ср. окт. 16th, 2019

ЧАСТНА ЖАЛБА срещу Определение

По гр.д. № 8338/18г. / РЕШЕНО

 

ЧРЕЗ

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

I-24 състав,

ДО

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

КОПИЕ ДО:

Европейската Комисия

JUST-E2@ec.europa.eu ,

JUST-C1-POLICY@ec.europa.eu

– Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“

– Дирекция „Потребители“

– Отдел „Потребителско и маркетингово право“

– JUST/ E2/ Аres (2018) 4359850

– Дирекция С: Основни права и върховенство на закона,

– Отдел С1: Политика в областта на правосъдието и върховенство на закона

– Ref.Ares(2018)970853-20/02/2018

SG-E1-CVM@ec.europa.eu     – Служба по Механизма за сътрудничество и проверка

sg-courrier-de-la-commission@ec.europa.eu     – Служба за подкрепа на структурните реформи към ЕК

vera-jourova-contact@ec.europa.eu     –  европейски комисар за правосъдието, потребителите и равенството между половете

peti-secretariat@europarl.europa.eu    – Секретариат на Комисията по петиции във връзка с Петиция 0063/17 и 0514/18

Комисия LIBE –

libe-secretariat@ep.europa.eu

 

 

ЧАСТНА ЖАЛБА

От Ивайло Павлов Илиев в качеството му на управител  на „МЕТРОПОЛ-М“, ЕИК: 121243679;

адрес за кореспонденция: гр.София, ул.“Пиротска“, № 5, ет. 3, офис 7,

тел. за контакт:0888811264

 

Срещу:

Определение №22309/18.10.2018 г. на СГС по ч. гр. д. №8338 / 2018 г., СГС, ГО, 24 състав

 

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ КАСАЦИОННИ СЪДИИ,

Обжалвам в срок пред Вас, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно Определение № 22309/18.10.18 г. на СГС, ГО I-24 състав, поради следното:

В кориците по делото не фигурира разпореждане на съда, първо по ред, което следва да бъде издадено, както предвижда закона,  в закрито разпоредително заседание, с което да се уважи молбата в заявлението на първия ответник и разпореждащо издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Този акт е предхождащ и представлява основание за нейното издаване. Заповедното производство е строга формална процедура извън състезателния съдебен ред, при което точната спазване на форма и ред е от изключително значение за легитимността на процеса.

Законът предвижда заявлението да се разглежда в разпоредително заседание съгласно чл.411, ал.2 (в случая закрито). По аргумент на граматическо и смислово тълкуване „разпоредително заседание” означава без съмнение провеждане на съдебно заседание от съда, което е във връзка произнасяне за уважаването или отхвърлянето на заявленито и следва да завърши с разпореждане – акт на съда, които ще предопределя развоя на съдебната процедура.  В това заседание не е извършена проверка на на неравноправните клаузи в договора съгласно решение по дело С-243/08 Pannon GSM ( в случай, че е представен такъв ). Липсват действия на СРС изискуеми по чл.6 от Регламент 1/2003/ЕО и СЕ служебно за наличие нарушение на конкуренцията, и да ги обективира в мотивите на разпореждането. Потвърждение на тази логика  е разпоредбата по Чл.413, ал.2 от ГПК, която изрично  укакзва правото на заявителя да обжалва разпореждането в случай на отказ, от което се подразбира, че този акт   е наличен и в случай на отказ може да се обжалва.Това Разпореждане е с особена значимост  за законосъобразното развите на тази процедура във връзка с принципите за равностойност на страните, достъп до правосъдие и  не на последно място за установяване на безспорността на вземането, (какъвто е бил и замисълът при това производство с извън състезателно начало). Тук липсват данни за изпълнение на основни принципи на ПЕС, обективирани в Конвенцията по правата на човека – чл.6, § 1 и чл.13 – право на справедлив и честен процес в разумен срок и ефективни средства за защита, както в дело Jonston 222/84 на Съда на ЕС – СЕС – принципи на: „ефективна съдебна защита и ефективен съдебен контрол“.

