04/09/2020

Форлаге на ЧАСТНА ЖАЛБА срещу Разпореждане

ЧРЕЗ:         

Софийски районен съд

ДО:

Софийски градски съд                 

 

ЧАСТНА ЖАЛБА

срещу Разпореждане № ……. от ………20…….. г. на СРС ……….. с-в по гр.д. № ……../ 20………г.

от И. П. И. с ЕГН 6……………………………9, като управител на „М……………….“ ЕООД с ЕИК 1……………. с адрес за кореспонденция: София, ул. Пиротска №5, ет. 3, офис 7

ilievmetropolm@gmail.com

 

Уважаеми градски съдии,

В срок подавам настоящата жалба срещу Разпореждане № …….. от ………..20….. г. на СРС …….., 1………. с-в по гр.д. № ………./ 20………г.

Посоченото определение е неправилно и незаконосъобразно, недопустимо и нищожно по посочените причини:

По твърдения на самия ищец, изброените като неиздадени съдебни актове – разпореждания за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за допускане на незабавно изпълнение на заповедта, за издаване на изпълнителен лист и за уважаване искането на заявителя съобщенията по делото да се връчват от съдебен изпълнител, не съществуват, поради което предявените искове за обявяване на тяхната нищожност са без предмет и в този смисъл се явяват недопустими. От друга страна, противоречивото твърдение на ищеца, че същите съдебни актове са били издадени устно, също не обуславя възможност на актовете, доколкото от заповедта за изпълнение /която съдът провери служебно/ е видно, че в същата са инкорпорирани в писмен вид разпорежданията на съда“, „а разпореждане за връчване на книжата по заповедното дело от съдебен изпълнител изобщо не е постановявано (както твърди и самият ищец), доколкото по силата на императивната разпоредба на чл. 418, ал. 5 от ГПК това е правомощие именно на съдебния изпълнител, а не на съда“.

Видно от разпореждането на съда, същият не разбира същността на исковата ни молба за нищожност. Съгласно чл. 121 от Конституцията и чл. 254 от ГПК актовете на съда трябва да бъдат писмени, мотивирани, с посочени обстоятелства, страни, подлежат ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, да имат собствен номер и дата и да са подписани от съдията. Инкорпорираните в заповедта за изпълнение разпореждания са невалидни съдебни актове, поради това, че не отговарят на посочените изисквания на закона и Конституцията. Освен това въвеждат в заблуждение длъжника поради ограничението на чл. 413 от ГПК, в който е указано, че документа Заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Поради това и всички разпореждания, инкорпорирани в Заповедта, не могат да бъдат обжалвани на това основание, а обжалването на съдебните актове е основно право на страната в процеса. Дори да се допусне, че в Заповедта са инкорпорирани разпореждането за допускане на незабавното изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист, то в Заповедта липсва първото по ред разпореждане – с което се уважава заявлението и разпореждащо да се издаде Заповед за изпълнение. В това първо разпореждане съдът трябва да се е произнесъл по валидността и основателността на представените пред съда документи към искането за издаване на заповед. Трябва да бъде посочено и съгласно закона дали съда е проверил представения договор за наличие на нищожни клаузи и дали същият отговаря на закона и морала, съгласно чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК. Това разпореждане също подлежи на обжалване от длъжника поради това, че в ГПК липсва ограничение за същото. Подаването на жалба срещу това разпореждане за неправилната преценка на съда за уважаване на заявлението води до отмяната му от горестоящия съд и като последствие от това се обезсилва издадената Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Неиздаването на такова разпореждане лишава страната от правото на информираност и защита пред съда.

В кориците по делото не фигурира разпореждане на съда, първо по ред, което следва да бъде издадено, както предвижда закона, в закрито разпоредително заседание, с което да се уважавa молбата в заявлението на ответника и разпореждащо издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Този акт е предхождащ и представлява основание за нейното издаване. Заповедното производство е строга формална процедура извън състезателния съдебен ред, при което точното спазване на  форма и ред е от изключително значение за легитимността на процеса.

