чт. юни 27th, 2019

Тълкувателно решение № 33/1973 от 01.11.1973 г.

Анотация

Въпроси

Допустимо ли е купувачът при наличие на недостатъци в купената вещ да упражни правото за намаление на цената, каквото той има на основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД, чрез възражение?

Може да упражни това право чрез възражение при предявен иск за заплащане на продажната цена и след изтичането на сроковете по чл. 197 ЗЗД?

Отговори

Купувачът може да упражни правото да иска намаление на цената на закупената вещ и чрез възражение.

Искането за намаление на цената чрез възражение подлежи на погасителна давност по чл. 197 ЗЗД и не може да се уважава след установените срокове от същия или въз основа на него, ако продавачът се е позовал на погасителната давност.


Въпроси

Министърът на правосъдието на основание чл. 212 ГПК /отм./ е предложил да се издаде тълкувателно решение за приложението на чл. 197 ЗЗД, за да се уеднакви съдебната практика по следните противоречиво решавани въпроси:
1) допустимо ли е купувачът при наличие на недостатъци в купената вещ да упражни правото за намаление на цената, каквото той има на основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД, чрез възражение;
2) може да упражни това право чрез възражение при предявен иск за заплащане на продажната цена и след изтичането на сроковете по чл. 197 ЗЗД.

Мотиви

Върховният съд, Общо събрание на гражданските отделения, за да постанови тълкувателно решение, взе предвид:

Когато продадената вещ има недостатъци, които според чл. 193, ал. 1 ЗЗДсъществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът придобива правото да иска от продавача удовлетворение по някой от алтернативно изброените в чл. 195 ЗЗД, но едностранно определяем от самия него способ, който обаче при всички случаи се явява по същество оправдан от конкретните обстоятелства.

Един от тях е и правото да се иска намаление на цената, отбив от нея. Упражнението на това право е допустимо, включително и когато цената е определена от надлежен орган на държавно управление (ценов орган). То е освен това независимо от правото за ползване от купувача на дадените му гаранции за надлежно и безотказно употребление на предадената вещ и служенето с нея в рамките на съответния гаранционен срок.
Редът и начинът, по които може да бъде упражнено правото за намаление на цената при наличие на основание за това, не са определени от закона. Поради това следва да се приеме, че намират приложение общите правила за осъществяването и удовлетворяването на субективните права. Преди всичко на плоскостта на общия принцип за свободата на договарянето чл. 8 ЗЗД и чл. 9 ЗЗД, то може да се постигне чрез договор, сключен между заинтересованите страни. В този случай размерът на отбива от цената е определяем от тях със самия договор.

При непостигането на съгласие за купувача се поражда правен интерес да упражни правото на иск – първоначален или насрещен, съгласно чл. 2 ГПК /отм./ и чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за да осъществи правото на намаление на цената поради недостатъците, открити след продажбата. Размерът на отбива ще подлежи на определяне от правораздаващия орган по общия ред.

Действащият правопорядък обаче допуска осъществяването на защита на субективните права и посредством възражение. Възражението е специфично субективно право, което по своята същност е средство за правна защита на материалните права. Когато такова се прави пред съд или арбитраж, то съставлява искане за пълно или частично отхвърляне на предявен иск въз основа на факти, които обуславят не само временното изключване на принудителното осъществяване на предявеното на ищеца негово субективно право, но водят и до погасяването или до изменението на същото, за което той е потърсил правна защита чрез предявения иск. Възражението обаче като средство за правна защита и за принудително осъществяване на субективните права, когато е упражнено във висящ процес, макар и да има еднакъв ефект, както основното средство за правна защита – искът, е субординирано спрямо него. То е такова от втори ред. Затова и поначало принудителното осъществяване на субективните материални права посредством него е допустимо ограничително – в случаите, които са изрично посочени от закона, като например чл. 32, ал. 3 ЗЗДчл. 44, ал. 3Нчл. 221, ал. 2 ГПК /отм./ и др.

Възражението е допустимо във висящо производство и когато се противопоставя на искането на неизправния по двустранен договор ищец, ако претендира неговото изпълнение от другата страна чл. 90, ал. 1 ЗЗД. В този случай възможността да се използва възражението като средство за правна защита не е изрично посочена от закона. Но тази възможност се подразбира от неговия текст, според който и двете страни подлежат на осъждане за едновременно изпълнение.

Но правото да се иска намаление на цената заради скрити недостатъци на продадената и предадена вещ подлежи на погасяване по давност. Чл. 197 ЗЗД, който установява това, има значението на специален закон спрямо общите разпоредби на закона за давностните срокове – чл. 110 ЗЗД и сл. Затова и чл. 113 ЗЗД, който не допуска съглашение за скъсяване или удължаване на установените давностни срокове, няма приложение относно правото на купувача да иска удовлетворение при наличие на скрити недостатъци. Според чл. 197 ЗЗД то се погасява с изтичането на една година при продажбата на недвижим имот и на шест месеца при продажбата на движими вещи, начиная от предаването на вещта, но при изрично предоставената възможност на страните да продължават или да съкращават тези срокове. Същите срокове – посочените от текста на закона, или заместващите ги – уговорените от страните, са давностни.

Макар в чл. 197 ЗЗД да е употребено понятието „иск“ в множествено число като право, подлежащо на погасяване, очевидно е, че същите последици ще се отнасят и до всички субективни права, посредством които е допустимо принудително осъществяване на субективните права. Поради това, щом като правото на намаление на цената заради скрити недостатъци подлежи на упражняване и чрез възражение, тези установени от чл. 197 ЗЗД давностни срокове ще следва да имат приложение и относно него на общо основание. Ето защо, както и поради липсата на изричен текст на закона в противен смисъл, който да допуска упражняването на възражението независимо от изтеклата давност, след като продавачът се е позовал на такава, правото на намаление на цената не ще може да бъде принудително осъществено само защото е било упражнено чрез възражение.

Правораздаващият орган ще трябва да приложи закона, като се съобрази с настъпилата погасителна давност. Значението на давностните срокове в този случай е оправдано и с оглед на съображенията за правната защита на продавача поради обективното затруднение, в което може да изпадне при установяването и доказването на правилното, точното изпълнение на задължението от негова страна, респективно че вещта, която е продал и предал, е била без недостатъци, които са били рекламирани, ако би се допуснало купувачът да може да претендира за намалението на цената и след сроковете по чл. 197 ЗЗД. Освен това неупражняването на искането от страна на последния за намалението на цената дава основание да се заключи, че поради самия факт на неупражняването на това негово право в уговорените или в установените от закона срокове той е утвърдил изпълнението такова, каквото го е приел при сключването на договора или приемането на вещта (имота), независимо от последвалото откритие на недостатъците, или пък в краен анализ, че се отказал да търси удовлетворение на рекламацията, която е направил.

 

 

Източник: 290caselaw.com

Вашият коментар