Ако разпореждането отхвърля молбата, заявителят има правен интерес да я обжалва. По аргумент на противното същото трябва да важи и за длъжника, ако с разпореждането молбата е  уважена, в по-късен етап на узнаване от длъжника, има правен интерес да обжалва, ако намери пороци, или най-малкото има право да се запознае с мотивите на съда в съдебния акт защо е намерил уместно да уважи молбата. Разпореждането е актът който анонсира волята на съда и прави достояние неговите мотиви за нея в правния мир.  Наличието на съдебен акт, подлежащ на обжалване и от двете страни, а не само на едната, обезпечава основополагащия принцип в правото за равенство на страните в процеса. След като едната страна /взискателят/ има право по чл. 413, ал.2 ГПК да обжалва разпореждането с частна жалба, с която се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, то и за „длъжника“ също трябва да бъде осигурено това  право да обжалва разпореждането за уваженото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, макар и това да става в по-късен етап, след узнаването за осъществено/спретнато заповедно производство.  В  противен случай, ако се приеме, че длъжникът не може да обжалва този акт, ще бъдем пред съдебна процедура, която противоречи на  основните постулати за равнопоставеност и гарантиране на достъп до правосъдие съгласно ЕП и поставя въпроса за явно нарушение и противоречие  на европейското право и обективна противозаконност на тази процедура, която не може да гарантира достъпа до правосъдие. Горе споменатата разпоредба по заповедното производство задължава съда да изследва заявлението и представените към него доказателства се произнася с разпореждане, с което отхвърля изцяло или отчасти заявлението, или го уважава изцяло или отчасти, и разпорежда издаване на заповед за изпълнение. Именно разпореждането е актът, обективиращ волята на съда за уважаване или отхвърляне на заявлението, от мотивите на който може да се прави извод за отчитане или не на предпоставките по чл.411 и чл.417 ГПК. За валидността на разпореждането като самостоятелен съдебен акт се изскват атрибутите, изброени в чл.254, ал.2 от ГПК.  Включително подлежи ли на обжалване разпореждането, пред кой съд и в какъв срок (т.6), подпис на съдията (т.7), аналогични като  изискванията за решенията на съда (чл.236, ал.1 от ГПК), което означава че актовете на съда са писмени и задължително мотивирани (съгласно чл. 121  ал.4 от Конституцията). След като съдът не е издал валидно разпореждане (липса такова в кориците по делото), на страните по делото е преградена възможността да упражнят правата си по чл.279 от ГПК.Установяването на безспорността на вземането е крайъгълен камък в тази извънсъстезателна съдебна процедура и то започва с първия акт на разпореждане на съда, с което се дава право или отхвърля за по-нататъшно развитие на таза процедура. В този ред на мисли следва да се отбележи, че не може да се приеме за разпореждане разпоредителната част на заповедта и тя да замести самото разпореждане. Недопустимо е инкорпориране, смесване на два различни съдебни акта в един, тъй като те са напълно различни и имат различен ред на обжалване и законът конкретно ги е индивидуалзирал и посочил като такива. В ГПК ясно и недвусмислено е предвидено, че Разпореждането е самостоятелен документ / чл. 418 ГПК / със свое текстово проявление.  И именно на въз основа на този акт, протоколиращ изразената воля на съда да се издаде последваща Заповед за изпълнение и на основание на разпореждане, се издава и Изпълнителен лист. По отношение възможността за търсене на нищожност на тези актове ВКС се е произнесъл с Определение № 64 от 23.01.2015г., постановено по ч.гр.д. № 141/2015г. Разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК визира изрично само съдебните решения като актове на съда, чиято нищожност може да бъде установявана, като липсва изрична уредба относно определенията на съда или другите издавани от него актове (разпореждания, заповеди и т.н.). Тези актове обаче също може да страдат от пороци, които да препятстват пораждането на правните им последици. Същевременно всеки от тези актове може да създаде привидност за формирана воля на правораздавателен орган със съществени неблагоприятни последици за лицето, от което трябва да бъдат изпълнени. Няма основание на това лице да се откаже правото да иска установяване на нищожността на акта по същия ред, който законодателството предвижда изрично за един от видовете съдебни актове (решенията на съда). Законът не съдържа изрично разрешение, но това следва да се приеме при аналогично приложение на разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК на основание чл.46 ал.2 изр.1 ЗНА. Поради това следва да се приеме, че нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника, предявен против заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение.

Посоченият за длъжник има право да бъде информиран максимално пълно и в детайли за предприетите действия спрямо него, с оглед необходимостта да вземе информирано решение, как да създаде защитата си или да изпълни/признае вероятния дълг, като безспорен по силата на Регламенти 805/2004/ЕО и СЕ – безспорни вземания и 1896/2006 – европейска заповед за плащане.

При това, тези процедури не трябва да бъдат „по-трудни и затрудняващи“ прилагането на ПЕС принцип – „ефективност“ – трудно и практически невъзможно прилагането на ПЕС от чл.417 на ГПК.

