чт. юни 27th, 2019

Съставлява ли признание на дълга молба за разсрочено плащане, адресирана към съдебен изпълнител

Тази седмица със запитване към кантората се обърна г-н К., чийто иск за признаване за установено, че не дължи определена парична сума към кредитор поради погасяването  на вземането по давност беше отхвърлен. Г-н К. искаше да знае дали има смисъл да обжалва решението или това само би му струвало допълнителни разходи във връзка с водене на делото.

Ето каква беше ситуацията: Преди няколко години срещу г-н К. било образувано изпълнително дело. Пет години по-късно г-н К. завел иск, за да установи, че вземането е погасено по давност, тъй като кредиторът не е предприемал през годините изпълнителни действия по събирането му. Съдът отхвърлил така предявеният иск като неоснователен. За да стигне до този извод,  съдът се позовал на молба, находяща се в кориците на изпълнителното дело,  с която г-н К. искал да бъде вдигнат наложения му върху заплатата запор и заявявал, че месечно доброволно ще заплаща сумата от 150 лева. Съдът приел в мотивите си, че тази молба съставлява признание на дълга и прекъсва давността относно вземането. Предвид прекъсването на давността, съдът приел, че вземането не е погасено по давност и следователно не може да отпадне на това основание.

Спорът се концентрираше върху това дали молбата,  с която длъжникът се задължава да изплаща определена  парична сума месечно, адресирана до съдебния изпълнител, съставлява признание на дълга, което е годно да прекъсне течащата погасителна давност.

От отговора на така поставения въпрос зависи  дали има смисъл г-н К. да обжалва постановеното решение или не.

Характерното за признание от страна на длъжника, което е годно да прекъсне давността е, че това признание трябва да е адресирано само и единствено до кредитора. То може да съставлява волеизявление или конклудентно действие /поведение на длъжника/, преценено във всеки конкретен случай. Кредиторът трябва да е узнал за това признание. Признание обаче, отправено на трето лице, без значение качеството на лицето – съдебен изпълнител, държавен орган и т.н., няма за последица прекъсване на  давността относно вземането.

В случая молбата за доброволно изплащане на дълга изхода от длъжника. Тази молба обаче е адресирана до съдебния изпълнител, а не до кредитора. Следователно тя няма характер на признание на дълга.

Макар и да имаше колебания от съдилищата при разрешаване на подобни казуси, в най-новата си съдебна практика ВКС приема, че само и единствено признание, отправено до кредитора, а не до кое да е трето лице, включтелно държавен орган, е годно да  прекъсне давността относно вземането. В  този смисъл е и Решение №26 от 24.007. 2018 год. на ВКС, Т.О.

Предвид дадените разяснение  г-н К. има интерес да обжалва първоинстанционното решение, защото неоснователно решаващият съд е  приел, че молбата за доброволно плащане на дълга, адресирана до съдебен изпълнител прекъсва давността относно вземането. Съдът не е съобразил, че, за да прекъсне давността признанието на дълга трябва да бъде направено от длъжника към кредитора, а не към което и да било трето лице. Освен това кредиторът следва да е узнал за това признание.

След проведения разговор относно въпросът, който интересуваше г-н К. той взе решение да  обжалваме постановеното срещу него решение.

 

Източник: irinakonstantinova.com

Вашият коментар