Ако разпореждането отхвърля молбата, заявителят има правен интерес да я обжалва. По аргумент на противното същото трябва да важи и за длъжника, ако с разпореждането молбата е  уважена, в по-късен етап на узнаване от длъжника има правен интерес да обжалва, ако намери пороци или най-малкото има право да се запознае с мотивите на съда в съдебния акт, защо е намерил уместно да уважи молбата. Разпореждането е актът, който анонсира волята на съда и прави достояние неговите мотиви за нея в правния мир. Наличието на съдебен акт, подлежащ на обжалване и от двете страни, а не само на едната, обезпечава основополагащия принцип в правото  за  равенство на страните в процеса. След като едната страна /взискателя/ има право по чл. 413, ал.2 ГПК да обжалва разпореждането с частна жалба, с която се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, то и за „длъжника“ също трябва да бъде осигурено това право да обжалва разпореждането за уваженото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, макар и това да става в по-късен етап, след узнаването за осъществено/  спретнато заповедно производство.  В  противен случай, ако се приеме, че длъжникът не може да обжалва този акт, ще бъдем пред съдебна процедура, която противоречи на  основните постулати за равнопоставеност и гарантиране на достъп до правосъдие съгласно ЕП и поставя въпроса за явно нарушение и противоречие на европейското право и обективна противозаконост на тази процедура, която не може да гарантира достъпа до правосъдие. Горе споменатата разпоредба по заповедното производство задължава съда да изследва заявлението и представените към него доказателства и се произнася с разпореждане, с което отхвърля изцяло или отчасти заявлението или го уважава  изцяло или отчасти, и разпорежда издаване на заповед за изпълнение. Именно разпореждането е акта, обективиращ волята на съда за уважаване или отхвърляне на заявлението, от мотивите, на който може да се прави извод за отчитане или не на предпоставките по чл.411 и чл.417 ГПК. За валидността на разпореждането като самостоятелен съдебен акт се изскват атрибутите, изброени в чл.254, ал.2 от ГПК.  Включително подлежи ли на обжалване разпореждането, пред кой съд и в какъв срок (т.6), подпис на съдията (т.7), аналогични като изискванията за решенията на съда (чл.236, ал.1 от ГПК), което означава, че актовете на съда са писмени и задължително мотивирани (съглано чл. 121  ал.4 от Коституцията). След като съдът не е издал валидно разпореждане (липсва такова в кориците по делото), на страните по делото е преградена възможността да упражнят правата си по чл. 279 от ГПК. Установяването на безспорността на вземането е крайъгълен камък в тази извънсъстезателна съдебна процедура и то започва с първия акт на разпореждане на съда, с което се дава право или отхвърля за по-нататъшно развитие на таза процедура. В този ред на мисли следва да се отбележи, че не може да се приеме за разпореждане, разпоредителната част на заповедта и тя да замести самото разпореждане. Недопустимо е инкорпориране  /смесване/ на два различни съдебни акта в един, тъй като те са напълно различни, имат различен ред на обжалване и законът конкретно ги е индивидуалзирал и посочил като такива. В ГПК ясно и недвусмислено е предвидено, че Разпореждането е самостоятелен документ /чл. 418 ГПК/ със свое текстово проявление. Именно въз основа на  този акт, протоколиращ изразената воля на съда да се издаде последваща Заповед за изпълнение и на основание на разпореждане, се издава и Изпълнителен лист. По отношение  възможността за търсене на нищожност на тези актове ВКС се е произнесъл с Определение № 64 от 23.01.2015г. постановено по ч.гр.д. № 141/ 2015 г. Разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК визира изрично само съдебните решения като актове на съда, чиято нищожност може да бъде установявана, като липсва изрична уредба относно определенията на съда или другите издавани от него актове (разпореждания, заповеди и т.н.). Тези актове обаче също може да страдат от пороци, които да препятстват пораждането на правните им последици. Същевременно всеки от тези актове може да създаде привидност за формирана воля на правораздавателен орган със съществени неблагоприятни последици за лицето, от което трябва да бъдат изпълнени. Няма основание на това лице да се откаже правото да иска установяване на нищожността на акта по същия ред, който законодателството предвижда изрично за един от видовете съдебни актове (решенията на съда). Законът не съдържа изрично разрешение, но това следва да се приеме при аналогично приложение на разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК на основание чл.46 ал.2 изр.1 ЗНА. Поради това следва да се приеме, че нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника, предявен против заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение.