Издаването на валиден самостоятелен акт Разпореждане от съда е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост и редовност на това производство и съблюдаване на основните принципи в правото.  Достига се до единственият обоснован извод, че ако приемем такова разпореждане за издадено, евентуално дори и като устно, то е нищожно поради липса на предвидената писмена форма и съдържание. Така смята и ВКС. Това повлича нищожността и на последващите издадени актове – Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, доколкото същите са издадени без правно основание, и в пълно противоречие на материалният и процесуалният закон. (Представям като доказателство и подробна аргументация по направеното възражение отговор от Софийска Градска Прокуратура специализирано звено Антикорупция  изх.№ 268/2016 г. )

От друга страна делата се съхраняват в т.нар. „тъмна стая“ на СРС. За наличието на „тъмна стая“ от 2009 г. насам имаме официално потвърждение, видно от полученото писмо от СРС, адресирано до ВКС, във връзка отговор на наше запитване по реда на ЗДОИ (приложено). Отговорът гласи, че от 2009 г. насам в „тъмна стая“ се съхраняват всички частни граждански дела, образувани по заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по които има издадена вече заповед и изпълнителен лист. Целта за обособяване на т.нар. „тъмна стая“ била освобождаване на място в деловодната на съда и предвид обстоятелството, че по същите няма изпратени, от ЧСИ, връчени покани за доброволно изпълнение до длъжника, което възпрепятства архивирането. Този отговор подкрепя напълно горната ни аргументация за накърняване правото на длъжника на справедлив съдебен процес, както и констатациите на прокурор Занев, че СРС изначално опорочава огромна част от делата, тъй като считаме, че в т.нар. „тъмна стая“ се съхраняват всичките съдебни книжа, които е трябвало да бъдат връчени на длъжника, но не са и по такъв начин се възпрепятства изцяло защитата на последния. При така представените правни аргументи изводът, че отсъствието на предхождащия заповедта за изпълнение съдебен акт – Разпореждане, въз основа на който тя се издава, прави заповедта за изпълнение нищожна е напълно основателен.

При така представените правни аргументи изводът, че отсъствието на предхождащия заповед за изпълнение съдебен акт – Разпореждане, въз основа на който тя се издава, прави заповедта за изпълнение нищожна, е напълно основателен

Друго съществено процесуално нарушение, което накърнява правата ми в това производство и води до нищожност, е липсата на надлежното връчване на съдебните книжа, доколкото има такива (като се има предвид че Разпореждане в това производсто не е издавано). Няма данни и доказателства в делото, че съдът ми е връчил Разпореждане и Заповед за изпълнение, със съобщение и надлежно върната разписка за получаването им, както e определен реда в Наредба № 7 ,чл.2 т. 20.  Ако се предположи, че това  свършил ЧСИ, то в делото обаче  не се открива Молба / Искане на заявителя  книжата да бъдат връчени чрез ЧСИ за негова сметка, нито пък   разпореждане на съда, за връчване чрез  ЧСИ както предвижда разпоредбата на  чл. 42, ал.2 ГПК. Безспорен факт. Доказателство за това е, че Заповедта за изпълниение стои все още в кориците на ч.гр.д.№ 12248/2012 г. по описа на СРС на 50-ти с-в, Г.О., т.е очевидно не изпълнен предвидения надлежен ред за връчване на съдебни книжа. Грубо и брутално погазване на една строго формална процедура с изключително значение за упражняване на иначе гарантирани права за осигуряване пълна и адекватна информация и право на защита и достъп на правосъдие. Защото за длъжника самото узнаването, че се води изпълнително производство въз основа на вече проведено заповедно производство не е достатъчно да има възможност да упражни правата си.

От друга страна пък,  няма данни в делото как   изпълнителният лист е напуснал делото още преди Заповедта за изпълнение и преписа от разпореждането, които подлежащи  на самостоятелно обжалване да са връчени, всъщност те никога  не са  напускали кориците на делото и не  са връчвани по  предписания надлежния ред .По този начин на длъжникът    е осуетено правото да  да възрази и обжалва. Отново е налице поведение на съда, с което се нарушава равнопоставеността на страните, доколкото въобще в заповедното производство има, както и е възпрепястван достъпът до упражняване правото на защита и правосъдие. Междувременно се оказва, че Заявителят е взел ИЛ и предприел активни принудителни действия чрез ЧСИ при положение, че вземането му продължава да виси неопределено и неустановено като безспорно (т.8 от тълк.дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС). В нарушение на процедурите и правилата е заобиколен законът, започнато принудително изпълнение, като същевременно съдебните актове, подлежащи на обжалване не се връчват. Търсеният правен баланс в това съдебно производсто за ефективност и гарантиран достъп до правосъдие е напълно нарушен и е достигнато до пълно извращение на първоначалния замисъл на законодателят, които предвижда и урежда този ред за упражняване на вземания само по отношение на безспорни такива. Парирането на възможността на поставения в ролята на длъжник да установи в пълнота и основателността на търсеното вземане е целенасочено възпрепятстване на гарантирания достъп до правосъдие по европейското законодателство. Ако редът по връчването се спазва надлежно, ще бъде осигурено установяването на „безспорността на вземането“. Според европейските директиви това е положението, при които кредитор установява липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ . Така че последствията от уважаване на частната жалба по чл.417 ГПК срещу разпореждането  има изключително знаменателен ефект за развоя на производството, защото последствието е обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Даването на изпълнителния лист на взискателя за образуване на изпълнително производство срещу мен, без да ми бъдат връчени заповедта за изпълнение и разпореждането по чл. 418 ГПК, допускащо незабавното изпълнение и представляващи годното изпълнително основание съгласно задължителното за съдилищата Определение  356 по ч.гр.дело № 274 ВКС, е в нарушение на основни принципи за равностойност  на страните и гарантиран достъп до правосъдие.

