депутатите от 2007 г. насам не са направили почтено законите, които съпровождат заповедното производство. (Реплика на Христиан Митев.)

Тук говоря и за БСП, говоря все пак и за ГЕРБ и продължението там ГЕРБ и всички правителства. Абсолютно точно за Мая Манолова, точно така, съгласен съм с Вас, господин депутат, и за това, което каза господин Илиев, че Мая Манолова отново ни пробутва нещо, което не е точно. Пак ще има неясноти, пак ще има спорове. Да, донякъде може нещо да се случи, но няма да бъде… Затова Ви казвам, че това младо поколение по някакъв начин трябва да го изграждаме – ние, като родители, и Вие чрез Вашите закони.

Много Ви моля по най-бързия начин вземете се в ръце и не след ваканцията, а дори през тези 5 – 6 дена се опитайте нещо да направите преди да излезете във ваканция и наистина да се приеме това. Просто банката с моя пример, прочетете го, в ОЛАФ – и не само в ОЛАФ, то вече започна разследване, след като разпродадохА всичко, можете спокойно да прочетете за какво иде реч. Можете да разберете, като ми знаете името, може да разберете – даже на всяка моя дума в предишните си изказвания на следващия път съм давал документи, с които потвърждавам думите си. Благодаря Ви.

Бях емоционален, но в крайна сметка това ми е някакъв шанс – на всичко това да му обърна внимание по този начин, за всички съществуващи проблеми. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.

ТОДОР СТОЙКОВ: Проблемите с частните съдебни изпълнители са огромни и пострадалите вероятно са стотици-хиляди. За да се стигне обаче до изпълнителни дела, има една законова основа. Тези така наречени ищци – обикновено това са монополите, за да съдят гражданите, те трябва да стъпят на законите. За съжаление, в България съдът не правораздава, а законоприлага. Между право и закон има голяма разлика и тук има достатъчно юристи, които могат да обяснят каква е тя.

Каза се и още нещо, че е лошо законодателството. Имах възможност да наблюдавам съвсем наскоро един закон и понеже процесът, който наблюдавах, съм виждал и преди това, ми стана много любопитно и се убедих, че е така.

Какво се прави? Българският законотворец измисля едни текстове, които освен с ужасен език и правописни грешки –в това съм случаи да се убедя, но тези текстове не са еднозначни. Те могат да се тълкуват по различни начини.

Какво се случва? Вкарват се и се приемат едни двулики бих казал текстове, след което се прави следната процедура. Предоставя се възможност на изпълнителната власт да направят подробностите по приложението на този закон. Както всички знаем, дяволът се крие в подробностите. Ще дам конкретен пример. В Закона за енергетиката, Глава десета има едни красиви текстове, които общо взето трябва да регулират взаимоотношенията между потребителите и доставчиците. След това се казва: „Подробностите ще бъдат дадени в наредбата“. Само че кой пише наредбите? Наредбите се пишат от едни администратори, от едни чиновници, които от десетилетия стоят на местата си и в повечето случаи са свързани с определени фирми.

Конкретно за Министерството на енергетиката. Миналата година гражданите участвахме в работна група – 29 безполезни заседания! Двадесет и девет! От месец май до месец октомври, два пъти в седмицата по няколко часа. Предложихме нови текстове за закона, нови текстове за наредба, нова методика за изчисление в няколко варианта. Какво се прие от това нещо? Нищо! Защото председател беше един бивш управител на „Топлофикация – София“, а групата, която беше сформирана, беше предимно от представители на Топлофикация, на ЕРП-та, а гражданите бяха трима души. Значи, вината, за да стигнем до частните съдебни изпълнители не е първо тяхна, не е „който яде баницата, а който му я дава“, а в случая нашият законодател позволява да се случва това.

Ако се приемат текстове, които да нормализират законодателството, да го направят адекватно, отговарящо на европейските директиви, както се изисква, да отговарят на Закона за защита на потребителите, няма да се стигне и до частните съдебни изпълнители. Просто отношенията ще бъдат урегулирани, ще бъдат честни.

Но това не се случва и вина първо има законодателят. Първо, защото приема лоши текстове. Директно го казвам – лоши текстове! Второ, защото делегира правомощията си в ръцете на една администрация, която е вечна и която е корумпирана.

