сб. апр. 20th, 2019

Съдът забрани на банките да събират бъдещи лихви

ВКС сложи край на недобросъвестни практики при предсрочно изискуемите кредити

Банките, фирмите за бързи пари и другите кредитори няма да могат да събират бъдещите лихви по договор за кредит, ако той бъде обявен за предсрочно изискуем.

Това става ясно от тълкувателно решение на Върховния касационен съд по дело от 2017 г., заведено заради противоречива съдебна практика.

Оказва се, че различни финансови институции са си позволявали да изискват при предсрочна изискуемост на кредит нередовните длъжници да плащат цялата бъдеща лихва, която би била дължима, ако заемът бе издължен според първоначално договорения погасителен план.

Кредитът обичайно се обявява за предсрочно изискуем, когато клиентът не плати няколко месечни вноски. В такъв случай, дори да е изтекла само 1 година от 10-годишен заем, кредиторът има право да изиска незабавно връщането на цялата сума и, ако това не се случи, да премине към изпълнително дело и съответно – запори и разпродажба на имуществото на длъжника.

При подобни случаи някои банки или фирми за кредити претендират, че клиентът дължи цялата бъдеща лихва по заема, която би се дължала за целия 10-годишен период.

Оказва се, че по въпроса е имало противоречива съдебна практика.

Част от съдиите са се произнасяли, че длъжникът трябва да плати и бъдещите лихви за целия остатъчен период от заема, така, както е заложен в първоначалния погасителен план.

Друга част от съставите обаче са решавали, че длъжникът трябва да върне първоначално получената сума (в цялост или остатъка от нея) плюс законната лихва върху реално забавените вноски, но не и да плаща бъдещата лихва за остатъчния срок от кредита, който реално не е ползван. Причината е, че така биха се натрупали две обезщетения за просрочието, което би
довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което е забранено.

ВКС на практика приема второто становище, като се произнася, че кредиторът има право само на “непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането”. Размерът на законната лихва на годишна база е 10% плюс основния лихвен процент на БНБ (в момента 0%).

За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.

Според върховните съдии при предсрочната изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът да се връща на вноски.

“Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи”, категорични са върховните съдии.

За проблема наскоро сигнализира съдия Константин Кунчев от Софийския районен съд.

“Има недобросъвестни практики в частта за предсрочната изискуемост, защото в договорите се предвижда начисляване в тази ситуация на възнаградителната лихва, които би се дължала до края на срока на договора. По този въпрос има висящо тълкувателно дело пред ВКС, като отговорът му е очевиден – при предсрочна изискуемост, тоест когато длъжникът загуби преимуществото на срока, е незаконно заемодателят да търси възнаградителната лихва до края на договора. Това е така, защото възнаградителната лихва е “цената” за ползване на заетите пари за определен срок, а след настъпване на предсрочната изискуемост парите се дължат изцяло и веднага. За периода, в който длъжникът не връща предсрочно изискуемата сума, той дължи само лихва за забава, но не и възнаградителната лихва, която би платил, ако можеше да ползва заетите пари до края на първоначално уговорения срок”, каза Кунчев пред Mediapool на 12 март.

Междувременно, депутатите приеха на първо четене ключови за събирането на неплатени дългове промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Поправките бяха внесени от група депутати, начело с председателя на правната комисия в НС Данаил Кирилов, но на практика са написани в два варианта, единият от които е на омбудсмана Мая Манолова, а другият – на правосъдното министерство.

Основната цел на промените е съдът да се задължи да проверява служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите, преди да издаде изпълнителна заповед, с която банката може да запорира заплати, сметки и имоти на длъжника.

Покрай тази промяна обаче са внесени и по-спорни текстове, които предвиждат всяко възражение на длъжника, дори да е немотивирано, да спира изпълнението, тоест разпродажбата на имота на нередовен длъжник.

Ако подаването на обикновена жалба спира цялата процедура по събирането на просрочения дълг, дори безспорната част от него, това много ще забави, усложни и оскъпи събирането на лошите кредити и на практика ще обезсмисли заповедното производство, твърди Асоциацията на банките. Тя не приема и алтернативното предложение на правосъдното министерство,
според което разпродажбата на имота ще спира при представяне на обезпечение до 1/3 от дълга.

Съдии от СРС пък предлагат компромисен вариант, при който изпълнението да се спира само при мотивирано възражение от страна на длъжника и то само по отношение на спорната част от вземането.

 

 

Източник: investor.bg

 

Вашият коментар