пн. сеп. 23rd, 2019

Съдия наказан за прекалена етичност

Съдия от Софийския районен съд отказал да разглежда делата на банката, която му отпуснала преференциален кредит при далеч по-изгодни условия от обичайните. Магистратът обяснил, че прави това, за да не бъде обвинен в конфликт на интереси. Собствените му колеги обаче го низвергнали и обвинили, че с прекалената си етичност той руши имиджа на съдебната власт. И поискали да бъде наказан.

Случаят е абсурден, защото показва как у нас е напълно възможно да те накажат не за нарушаване на етичните норми, а за стриктното им спазване. Но това е нормално за една държава, в която ненормалното е правило, а всичко останало – изключение.

Как един съдия сам се превърна в правен казус

Историята започва през 2008 година. Тогава съдията от Софийския районен съд (СРС) Борис Динев тегли от банка 85 000 евро заем, който изплаща и до момента. Заемът е даден при чувствително по-облекчени условия от общите, които важат за „обикновените“ клиенти.

Преференциалният кредит на съдията изобщо не е изключение – напротив, почти всички трезори предлагат такива условия (с по-ниски лихви и такси от обичайните), от които могат да се възползват определени групи клиенти. Сред „таргет-групите“, на които се предлагат преференциални условия при теглене на кредит, са лекари, съдебни изпълнители, нотариуси, и др., за които след оценка на риска се приема, че за тях опасността да не могат да върнат раздадените заеми е по-ниска. С привилегии са и част от висшите държавни служители, макар че заради постоянните метли в администрацията при всяка смяна на властта те се водят доста по-рисков контингент от останалите привилегировани касти. Магистратите обаче са сред най-желаните клиенти на банките и получават едни от най-големите бонуси при теглене на кредит. Защото са несменяеми и не са заплашени от уволнение, което значи, че вноските ще постъпват редовно. Освен това съдиите и прокурорите получават доста големи заплати в сравнение с масовия кредитополучател, като при това си ги взимат редовно.

Почти няма съдии, които да са теглили заеми и да не са се възползвали от тези екстри. Но единствен Борис Динев очевидно е решил, че това би могло да повлияе на безпристрастността му при произнасянето по дела, свързани с „неговата“ банка. Затова и започва да си прави отводи по всички дела, по които тя е страна – просто отказва да ги разглежда и така те се преразпределят на друг негов колега.

За Борис Динев въпросът е сериозен и чисто етичен – наличието на зависимост или пристрастие при решаването на тези дела би могло да стане причина решенията му да бъдат отменяни. Защото заемът от банката е чинно описан в декларацията му за конфликт на интереси, тя е качена в интернет и всеки може да я види. А оттам да поиска и отмяна на решенията му. Освен това наличието на частен интерес на съдията при изпълнение на служебните му задължения е чист конфликт на интереси. За него той би могъл да бъде уволнен, а отгоре на това накаран и да върне всичките заплати, които е взимал, докато е бил в конфликт.

За четири години Динев си направил повече от 100 отвода по дела на банката. Всичките били преразпределени между колегите му. Това предизвикало пък тяхното недоволство, защото го заподозрели, че върти тарикатлъци и просто не иска да си гледа делата.

В началото на 2013 г. случаят със „странната“ етика на съдия Динев стига и до шефа на Софийския районен съд Методи Лалов, който праща казуса за разглеждане в комисията по професионална етика към съдилището. И комисията, в която всъщност влизат колегите на Динев, решава, че той не само не е защитил професионалната етика, но дори напротив – нарушил я е. Защото с отводите си „вредял на репутацията на органите на съдебната система“.

Въз основа на това становище на комисията председателят на съда наказва Динев с „обръщане на внимание“ – защото с необоснованото си отвеждане от делата бил допуснал нарушение по движението им в съдебната фаза и забавяне на правораздаването.

Наказанието е по-скоро символично, но все пак то остава като „черна точка“ в биографията на магистрата, за него се уведомява и ВСС. Затова е и логично, че Динев тръгва да обжалва.

Що е то етика и има ли почва у нас

Съдията, който се превърна в казуса „Динев“, доста поизпоти колегите си, а защото случаят е наистина уникален по рода си. А и от неговото решаване ще зависи дали занапред всеки съдия, теглил преференциален заем от банка, ще може да бъде атакуван от адвокатите по делата си с мотива, че не е безпристрастен или дори още по-лошо: да бъде винен в конфликт на интереси.

Въпросът е в това, че всеки съдия сам трябва да прецени дали има факт, който да му влияе при решаването на делата. И да си направи отвод, ако се почувства предубеден.

„В мотивите към отводите ми съм написал, че ползвам преференциални условия по банковия си кредит не само заради имущественото ми състояние, а и заради качеството ми на съдия. При сключването на договора бях уверен от банката, че ползвам най-добрите условия за физически лица. В закона е предвидено задължение за лицето, изпълняващо публична длъжност, само да се отстрани от изпълнение на правомощията си, когато при конкретен повод е налице частен интерес. А с тази заповед за наказанието ми на практика се приема, че не съм отдал дължимото поведение на гражданите и магистратите. Председателят е направил извод, че не съм заинтересован от делата на тази банка. И че като съм си правил отвод, не съм отговарял на условията за житейска, професионална и емоционална устойчивост, неподдаване на влияние от външни фактори и безпристрастност“, смята пък Борис Динев.