Ако на мен ми трябва да прокарам някакъв закон, няма да отида при законотворците, няма да отида при министрите, аз ще отида при администрацията, защото тя е тази, които изготвя нормативните актове – разпоредби, наредби, правилници за приложения. Това исках да кажа.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

МАРИЯ АСИМИ: Уважаеми господа депутати! Много малко сте – не знам кой Ви е делегирал права (реплики), аз искам да Ви обърна внимание, това мисля, че го знаете – това е на Европейската комисия, на Европейския парламент, най-вече на Европейския съюз, най-вече, и тук са регламентите. Какво значи „регламент“? Какво значи „директива“? Как трябва да се прилагат директивата и регламентът е на стр. 109 и стр. 110 – много е елементарно, да не губя време. Това, което казаха господата – не зная какъв Ви е проблемът, съчувствам Ви, че имате такъв, за съжаление, благодарение на Вас, законотворците, са сакати законите. Не казвам директно „Вас“, а законодателната власт.

В районния и в градския съд никой не спазва тези директиви. До този момент бяхме търпеливи по отношение инженер, инженер, инженер – нали, те ни обясняват със сини очи. Самите Вие самите не се самосезирате за закона, хиляда пъти сме молили господин Добрев и господин Николов и никой нищо неправи за закона. Един момент! Никой нищо не прави за Глава десета, а трябва да Ви кажа, че 71% от топлофикационните дружества е дружеството в София. Знаете много добре, че то е пред фалит – не, ами 1000 пъти фалирало, защото 680 милиона са лепнати на НЕК, и продължават да се лепят. Никой нищо не прави. Гражданите се пращат в съда и безотговорността, защото законът така е направен, че няма никакъв контрол по отношение на Топлофикация и за това, което продава. Ако имате стока, която трябва да продавате, ще я пазите. Аз ако докарам една кола със зеле пред входа, ще седя и ще я пазя да не я откраднат през нощта. Безотговорно отношение!

Българският съд не спазва европейските закони. Правихме тук, госпожа Павлова беше министър – нали, зор да имаме тук Европейско председателство и така нататък. Нищо! Това са кухи фрази, никой не ни уважава и на Запад европейците няма да Ви уважават, да Ви кажа – Вие сте прависти, какво е казал проф. Живко Сталев: „Държава без върховенството на правото е форма на организирана престъпност.“ Това той го е казал, Бог да го прости!

Какво е казал Кристиан Таков: „Пазете правото дори и от законите“. Така е. Фалшива формула! Току-що си тръгна – Стоян Грозданов е програмист, заведохме дело, не е вярна формулата. Знаете, печелим на първа инстанция, 3-членен състав в Административния съд. Когато има една задача – Вие сте юристи, но знаете, че грешно ли е условието на задачата, верен отговор няма. Верен отговор няма!

Просто мачкате българските граждани – Вие, депутатите, които трябва да въвеждате правилни закони, които да се четат правилно, а не да имат тълкувателни, двояки решения – така ли да бъде, иначе ли да бъде. Това, което казват господата, съдът не уважава българския гражданин. Той уважава частния съдебен изпълнител и монопола.

Това, което каза господин депутата, забравих му името, извинете ме – много правилно каза, една седмица през 2014 г. съм се ровила в библиотеката, видях кой е внесъл закона, зная много добре. Месец 2007 г. и Янаки Стоилов, и госпожа Манолова – зная много добре, не съм дружинна ръководителка, но аз искам да питам: Вие срамувате ли се от дядо си, госпожо Павлова? Минало е, може ли такива приказки да се казват? Тук сме, за да решим проблема! Седяхме, губихме време една седмица, за да видим за тези частни съдебни изпълнители. Ако излезе сега хакерската информация – милионери, да не обидя някой честен, защото може да е милиардер, питам: нормално ли е това да бъде тъпкан българският гражданин с незаконието и беззаконието в съда?