Срокът за възражение тече от момента на връчването на самата заповед за изпълнение и удостоверяване на това връчване по надлежен съдебен ред, а не просто от узнаването, че е започнало изпълнително производство.  И отговорността е на съда, издал заповедта за изпълнение и разпореждането за редовното връчване на книжата.

  1. Заповедта за изпълнение е нищожна и поради факта, че e издадена в противоречие на закона и добрите нрави, каквото е и искането на заявителя.

По силата на чл.3 от Регламент 805/2004 за безспорните вземания и на Решение по дело С-618/10 на СЕС, задължително за националния съд (чл.633 от ГПК), съдът е трябвало служебно да провери приложения от заявителя ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ ООД, ЕИК 175075249, с правоприемник ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ ООД, договорът не е проверен за нерегламентирана държавна помощ и за нарушение на Регламента за конкуренцията №1/2003/ЕО и СЕ, да ги отстрани ако има такива и след това да прецени дали да уважи претенцията (чл.411 ГПК). По делото е представен само анекс с нотариална заверка на подписи, без да бъде представен оригиналният договор, който е без нотариална заверка на подписите и поради тази причина не може да служи а основание за издаване на заповед на изпълнение, защото не е от кръга на документите по чл. 417 ГПК. Освен това договорът е сключен в нарушение на закона и морала поради това, че лизинговата компания не е лицензирана да предоставя финансови заеми под формата на кредити и няма разрешение от БНБ да извършва такава дейност. Следователно договорът за заем е нищожен и незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде обявен от съда. Като не е констатирал това заповедният съд, е извършил грубо погазване на закона и е издал нищожна заповед за изпълнение.

Следователно заявлението е недопустимо, тъй като без да е изследван договорът от съда, не е бил в състояние да установи по безспорен начин наличието на облигационни отношения и е бил длъжен да отхвърли иска на заявителя.

Приложение № 20 към чл.2,т.20 към Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по гражданския процесуален кодекс, отразява правно-техническите стъпки на изпълнение на  връчването на  Заповедта за изпълнение и препис от разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение. Липсата на такъв документ опорочава цялото връчване и последващите етапи от развитието на производството. То този начин се нанася щета на правото на защита на доверителите ми, липсва в пълнота Разпореждане, което да допринесе до пълно разгръщане на правото ми на защита.

Моля да вземете предвид, че нито Разпореждането на съда, нито заповедта за изпълнение, нито доказателствата, въз основа на които е издадена са ми надлежно връчени, с което са нарушени изискванията за  съдебната процедура, прогласени в преамбюла на Регламент 805/2004, а именно: Трябва да се установят минималните изисквания за съдебната процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в такова време, за да може да организира своята защита, за изискванията по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието.

Също така следва да обезпечите процесуално разглеждането на несъответствието на националното право с ПЕС по дело С-432/05 Unibet Ltd. СЕС, като спрете производството и ги сравните.

Следва при противоречие да оставите националното без последствия по дело 106/77 Siemmenthal на СЕС.

При основателни съмнения за неговото несъответствие като нерегламентирана държавна помощ, следва да имате предвид, че Европейския Парламент и ЕК по наша петиция 0063/2017 към Комисията по петиции на ЕП е изпратила потвърдително писмо D 310767/30.06.2017 г. (приложено).

Правният ми интерес произтича от факта, че с действията си ЧСИ с рег.№ 840 Мария Цачева – СГС и ЧСИ с рег.№ 844 Стоян Якимов – СГС, при когото делото на ЧСИ Мария Цачева е преместено, са незаконни и с тях същите ми причиняват съществени материални и нематериални вреди! Конкретно за незаконните действия на ЧСИ:

