сб. дек. 14th, 2019

Централизирано случайно разпределение на заповедните дела между всички районни съдии в България

Доклад по проект на Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК препоръчва:

Централизирано случайно разпределение на заповедните дела между всички районни съдии в България

Проектният екип предлага радикални законови изменения в ГПК с цел пълна дигитализация на изпълнителното производство

 

Въвеждане на централизирано случайно разпределение на заповедните дела между всички районни съдии в страната – това предложение фигурира в доклад на екипа за управление на проект „Заповедно производство“, осъществяван от Служба за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия (ЕК), по който Висшия съдебен съвет (ВСС) е бенефициент. Препоръките и изводите от него ще бъдат обсъдени на заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) във вторник.

Идеята е делата да бъдат разпределяни равномерно и според натовареността на даден съдия посредством критериите, заложени в Системата за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). „Предложените промени в подсъдността на заповедните дела следва да засягат само заповедното производство, като подсъдността на свързаните с него производства пред исковия и въззивния съд следва да остане непроменена. Доколкото вследствие на електронизацията цялото заповедното дело следва да се съхранява на електронен носител, няма да се налага изпращане на заповедното дело в друг район във връзка със съответното исково или въззивно производство, а исковият и въззивният съд следва да имат пълен достъп до заповедното дело в информационната система на съдилищата“, пише в доклада.

Докладът относно целите и обхвата на предложения за реформи в заповедното производство в България цели да подпомогне българските органи – ВСС, българските районни съдилища, Министерство на правосъдието, Държавна агенция „Електронно управление“ и Министерство на икономиката в процеса на дигитализация на заповедното производство, за по- ефикасно разпределение на делата и съкращаване на времето за приключване на производството. В случая, въз основа на извършен анализ на действащата правна и техническа рамка, изготвен на предходен етап от проекта, и идентифицираните проблемни моменти, настоящият доклад предоставя предложения за преодоляването им.

Дигитализацията

Най-основният акцент на предложенията за законови изменения е заповедното производство да бъде дигитализирано. Докладът отчита, че е необходимо информационната система на заповедното производство в нейните части, свързани със взаимодействието с външни за съдебната система участници, както и частта, обслужваща производството в съдилищата, да стане част от Единния информационен портал за електронно правосъдие (ЕИП) и Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС).

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 ГПК

Изменения се предлагат и по отношение на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предложението е да бъде изменен образецът на заявления, като той стане по-детайлен, а в електронния му вариант да бъде въведено автоматизирано попълване на някои полета, въз основа на вече въведена информация и/или връзка с други системи. Очаква се това да допринесе за намаляване на непълнотите и грешките, които заявителите допускат и които създават допълнително натоварване за съда и удължават времето за разглеждане на заявленията, поради нуждата от даване на указания, връчване на уведомления и т.н. Идеята е също така електронните образци на заявления, които заявителите попълват онлайн, да осъществяват връзка с някои основни регистри, поддържани от държавата, като ЕСГРАОН и Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. „Когато заявлението се подава не дистанционно, а на хартия, заявителят следва да има възможност да го подаде в удобен за него районен съд. При подаването, му хартиеното заявление, ведно с приложенията към него, следва да се дигитализира от съдебен служител, като оттам насетне заповедното дело следва да бъде разпределено. Освен сканиране и прилагане към делото на хартиеното заявление и всички свързани с него документи, дигитализирането следва да включва попълване, от страна на съдебен служител, на електронния образец на заявление“, предлага още екипът по проекта.

Понастоящем отсъства изискване за прилагане на доказателства за вземането към заявленията по чл. 410 ГПК. Очаква се обаче, с разглежданите в момента предложения за изменение и допълнение на ГПК, включително във връзка с въвеждането на служебна проверка за неравноправни клаузи в потребителски договори, представянето на такива приложения да стане задължително. Доколкото в много случаи доказателствата за вземането включват изключително обемни договори и общи условия, налице са опасения, че въвеждането на такова изискване ще затормози съда с голям обем документация и ще го забави значително при разглеждането на заявленията.

Връчванията

Предложеното централизирано разпределение на заповедните производства няма да засегне уредбата на връчванията. Те ще бъдат осъществявани от връчителите по адреса на лицето, което следва да получи съобщението, както и досега. След като подлежащите на връчване книжа бъдат разпечатани от електронното досие на заповедното дело, те ще бъдат връчени по общия ред.

Възраженията

В доклада по проекта на Служба за подкрепа на структурните реформи се предлага и да се създаде нормативна и техническа възможност за подаване на възражения по електронен път, в случаите, когато длъжникът разполага с квалифициран електронен подпис, както и в случай, че изявленията, направени чрез използване на удостоверение за електронна идентификация, се приравнят на такива, подписани саморъчно. Дори и да се въведе възможност за електронно подаване на възражения, очакването е, че преобладаващият брой длъжници ще продължават да възразяват на хартия. При централизирано разпределение на заповедните дела, районът на заповедния съд няма непременно да съвпада със седалището/постоянния адрес на длъжника. Длъжникът следва да има възможност да подаде това заявление в избран от него районен съд, където то следва да се дигитализира, по подобие на процедурата по подаване на заявление на хартия, но без да се изисква заплащането на такса за тази обработка. Предвидено е още въззивният съд да има техническа възможност за достъп до цялото електронно заповедно дело и да отпадне изпращането на хартиен носител.

Издаване на изпълнителен лист

Проектният екип предлага, по аналогия с подаването на заявлението, кредиторът да може да се снабди с изпълнителен лист в избран от него районен съд, като електронният образ на издадения вече от заповедния съд изпълнителен лист бъде разпечатан от електронното заповедно дело, заверен от дежурен съдия и за получаването му от кредитора или от упълномощено от него лице се направи отбелязване в електронното заповедно дело. При връчването на изпълнителен лист не следва да се образува ново дело, а следва да се извърши отбелязване по електронното заповедно дело за това, че изпълнителният лист е бил връчен. С оглед дигитализацията на производството, на етап подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, заявителят следва да представя само електронните образи /копия от тези документи, ведно с декларация за тяхното съответствие с оригинала, а самият оригинал следва да бъде представен при получаването на изпълнителния лист в избрания от заявителя районен съд. Ако е налице съответствие между оригиналния документ и представения електронен документ и след разпореждане на оправомощения съдия, ще се направи надлежна бележка за издаден изпълнителен лист върху представения в оригинал документ.

За по адекватна защита на длъжника в заповедното производство по чл. 417 ГПК проектът предлага уеднаквяване на практиките по отношение на сумите, които следва да бъдат включени в обратния изпълнителен лист – като те да да включват и лихвите за периода от получаването на тези суми /вещи / такси /разноски до издаването на обратния изпълнителен лист.

Източник: legalworld.bg

Вашият коментар