Знаете ли какво е, госпожо Александрова, много искам да Ви заведа. Влиза се за дело за Топлофикация – 200 хиляди дела, коя фирма съди клиентите си? Влиза в съда с папки, натрупани от вещото лице – може би библиотекар, в същия състав – следващият, следващият, 300 лв., 350 лв. Два часа са много, те си изкарват по 2 – 3 хил.лв. Веднага им се дават, ама дали си в залата, дали не си в залата, дали е права – Вие нямате представа какви обирджии са вещите лица! Питаме ги, имаме записи: „Кой Ви даде информация?“ – „Топлофикация“. „Кой Ви даде информация?“ – „Фирмата за дялово разпределение – ФДР-то!“ – „А как я получихте? – Взехме я от информационната система“. Той прави счетоводна справка от информационната система – едно към едно, Ви казвам, единствен Господ да ги съди! Бедна Ви е фантазията какво нещо е! Вещото лице не е отишло да провери! Не е отишло да провери! Грешен адрес, грешно име – осъден!

Затова сега дойдохме днес, заради господин Илиев, да кажем за тези проблеми. Защото тръгнахме към друга процедура – в посолствата да ползваме правата си. До този момент бяхме против оклеветяването на България – заслужава България да бъде оклеветена. Вие просто сте много далече от действителността. Нямате представа какви кражби са в съда. Съдията казва: „Не ме интересуват европейските закони!“. В съда ти казват! Как може така да ти казват? Тук! Тук – български съдии, ние ги записваме! Тук непрекъснато фразите – господин Цветанов го няма, защото неговият речник, ако махнеш „европейските закони“, „Европа“, „да мислим по европейски“ – аз не знам как се мисли, се свършва речта. Непрекъснато натъпкваме Европа да слушаме, но не я пазим. Бедна Ви е фантазията, госпожо Александрова.

Когато ние протестирахме за чл. 417, ал. 2 – знаете много добре, банка, община, откъде-накъде държава, община и банки, след като банките са частни? Госпожа Манолова така грозно ни излъга юли месец 2015 г., махаме ал. 2 и слагаме т. 10 – в счетоводни документи, та всеки втори пишман фирмаджия да може да те съди.

Ако си спомняте, имахме спор с Вас, казвам Ви – не ви упреквам, но не направихте добро за българите. Никой не мисли за нас. Потърпевшите са много и трябва да дойде някой депутат, да си сложи бурка, да слуша няколко дела – в съда ще се засрамите, че сте юристи, ще си скъсате дипломите! (Реплики.) Няма бурки, ще Ви гримираме. Не, това е самата истина!

Аз питам: защо се транспонират  тези директиви? Какво направихте преди две седмици? Събрахме при Главния секретар на парламента, да видим и да направим отчет кои директиви са транспонирани и кои не са и така нататък, милион и половина се дават от Европа, и тогава казахме: „Искаме да Ви помогнем“. Ние сме безплатни, никой не ни плаща на нас. Нито ще вземем от тези пари, които Ви ги дават. Ние сме свикнали с малко и без хич, за разлика от Вас. За съжаление, кажете ми кой ще проведе тази инициатива – да минат монополите и банките? Никой!

Погледнете какво стана с тока преди две седмици! Токът се качи 2 пъти, едрият капитал дойде – веднага се променя законът. На 22 април 2019 г. господин Добрев преди да напусне и господин Николов внасят Законопроекта за ВЕИ-тата – от 1 до 4 мгвт, дето са на техните кооперации, да бъдат сложени към… Защото ги продават към НЕК, а после ползват на ЧЕЗ. За 5 дена – на 27-ми бяхме на заседанието, прие се на първо четене. Шест години говорим за Закона за енергетиката, Глава десета „Топлоснабдяването“. Защото думите, да знаете, „сградна инсталация“ е табу, такива думи няма в техниката, има ВОИ – вътрешно-отоплителна инсталация, и една тръба от Ф-16 или Ф-18 – тя не Ви топли.

Хиляда пъти питахме в Комисията инженер с две висши образования – МЕИ, ама едно време, дето не се влизаше с тате и бате, искам да Ви кажа, че тя ме убеждава, че съм сини очи и питам: „Отоплително тяло ли е сградната инсталация?“ Мълчаха-мълчаха: „Не е отоплително тяло“. Но ти плащаш тази сградна инсталация. Защо я плащаш? Защото Топлофикация на абонатна станция продава, а след това са физическите лица – не я интересува дали съседите не крадат или тя краде. Това нещо, което се прави в момента е престъпление! Всички го знаят, никой не иска да го коригира. В съда са се разбрали. Има регламент!