Според магистратите от СРС, наказали Динев, „доводът за отвеждане от дела не покрива дори минималните житейски критерии за възможна заинтересованост и това е видно както за професионалистите в областта на правото, така и за обикновените граждани. Така се стига до увреждане на репутацията на съдебните органи пред обществеността. Защото се оставя убеждението, че в съдебната система работят магистрати, които не могат да запазят безпристрастността си в елементарни житейски ситуации, доколкото почти всеки български гражданин има някакви взаимоотношения с банкови институции…“. Само че има един проблем: да преценяват дали един съдия има основания да си направи отвод съвсем не е тяхна работа. Това е негово лично решение.

Предецент

Две съдебни инстанции категорично застанаха на страната на Динев. На 22 май състав на Върховния административен съд с докладчик Николай Гунчев окончателно прати в коша наказанието на Динев – съдиите са категорични, че съдията не е допуснал никакво нарушение нито на закона, нито на кодекса за етичното поведение на магистратите, за което да му се обръща внимание.

„С отводите си съдия Динев не е допуснал нарушение. Това е въпрос на негова преценка и вътрешно убеждение кога и в какъв случай би могло да има наличие на конфликт на интереси. С действията си съдия Динев е целял да предотврати такъв конфликт. Според чл.19 от Закона за предотвратяване на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес. Вътрешното убеждение, изградено в съдия Динев относно пристрастността му към банката, чийто кредитополучател е при преференциални условия, не би следвало да се третира от председателя на Софийския районен съд като нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, още повече че отводите са само по дела, в които страна е само една и съща банка. Съдия Динев е изпълнил задължението си да се отведе от делата, по които според вътрешното си убеждение е бил пристрастен към една от страните“, казва съдиите от ВАС в решението си.

Впрочем на същото мнение е и прокуратурата, от чието име обвинителят по делото на Динев във ВАС Тодор Мерджанов е категоричен, че „магистратът не следва да допуска участието си в производства при наличие на конфликт на интереси. А преценката дали е налице такъв конфликт се прави от конкретния магистрат и е свързана с неговите убеждения за безпристрастност при всеки конкретен случай. Тази преценка е лична, а не на председателя на съда или на Етичната комисия при СРС. Те не са компетентни органи, които да установяват наличието или липса на конфликт на интереси“.

Всъщност решението на съда означава, че съдията не е нарушил етичните правила и закона, нито е уронил престижа на професията си. А именно е спазил принципите, залегнали в кодекса за безпристрастност при решаване на делата, с което е изпълнил служебните си задължения.

Тогава обаче идва ред на втория въпрос: дали нарушават правилата другите съдии прокурори, получили преференциални кредити, които все пак остават в залата и решават делата на „своите банки“. И кой да гарантира на гражданите, че го правят безпристрастно.

Съюзът на съдиите пръв сложи проблема на масата

За първи път въпросът около преференциалните кредити за магистрати бе поставен от Съюза на съдиите в България (ССБ) още през януари тази година, веднага след като гръмнаха скандалите около имотните сделки на бившата вече съдийка от ВАС Веселина Тенева и кредитите на новоназначената шефка на Варненски апелативен съд Ванухи Аракелян.

„ВСС следва да изработи критерии, за да се намери баланс между утвърдилата се практика за предлагане от страна на банките на преференциални условия на магистратите при сключване на договори за кредит и високите изисквания, поставени пред нас, за независимост и безпристрастност. Като се отговори коя е разумната граница, при която не възниква конфликт на интереси. Този въпрос е изключително важен в случаите, в които същите търговски дружества, предоставили по-изгодни условия за сключване на кредити, са страни по делата пред конкретния решаващ орган. Разбираемо е, че професионалните и морални качества на съдията се възприемат като основна предпоставка за доверието в съдилищата. Вие сте създадени като независим орган, за да отстоявате независимостта на съдебната власт от външни политически и икономически влияния“, апелираха от ССБ към Висшия съдебен съвет.

И до ден днешен не се е чуло ВСС да е взел каквито и да било мерки в отговор на въпросното писмо, изпратено още на 10 януари 2014 година. Което пък поставя въпроса дали и неговите членове не получават преференции при тегленето на кредити?

Дискриминация ли е лихвената привилегия

Казусът „Динев“ поставя и друг въпрос: привилегиите при кредитиране на избрани групи не е ли дискриминация спрямо останалите клиенти на банките, които нямат право на тях. Според банките – няма място за такова съмнение, тъй като преференциите при отделните кредити се изчислявали на база на точно определени, при това обективни критерии. От бранша обясняват, че именно степента на риск определя защо един кредит е с по-ниска лихва от друг и обратното – така например ипотечните кредити са с по-ниски лихви от потребителските, защото са обезпечени с имот и банката носи по-малък риск. Бързите кредити пък са с по-висока лихва от обикновените пак по тази причина – по-високия риск, който се поема при тях. По същата логика били определени преференциите и за магистратите.

В същото време обаче чл. 4 от Конституцията на страната категорично забранява всякакви ограничения и привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. А в допълнение специалният закон за защита от дискриминацията пък пояснява какво означава дискриминация: всяко по-неблагоприятно третиране на лице по определените в закона признаци, в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства. А съществува и непряка форма на дискриминация ,при която същото по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица се постига чрез привидно неутрални разпоредби и практики, за които няма някаква обективна причина или необходимост.

Според специалисти в тази област, би следвало Комисията за защита от дискриминация да се произнесе по въпроса има ли, или няма при преференциалните кредити за избрани, защото във въпроса има основание. Само че до момента такъв казус никога не е стигал до КЗД.

Но каквото и да реши комисията, в крайна сметка дали е налице дискриминация, или не, ще трябва да се произнесат същите съдии, които получават кредити при преференциални условия…

 

 

Източник: banker.bg

Вашият коментар