вт. юли 16th, 2019

Уведомлението за предсрочна изискуемост

Решение № 6/04.04.2019 г.

по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, I т. о.

докладчик: Дария Проданова

Тълкувани разпоредби:

[чл. 60, ал. 2 ЗКИ] Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

[чл. 99, ал. 3 ЗЗД] Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

280-1-3 Въпрос:

Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?

Мотиви:

1. Както многократно е имал случай да посочи ВКС,

предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й –

– Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о.,

– Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.,

– и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о.

2. Волеизявлението може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба.

Съдебната практика е последователна досежно

липсата на строги изисквания към документа, в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа, т.е.

– дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор,

– или то е възпроизведено от трето лице.

3. Настоящият съдебен състав приема, че в случай че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до длъжника,

няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ, обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е възпроизведено.

Този документ може да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се изчерпва с него.

4. Поради това и отговорът на правния въпрос е, че

! уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,

стига волеизявлението на кредитора (банката) да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице.

5. Преценката дали документът, на който се позовава страната, съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който може да бъде различен в рамките на всеки отделен спор.

6. Ще следва да се отбележи и това, че ако в предхождащ заявлението в заповедното производство момент обявяване по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е било извършено и едва в рамките на заповедното производство то е достигнало до длъжника, без значение би било, че исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК е прекратено и заповедта за изпълнение и изпълнителният лист – обезсилени.

Фактът на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, достигането на волеизявлението до длъжника и моментът, в който е станало това, биха запазили правното си значение за срока по чл. 147, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, защото

последиците от обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист касаят отпадане на действията по събирането на вземането, но

не заличават с обратна сила действията по обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника за това обстоятелство.

280-1-3 Отговор:

Уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора (банката) да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице.

Преценката дали документът, на който се позовава страната, съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който може да бъде различен в рамките на всеки отделен спор.

Свързани съдебни актове:

Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о.

[предсрочната изискуемост по договор за банков кредит]

А. По поставения правен въпрос, допуснат до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,настоящият състав приема, че:

! вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банкатакредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. ЗКИ, не е изискуемо, независимо че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба.

В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги.

За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.

Отговорът е изведен по следните съображения.

Б. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,

вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В. Предвид приетото тълкувателно решение е даден отговор на поставения в настоящото производство правен въпрос.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,

! ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ?.

В този смисъл възможните хипотези от субективна страна с оглед на момента, в който кредиторът е упражнил правото си, са:

1волеизявлението на кредитора е получено от длъжника преди подаване на заявлението;

2волеизявлението на кредитора се съдържа в заявлението;

3волеизявлението е направено в исковата молба по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК; или

4волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението, включително в хода на исковото производство.

В.1. По първата хипотеза отговорът се извежда от диспозитива на тълкувателното решение – заповедта за изпълнение е издадена за изискуемо вземане и в исковото производство се установява съществуването му.

В.2. Втората хипотеза е разгледана в мотивите на тълкувателното решение.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма характер на уведомление до длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем.

Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост.

От една страна, волеизявление на кредитора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта, а от друга, това е обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК преди издаване на заповедта.

Последващото уведомяване не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, след като уведомлението на длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й.

В.3. По третата и четвъртата хипотеза са изложени съображения в мотивите на тълкувателното решение, които следва да се възприемат в следния смисъл:

Ако се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба.

Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.

Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта.

Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, съгласно т. 11.б от тълкувателното решение обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.

В.3.1. Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, а с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл. 416 ГПК и на принудително изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта не е било изискуемо.

В този смисъл с решението по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане.

В.3.2. Доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги, в които биха моли да се съдържат и данни

за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то

вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски.

Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК.

В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката, а

за разликата до размера на неплатените, но неизискуеми към момента на подаване на заявлениетовноски, в т.ч. за остатъка от кредита – да се отхвърли.

Решението за отхвърляне на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за тези вноски с ненастъпил падеж, респективно за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост,

не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред.

Това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.

Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.

[възможностите за уведомяване на предсрочната изискуемост при потребителски кредити]

А. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси:

1) От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с договорна клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна (анюитетна) вноска по кредита – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената месечна погасителна (анюитетна) вноска на нейния падеж или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, или от упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?

2) Налице ли е валидно уведомяване съгласно чл. 99 ЗЗД, ако същото не е извършено от стария кредитор,и възможно ли е същото да се замести от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК?

3) По какъв ред следва да бъде извършено известяването по чл. 99 ЗЗД, за да произведе то своето действие спрямо третите лица и длъжника?

В отговор на поставените правни въпроси настоящият касационен състав посочва следното.

Б. По първия въпрос е формирана постоянна практика на ВКС в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкд. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.

Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като банката – кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В. Настоящият съдебен състав счита, че даденото разрешение в т. 18 на посоченото Тълкувателно решение

намира приложение и за договорите за потребителски кредит,

тъй като разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ намира приложение за всички видове договори за кредит.

В настоящия случай предсрочната изискуемост на кредита е уговорена в чл. 8 от договора – при настъпване на определени обстоятелства (нарушение на определени задължения от страна на кредитополучателя, включително при допуснато просрочие на погасителна, анюитетна вноска по кредита за всеки един от договорените падежи по чл. 4, ал. 2) кредитът, ведно с лихвите, неустойките и разноските в пълен размер, става по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем.

Г. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем,

ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването ?.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.

Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.

Д. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем,

и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.

Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.

Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено свръчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.

Това уведомяване

не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,

нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението,

а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Е. Вторият и третият правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, се отнасят до приложението на разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.

Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. ВС,ОСГК, и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ІІ т. о., иРешение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.,

за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД,

предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.

Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера).

Ж. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания (цедента) съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът ? се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.

Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

З. Не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник.

Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, не може да бъде игнорирано.

Следователно

с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника.

Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о.

[обявяване на предсрочна изискуемост с копие от исковата молба, връчена на особен представител]

 

Източник: challengingthelaw.com

Вашият коментар