Аз Ви питам – специално се радвам, че е госпожа Павлова: „За какво изхарчихте на държавата 2 млрд.лв. за санирането?“ Енергийна ефективност, нали? Енергийна ефективност!

И Европа ни притиска за енергийната ефективност. (Реплики.)

ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Към госпожа Павлова искам да се обърна само…

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не се намесвайте!

ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Само за секунда, госпожо!

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Темата е съвсем друга.

ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Моля, госпожо Павлова, тъй като ще ходите – мисля, че представител на българската държава в Европейската инвестиционна банка, нали така – моля да обърнете внимание на препоръката на ОЛАФ, ако искате, си запишете по преписка № OLAF-C-2017-1079. Просто да обърнете внимание на тези препоръки, които ОЛАФ дава към Европейската инвестиционна банка относно недобросъвестните действия на служители на банки – не само на ОББ, което е цитирано, неправомерни действия, фалшификати.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, дайте думата на госпожата.

МАДЛЕН КИРЧЕВА: Искам да кажа, че нито в Министерството на енергетиката, нито администрации не четат, и съдиите не четат европейските директиви и регламенти. Обръщали сме се към съдии – лично аз, с репликата – госпожо или господин Съдия, ние сме европейски граждани, Вие сте европейски съдии – защо не прилагате европейското законодателство? Присъствието на това заповедно производство допълнително усложнява картината на непознаване и несинхронизиране на българското законодателство с европейското. Законът за защита на потребителите следва разпоредбите на европейското законодателство. Законът за енергетиката, Глава „Топлоснабдяване“ не ги следва и е в противоречие.

Тук беше споменато, че пет месеца два пъти седмично по пет часа трима представители на българските граждански организации срещу 24 – ние ги наричахме „хиени“ – загубиха своята енергия и време, вложени да работят в интерес на гражданите. Отново искам да отбележа столичната Топлофикация води 200 хиляди дела срещу столичани. Това психически терор! Това е издевателство! Тук беше споменато за „тъмната стая“ и частните съдебни изпълнители. Вие как мислите? Какво е това, какъв е този процес, този феномен, психотерор върху българското население, българската народностна група!

Господин Митев, знам, че сте юрист – направете справка в Конвенцията за предотвратяване и наказания на престъплението „геноцид“. (Реплики.)

По-нататък. Мои близки, няма да се спирам за частните съдебни изпълнители – четири поколения, живеещи в дом, строен от три поколения, четири поколения бяха изхвърлени от частните съдебни изпълнители и живеят под наем като племенникът ми – на 36 години, инфаркт с летален изход.

Това съм го казвала и пред госпожа Мая Манолова и когато 2015 г., тук спомена госпожа Асими, Мая Манолова ни беше поканила да разговаряме за този чл. 417, когато аз казах, че частните съдебни изпълнители противоречат на българската Конституция. Моля Ви, вземете го под внимание и отменете закона. Отменете Закона за частното съдебно изпълнение, тъй като в Европа рядко има частни съдебни изпълнители. Моля Ви, възстановеното държавното съдебно изпълнение.

МАРИЯ АСИМИ: То го има.

МАДЛЕН КИРЧЕВА: Това е горещата ми молба.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.

За секунда Ви давам думата и господин Илиев, за да завърши – съвсем накратко-

МАДЛЕН КИРЧЕВА: Само с едно изречение и завършвам.

Нито ГЕРБ, нито БСП положиха грижа към нас – гражданите. В момента има представители. Нито Патриотите!

ТОДОР СТОЙКОВ: Две изречения само, за да допълня това, което каза госпожа Асими.