Посоченият за длъжник има право да бъде информиран максимално пълно и в детайли за предприетите действия спрямо него, с оглед необходимостта да вземе информирано решение, как да създаде защитата си или да изпълни/признае вероятния дълг, като безспорен по силата на Регламенти 805/2004/ЕО и СЕ – безспорни вземания и 1896/2006 – европейска заповед за плащане.

При това, тези процедури не трябва да бъдат „по-трудни и затрудняващи“ прилагането на ПЕС принцип – „ефективност“ – трудно и практически невъзможно прилагането на ПЕС от чл.417 на ГПК.

Издаването на валиден самостоятелен акт – Разпореждане от съда, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост и редовност на това производство и съблюдаване на основните приниципи в правото. Достига се до единственият обоснован извод, че ако приемем такова разпореждане за издадено, евентуално дори и като устно, то е нищожно пориди липса на предвидената писмена форма и съдържание. Така смята и ВКС. Това повлича нищожността и на последващите издадени актове – Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, доколкото същите са издадени без правно основание и в пълно противоречие на материалният и процесуалният закон.

Изключително недоумение у нас буди становището на българския съд, че Разпореждане по чл. 42, ал. 2 от ГПК не следва да се издава. В такъв случай възниква въпросът след като чл. 7, ал. 2 от ГПК указва, че съдът връчва препис от актовете, които е издал „кой е натоварен да връчи на длъжника препис от разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на заповедта и препис от разпореждането за издаване на изпълнителен лист?“.

Частният съдебен изпълнител може да връчи Заповедта за изпълнение и препис от разпореждането, въз основа на която е издадена, само и единствено ако съдията по заповедното производство е разпоредил същите да бъдат връчени от ЧСИ с отделно разпореждане по чл. 42, ал.2 от ГПК и при положение, че заявителя е поискал това писмено от съда с отделно искане. В конкретния случай тези актове на съда и до момента все още не са връчени нито от съда, нито от ЧСИ, както и да бъде удостоверено връчването им с надлежното съобщение по Наредба № 7. По тази причина и делото все още не е архивирано и удостоверено, че срокът за възражение и жалби е изтекъл. По делото липсват доказателства за това кога ЧСИ е връчил съобщението си по чл. 55 от ГПК, Наредба № 7, чл. 3, т.1 – покана за доброволно изпълнение. Тази порочна практика на съда да не издава отделни съдебни актове, съобщения за тяхното връчване и удостоверяването им по надлежен ред води до там да се отнемат правата на длъжника и до нарушение на Конституцията, чл. 254 от ГПK, правото на Европейския съюз и Хартата за основните права и свободи на ЕС. По тази причина информираме и органите на Европейския съюз. За информация на съда за 24, 25 и 26 февруари 2020 г. е планирано посещение на депутати от Комисията по петиции към Европейския парламент със задача да установи съответствието на българския Граждански процесуален кодекс и неговото прилагане от съда, ЧСИ и ДСИ с ПЕС и ХОПЕС и поради подадени двадесет и седем петиции до ЕП. Освен това тече и наказателна процедура спрямо България, че съдът в заповедното производство не прилага Директива № 93/ 13 за проверка на неравноправни клаузи.

При така представените правни аргументи изводът, че отсъствието на предхождащия заповедта за изпълнение съдебен акт – Разпореждане, въз основа на който тя се издава, прави заповедта за изпълнение нищожна е напълно основателен.  

Уважаеми градски съдии,

Моля да отмените Разпореждане №….. от …….2019 г. на СРС………..с-в по гр.д. № ……../ 20….. г. като неправилно и необосновано и върнете делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

                        ПРИЛОЖЕНИЕ:

  • Копие от жалбата за другата страна.

 

 

 

София                                                                                   С уважение: …………………………….

 

24.01.2020 г.                                                                                                  /И. И./

***

Изтегли – ЧЖ срещу разпореждане № 302185

***

Вашият коментар