I.1. При образуване на изпълнителното дело ЧСИ и служебно задължен да извърши проверка на законосъобразността и редовността на представения му ИЛ. Представения на ЧСИ ИЛ е незаконосъобразен, което не е било установено от ЧСИ. Съдебното изпълнително основание по конкретното дело е Заповедта за изпълнение /ЗИ/ и Разпореждане, въз основа на което е издадена Заповедта за изпълнение. Именно разпореждането е акта, обективира волята на съда за уважаване или отхвърляне на заявлението, от мотивите, на който може да се прави извод за отчитане или не на предпоставките по чл.411 и чл.418 ГПК. За валидността на разпореждането като самостоятелен съдебен акт се изискват атрибутите, изброени в чл.254, ал.2 от ГПК. Преди издаване на Заповедта за изпълнение съдът не е издал задължителното писмено Разпореждане. След като съдът не е издал валидно Разпореждане (липса такова в кориците по делото), на страните по делото е преградена възможността да упражнят правата си по чл.279 от ГПК. Установяването на безспорността на вземането е основно изискване в извънсъстезателна съдебна процедура развивана в заповедното производство. В това производство първият задължителен акт на съда е именно разпореждането. В това разпореждане съдът следва да посочи какви документи преглежда съда, как ги оценява и какви правни изводи извежда от тях с надлежни мотиви по приетата за установена от него фактологията и по приложимото правото, въз основа на които уважава заявлението и взема решение да издаде исканата Заповед за изпълнение. С разпореждането съдът мотивирано уважава или отхвърля искането на заявителя и от неговата същност зависи по-нататъшно развитие на таза процедурата. Не може да се приеме за разпореждане, разпоредителната част на заповедта и тя да замести самото разпореждане. Недопустимо е инкорпориране, смесване на два различни съдебни акта в един, тъй като те са напълно различни и имат различен ред на обжалване и законът конкретно ги е индивидуализирал и посочил като такива. В ГПК ясно и недвусмислено е предвидено, че Разпореждането е самостоятелен документ / чл. 418 ГПК / със свое текстово проявление.  И именно на въз основа на този акт, протоколиращ изразената воля на съда да се издаде последваща Заповед за изпълнение и на основание на разпореждане се издава и Изпълнителен лист.

Описаните пороци са били налични, но ЧСИ не е изпълнил служебното си задължение да извърши проверка на законосъобразността на представения му ИЛ и неправомерно е приел същия за законосъобразен и редовен, незаконосъобразно е образувал е изпълнително дело по опорочения ИЛ и е извършил незаконосъобразни изпълнителни действия.

I.2. ЧСИ не е бил законосъобразно оправомощен от съда да връчва книжа от делото по заповедното производство пред СРС! Съгласно чл. 42, ал. 1 ГПК връчител на съобщенията на съда е служител на съда, а по чл. 42, ал. 2 от ГПК съобщенията на съда могат да се връчат на страната, само ако по делото е постъпило искане за връчване от ЧСИ и това е разпоредено от съдията. По делото липсва такова искане и съответно липсва разпореждане, което да упълномощава ЧСИ да връчва съобщения вместо служител на съда. Следователно ЧСИ няма правото да издаде и да ми връчи покана за доброволно изпълнение съгласно чл. 55 ГПК, Наредба № 7, чл. 3, т. 21, като поканата е първото съобщение, което трябва да получа по изпълнителното дело заедно с останалите съобщения по ч.г.д. 12248/12г. на 50-ти състав.

I.3. Съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК, ЧСИ е длъжен, да ми връчи заповедта за изпълнение /ЗИ/, а съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК, това става едновременно с връчването на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/. Удостоверяването на връчването на ЗИ и на преписа от разпореждането става само и единствено със специалното съобщение по чл. 55 ГПК, Наредба № 7, чл. 2, т. 20. Утвърдените от МП образци на съдебни книжа посочени в наредбата са задължителни! Нито съда, нито ЧСИ имат право да ги изменят! ЧСИ ми е изпратил ПДИ с изменено съдържание, несъответно на образеца от наредбата, което по съществото си води до неговата нищожност!

Изпратеното ми съобщение е изцяло незаконосъобразно, тъй като от една страна е изготвено в разрез с нормативните изисквания за образците на съдебните книжа, а от не е изпълнено нормативното изискване, към него да бъде прикрепен препис от самия акт на съда-ЗИ и препис от Разпореждането въз основа на което е издадена ЗИ. Същото разпореждане следва да е издадено като отделен писмен документ с надлежни мотиви защо съдът приема заявлението за редовно и защо разпорежда да се издаде ЗИ, съгласно чл. 121, т. 4 КРБ. /Актовете на съда задължително следва да са надлежно мотивирани!/

Едновременно с това както изложих по-горе ЧСИ има право да ми изпраща съдебни книжа, само и единствено ако преди това е бил издаден надлежен акт на съда, с който той да е бил оправомощен да извърши това процесуално действие, съгласно чл. 42, ал. 2 ГПК!  Такъв акт на съда не е бил издава и ЧСИ е извършил незаконни процесуални действия, без да има правомощие за това, поради което същите не са произвели правно действие като нищожни!

Като не е изпълнил изискванията на чл. 426, ал. 1 във връзка с ал. 3 ГПК да провери редовността за образуване на изп. дело, ЧСИ рег.№ 840  Мария Цачева – СГС не е указала да бъдат представени за връчване и другите съобщения по ч.г.д и е нарушила закона, като е издала нищожна покана за доброволно изпълнение като издадена от нелегитимен съдебен изпълнител без права.