В една среща с ръководството на „Топлофикация – София“ попитахме Кремен Георгиев – управителят на „Топлофикация – София“: „На кого продавате? Кой е контрагентът Ви по тези договори, въз основа на които Вие твърдите, че ги има и следите хората?“ И той мисли-мисли и казва: „На гражданите ли продавате? Тогава трябва да влезе в сила Законът за защита на потребителите“. „Или продавате на етажната собственост? Тогава гражданите нямат нищо общо и те не могат да ги съдят“. Той мисли-мисли и се чудеше какво да каже и каза: „Този, който плаща – на него!“ В прав текст! Цитирам Ви това, което той ни каза. Тоест те стъпват на закона, който обявява граждани за потребители, без значение дали те физически получават стоката. Защото в чл. 156 от Закона за енергетиката, ако не се лъжа – Глава десета, пише: „Всички собственици на апартаменти са клиенти“.

Как може такова нещо и как българският законодател го допуска да съществува в закон? Ето това е една от основите за тези 136 хиляди дела на Софийската топлофикация в Софийския районен съд. Ето това изречение конкретно! То е основата за тези дела срещу клиентите. Благодаря.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте, господин Илиев.

ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.

Молбата ми е следната. Има огромни проблеми. Аз разговарях с проф. Силви Чернев – заповедното производство е само за безспорни вземания, то не е за всякакви претенции, които се предявяват пред съда. Има Регламент № 805 – тук при нас всичко е изкривено като кой-каквито някакви претенции има, ги заявява през заповедното производство, а не през осъдителен иск.

Когато има някой претенции към някого другиго, има две възможности да използва – едната е заповедното производство, в което се заплаща само 2% държавна такса и се предявява безспорно вземане, което съдът само формално го проверява. Трябва така да направим, защото това е форма, да го провери – безспорно ли е, или е спорно? Ако е спорно, заповедното производство… (Реплики на народните представители Христиан Митев.)

В заповедното производство по чл. 410 съдът също е длъжен да издаде разпореждане с мотиви, с които да обясни защо издава заповед за изпълнение. Това нещо не се прави съдът по чл. 410. Наказателната процедура на Европейската комисия срещу България е отворена точно заради това същото нещо. Съдът не проверява има ли равноправни клаузи, а директно издава заповеди или ги отхвърля.

Трябва да има равнопоставеност на страните в процеса. Ако не издаде заповед срещу мен или срещу когото и да е от другите, той трябва да каже какво е проверил и какво не.

Понеже нашето заповедно производство е удобно за Топлофикация, тя без да има договор с потребителя – тя няма индивидуален договор с потребителя, тя казва: „Щом ползваш, значи трябва да плащаш“. Това не е безспорно вземане. Става спорно, когато се подаде възражение.

Това, на което Ви моля да обърнете внимание, тоест за тези няколко дни до края на месеца Вие няма да го вкарате в Правна комисия за разглеждане заповедното производство, ще бъде след есента – нали така, госпожо Председател, ще бъде след Есенната сесия, дотогава можем да направим предложение за изменение на три точки допълнително към това, за което става въпрос, за да може да вникнете в тях. В жалбите срещу действията на частния съдебен изпълнител се разглеждат от въззивен състав на Софийския градски съд и от окръжните съдилища, което е недопустимо. Пред това не се е произнесъл едночленен състав.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само две изречения за финал, приключваме. Защото имаме и парламентарни групи.

ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Въпросът е да помислите как да бъде направено така, че длъжниците да имат двустепенна защита от действията на частните съдебни изпълнители – първо, в едночленен състав, след това във въззивен състав.

Нека всичко да се развива в Софийския градски съд, но да е на две инстанции. Защото решението на Софийския градски съд или на окръжните съдилища е окончателно.

Второ, Върховният касационен съд не може да дописва Гражданскопроцесуалния кодекс и да казва в свое тълкувателно решение – иск за отмяна по чл. 303 или чл. 305 от ГПК в установителното производство в изпълнителния процес е недопустимо. Не може такова нещо. Съставът може да е сгрешил, може да е корумпиран – това подлежи на отмяна. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.

Благодаря на всички, намерихте време и дойдохте!

 

С колегите ще се съберем и ще търсим и Вашето съдействие и да вървим към ползотворна работа в нашата законодателна инициатива.

С това закривам заседанието на Комисията по правни въпроси в днешния ден. Благодаря.

 

(Закрито в 17,10 ч.)

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова

Вашият коментар