I.4. Друг основен и непоправим порок на изп. дело е това, че  ЧСИ рег.№840  Мария Цачева – СГС не е издала разпореждане /постановление/ с мотиви за разпределение на разноски, налагане на възбрана и запори и кои имоти ще бъдат описани. Поради това и същият акт на ЧСИ се явява нищожен, поради което и всички последващи актове са невалидни, които моля да бъдат обявени за такива.

Подадената искова молба е с искане за прогласяване на нищожност на издадените писмени съдебни актове и на неиздадените такива, които обаче задължително е следвало да бъдат издадени от съда.

За същите важи основния принцип, че актовете на съда следва да се издават писмено! Също основния принцип за видовете съдебни актове, всеки със своя специфична правна характеристика, съдържание, правно значение, правни последици и възможности за обжалване: разпореждане, Определение, Решение! Също за основен правен принцип за недопустимост на смесването на отделните видове съдебни актове един с друг и недопустимостта за „инкорпориране” съдържанието на един вид съдебен акт в друг!

Изрично подчертавам, че считаме за нищожността следните актове на съда и на ЧСИ, както на основание вътрешното право на РБ, така и на правото на ЕС. Конкретно актовете на СРС в заповедното производство са процесуално опорочени и поради факта, че съдът не е изпълнил служебното си задължение да изследва договора за нищожни и неравноправни клаузи, съобразно правото на ЕС.

Конкретните нищожни актове на СРС и на ЧСИ са следните:

1/ На задължителните съобразно ГПК, но неиздадени актове:

  1. Разпореждане на СРС по ч.гр.д. № 12248/12 г. на СРС, ГО, 50 състав за уважаване на заявлението за издаване на ЗИ /неиздадено/, с което съдът приема за основателно и редовно заявлението и мотивирано разпорежда издаването на ЗИ. Същото е нищожно поради това, че е устно и нематериализирано като документ на хартиен или друг носител, неподписано от съдията и липсва в кориците на делото като самостоятелен акт с мотиви, номер, дата и подпис на издалия го съдия.
  2. Разпореждане СРС по ч.гр.д. № 12248/12г. на СРС, ГО, 50 състав, с което се допуска незабавното изпълнение на издадената вече заповед за изпълнение /неиздадено/. Същото отново е устно и нематериализирано като документ на хартиен или друг носител, неподписано от съдията и липсва в кориците на делото като самостоятелен акт с мотиви, номер, дата и подпис на издалия го съдия. Дори и да се приеме, че съдържанието на съдебното разпореждане не е изрично посочено в закона, то за него следва да се прилага по аналогия изискванията за съдебните определенията посочени в чл. 252-254 от ГПК и изискванията за реквизитите на съдебното решение. Процесуално недопустимо и незаконосъобразно е евентуално твърдение, че същото било инкорпорираното в ЗИ;
  3. Разпореждане СРС по ч.гр.д. №12248/12г. на СРС, ГО, 50 състав за издаване на изпълнителен лист /неиздадено/ – по гореизложените пороци.
  4. Разпореждане СРС по ч.гр.д. №12248/12г. на СРС, ГО, 50 състав за уважаване искането на заявителя – съобщенията по ч.г.д. съдебните книжа по заповедното производство на съда /горните 3 бр. разпореждания и ЗИ да бъдат връчени от ЧСИ Мария Цачева/ нито молителят е подал до съда молба да възложи на ЧСИ тази дейност, нито съдът е издал такова разпореждане/– по гореизложените пороци.
  5. Разпореждането (постановлението) изп. д. № 20128400400441 на ЧСИ Мария Цачева за образуване на изпълнително дело /с конституиране на длъжника и взискателя, разпределяне на такси и разноски, евентуално налагане на обезпечителни мерки /възбрани и запори/ и насрочване на опис на недвижимия имот /неиздадено/ – по гореизложените пороци.
  6. Разпореждането (постановлението) изп. д. №20158440403835 на ЧСИ Стоян Якимов за образуване на изпълнително дело /с конституиране на длъжника и взискателя, разпределяне на такси и разноски, евентуално налагане на обезпечителни мерки /възбрани и запори/ и насрочване на опис на недвижимия имот /неиздадено/ – по гореизложените пороци

2/ На издадените, но тежко опорочени актове:

  • ЗИ на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК поради следните пороци:
  • Процесуална недопустимост на заявлението което е нередовно и противоречащо на закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал.2 ГПК и противоречащо на Европейското право.
  • Издадена е без задължителния предходен отделен и писмен съдебен акт – разпореждане, с което съдът приема за основателно и редовно заявлението и мотивирано разпорежда издаването на ЗИ.
  • Собствени пороци: ЗИ е издадена без валидни процесуални и материални основания, като в случая не са представени надлежни счетоводни документи-извлечение от счетоводните книги на заявителя, а е представена извадка за крайни задължения, което по същността си е едностранно твърдение изходящо от заявителя за изгодни за него твърдения.
  • Изпълнителен лист – нищожен като опорочен поради пълна опороченост на предхождащите го актове на съда: разпореждане и ЗИ и издаден също в изцяло опорочено съдопроизводство;
  • Поканата за доброволно изпълнение издадена и връчена от ЧСИ, нищожна поради:
  • издадена въз основа на нищожни актове на предхождащото съдебно заповедно производство и
  • свои собствени пороци: издадена от некомпетентен нелегитимен орган; несъответстваща на утвърдения от Министерството на правосъдието образец съгласно чл. 55 ГПК, Наредба № 7, чл. 3, т. 1, приложение № 21; издадена без задължителния предходен отделен писмен акт на ЧСИ. Разпореждането (постановлението) на ЧСИ Мария Цачева- СГС за образуване на изпълнително дело /с конституиране на длъжника и взискателя, разпределяне на такси и разноски, евентуално налагане на обезпечителни мерки /възбрани и запори/ и насрочване на опис на недвижимия имот  /неиздадено/.
  • Описи и продажба на недвижими имоти – 3 броя, извършени от ЧСИ Стоян Якимов.

Завел съм пред СРС установителен иск за прогласяване на нищожност на актове на СРС и ЧСИ конкретно посочени в ИМ и молба-уточнение. ИМ неоснователно бе върната от СРС, който неправилно приема, че същата била недопустима поради липса на правен интерес. По моя ЧЖ до СГС същия постанови обжалваното определение, с което потвърди обжалваното определение на СРС, като също прие, че ИМ била недопустима поради липса на правен интерес.

Мотивът на СГС, ГО, I-24 състав, mо гр.д. № 8338/18г., въз основа на който той приема липсата на правен интерес е изложен на ст. 5 от обжалваното определение:

„Настоящият съдебен състав приема, че при така изложените обстоятелства от ищеца за причините, поради които завежда иска, следва да се приеме, че същият е недопустим поради липса на правен интерес. Защитата на длъжника в изпълнителното производство е регламентирана в чл. 435 и сл. ГПК – като се описани кои изпълнителни действия същия може да обжалва и в какъв срок. В чл. 441 от ГПК изрично е уредена и възможността за предявяване на иск срещу частния съдебен изпълнител за причинените вреди от негови незаконосъобразни изпълнителни действия. С оглед на така изложеното следва да се приеме, че разглеждането на така предявения иск няма да доведе до защита на посочения накърнен интерес на ищеца – възстановяване на вредите, причинени от изпълнителните действия по посочените дела, поради което и настоящият съдебен състав приема, че той е недопустим.

Относно посоченото като правен интерес в молбата – уточнение, следва да бъде посочено, че пропускът да бъде упражнено едно процесуално право в определения срок, не може да бъде основание за допустимост на иск за I /прогласяване на нищожност на съдебен акт. В същия документ изрично е подчертано от ищеца, че предявеният иск е за прогласяване на нищожност на неиздадено като писмен акт разпореждане, с което се уважава заявлението и се издава разпореждане за издаване на заповед за изпълнение. Но никъде не е посочено, кое негово право е накърнено от този съдебен акт и как съдебното решение би възстановило това право, за да се прецени дали търсената защита чрез така предявеният иск е допустима, тоест съответна на търсената.”

Причините, които съм изложил в ИМ и молбата уточнение, поради които съм завел иска са лишаването ми от право да се защитя по предвидения в ГПК ред по предходното заповедно производство, чрез изцяло незаконосъобразно проведен процес пред СРС, в т.ч. неизвършване на проверка за редовността на подаденото заявление и наличието на безспорно вземани; неоснователно и незаконосъобразно уважаване на заявлението, въпреки липсата на изискуемите се от закона предпоставки за това; неиздаване от страна на СРС на задължителни отделни писмени актове-разпореждане; издаване на изцяло опорочени заповед за изпълнение и ИЛ; изцяло опорочено изпълнително производство, образувано по опорочени заповед за изпълнение и ИЛ; собствени пороци в изпълнителното производство и изпълнителните действия на ЧСИ, в т.ч. липсата на изискуемото се от ГПК мое уведомяване с връчване на преписи, от издадените срещу мен документи, което незаконосъобразно не е направено, поради което и до момента аз не съм редовно уведомен и спрямо мен не са започнали да текат никакви срокове за оспорване и подаване на жалби! В ИМ и допълнителната молба – уточнение съм заявил конкретно всички пороци, както в заповедното производство пред СРС, така и в последвалото го изпълнително производство.

Изрично съм заявил, че с неиздаването от страна на СРС на задължителния за издаване, но неиздаден съдебен акт – разпореждане в закрито разпоредително заседание, изцяло е опорочено, както заповедното производство, така и  последващото изпълнително производство пред ЧСИ. Освен това са налице и други пороци:

  • не е бил спазен предвидения в ГПК ред за оторизиране от съда на ЧСИ да ми връчи съдебните книжа: Заповед за изпълнение и неиздаденото разпореждане на СРС, както и отделно от това, че
  • същите не са ми били връчени, поради което въобще не е започнал да тече какъвто и да е срок!

Заявил съм изрично ,че тези безспорни и налични пороци са довели до пълно отнемане на гарантираните от закона права на длъжника:

  • Да бъде уведомен по предвидения в закона ред за заведеното срещу него заповедно производство, предявената претенция и доказателствата към нея, както и за издадените от съда актове срещу него и конкретно: да разбере от мотивите на съдебните актове защо съда е приел заявлението за редовно, предявените с него искания за основателни; както и
  • Да се даде реална възможност на длъжника след запознаване с горепосочените документи и актове на съда да направи информирана и съзнателна свободна преценка дали да признае или да отрече претендираното вземане.
  • Да отрече претенцията и да оспори по предвидения в закона ред издадените срещу него актове на съда и на ЧСИ.

В обжалваното определение СГС приема: „Защитата на длъжника в изпълнителното производство е регламентирана в чл. 435 и сл. ГПК – като се описани кои изпълнителни действия същия може да обжалва и в какъв срок. В чл. 441 от ГПК изрично е уредена и възможността за предявяване на иск срещу частния съдебен изпълнител за причинените вреди от негови незаконосъобразни изпълнителни действия.”

СГС обаче не анализира, нито конкретните пороци, които съм заявил в ИМ и допълнителната молба – уточнение, нито изисква делото и не анализира наличните в него факти, което ако бе направил щеше да установи верността на описаните от мен пороци, в т.ч. факти по делото. По този начин, както СРС, така и СГС не допускайки делото до разглеждане по същество се лишават от възможността да установят неличните в него факти, доказващи верността на заявените от мен пороци, като основават недопустимостта на ИМ именно на теоретичната възможност аз да съм се защитил, въпреки изрично заявената от мен невъзможност да се защитя поради елементарното обстоятелство, че аз и до момента не съм редовно уведомен за издадените от СРС актове и не е започнал да тече какъвто и да е срок за оспорване или за обжалване.

Възприемайки този недопустим формален и нелогичен подход,две съдебни инстанции отказват да приемат предявените от мен искове за разглеждане по същество, като основават отказът си не на доказателствата от делото пред СРС и изпълнителното дело, а въз основа на изложеното от мен в ИМ?!Както от страна на СРС, така и от страна на СГС е налице липса на надлежно изложение на мотиви по фактологията и по правото! На практика нито СРС, нито СГС не анализират голяма част от изложените от мен обстоятелства, както и не вземат становище по поставените от мен правни въпроси, които остават без отговор!?

В ИМ и молбата-уточнение съм изложил надлежно описание на фактологията по опорочените заповедно и изпълнително производства, както и подробна правна аргументация за нарушените императивни разпоредби на българското право и на ПЕС, които не излагам отново с цел процесуална икономия, но Ви моля да се запознаете с тях и да ги съобразите при постановяване на решението си.

Въз основа на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че незаконно отказа да се приеме исковата ми молба да бъде разгледа по същество и да  бъде приложен законът е изцяло неправилен, необоснован и незаконосъобразен. По този начин ми се отказва правото да получа съдебна защита за законните си права. Прикритият под различен начин отказ от правосъдие е изложен в Разпореждане № 406593/14.05.2018 г., който сочи явна пристрастност, недоброжелателност и преднамереност срещу мен, която е видно от факта, че с необосновани, незаконосъобразни и лишени от надлежен правен анализ и верни правни изводи актове, са преиначени по недопустим начин ИМ с предявени искове за прогласяване на нищожност на конкретно посочени съдебни актове в:

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ КАСАЦИОННИ СЪДИИ,

Моля Ви да отмените обжалваното Определение № 22309/17.10.18г. на СГС, ГО I-24 състав, като върнете делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия заедно с нужните задължителни указания за разглеждане на ИМ по същество.

Моля и настоявам, уважаеми госпожи и господа върховни съдии, да обявите нищожността на цитираните по-горе съдебни актове, заповед за изпълнение и изпълнителен лист и да задължите СРС по дело №12248/12 г. да постанови валидни такива.

Моля да се произнесете като първо Европейски съдии и съобразно правото на ЕС и после като български такива, като пресечете тази порочна практика на СРС, СГС да постановяват порочни до степен на нищожност съдебни актове, тъй като проблемът е с висока обществена значимост. Това е причината да препращаме своите жалби до горепосочените институции,  тъй като имаме внесени петиции в Комисията по петиции към Европейския Парламент, по едната от които се проведе изслушване в Брюксел на 19.06.2018 г.и същата остана отворена за разглеждане.

 

 

Дата: 29.10.18 г.

С уважение: Ивайло Илиев

 

 

Вашият коментар