ср. окт. 16th, 2019

ЧАСТНА ЖАЛБА

По гр.д. № 14828/18г.

ЧРЕЗ

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ДО СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

ЧАСТНА ЖАЛБА

От

Ивайло Павлов Илиев в качеството му на управител  на „МЕТРОПОЛ-М“, ЕИК: 121243679;

адрес за кореспонденция: гр.София, ул.“Пиротска“, № 5, ет. 3, офис 7,

тел. за контакт:0888811264

 

Срещу:

  1. ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ ООД, с правоприемник ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК 175075249; ул. Лисец № 7, ап. 3, гр. София
  2. ЧСИ рег.№ 840 Мария Цачева-СГС, ул. Христо Белчев № 18, ет. 1 гр. София
  3. ЧСИ рег.№ 844 Стоян Якимов–СГС, ул. „Д-р Г. Вълкович“, №3, гр. София

 

Копие до:

  1. Копие до: Европейските институции

1.1 Европейския парламент по Петиция 0063/2017

1.2 Европейска Комисия – секретариат Ares.: (2017) 807793 и (2017)3090915

1.3 Служба за подкрепа  на структурните реформи към ЕК

 

 

УВАЖАЕМИ ГРАДСКИ СЪДИИ,

 

С настоящата частна жалба в срок от получено разпореждане №406593/14.05.2018 г.:

Заявявам, че действията на съда изложени в Разпореждане № 406593/14.05.2018  г. считам за изцяло неправилно и незаконосъобразни, като по съществото си същите са прикрит отказ от правосъдие, което е недопустимо! Това е така защото:

1/ В обстоятелствената част на исковата си молба ясно и конкретно съм изложил фактологията!

2/ Посочил съм конкретните издадени и неиздадени актове на СРС и на ЧСИ, които съм заявил като опорочени.

3/ Изложил съм надлежна фактическа и правна обосновка относно техните пороци и съм конкретизирал техния порок- същите са нищожни!

4/ Посочил съм нарушените правни норми: КРБ, ГПК, правото на ЕС, в т.ч. ЕКЗПЧОС и задължителните решения на СЕС, като в исковата си молба съм цитирал конкретни нарушени правни норми, без това да е изчерпателно.

5/ Изрично съм посочил нарушени основни правни принципи:

  1. Обективност и безпристрастност на съда.
  2. Дирене на обективната истина.
  3. Законност на процесуалните действия на съда и на страните и конкретно строго формалната и уредена с императивни правни норми процедура на заповедното производство и последващото го изпълнително такава.
  4. Служебното начало /изрично засилено в заповедното производство/ и служебното задължението на българския съд сам, дори и без страната да е посочила налични конкретни пороци, да направи служебно проверка за: редовността на заявлението и приложените към него документи; активната процесуална легитимация на заявителя; наличието на изискванията към длъжника; съответствието на заявлението с изискванията на ГПК; обосноваността на предявеното с него искане; заявеното правно основание на претенцията и съответствието му с приложените писмени доказателства; както и съответствието, както с правото на ЕС, така и с основни правни принципи, като:
  • съответствие със закона
  • съответствие с добрите нрави;
  • недопустимост на злоупотреба с права, в т.ч. и на процесуални злоупотреби; наличие на безспорно вземане, установено в съответствие с критериите и изискванията за такива установени от правото на ЕС и задължителните решения на СЕС!

5.Осигуряване гарантираните от закона права на длъжника:

  • Да бъде уведомен по предвидения в закона ред за заведеното срещу него заповедно производство, предявената претенция и доказателствата към нея, както и за издадените от съда актове срещу него и конкретно: да разбере от мотивите на съдебните актове защо съда е приел заявлението за редовно, предявените с него искания за основателни; както и
  • Да се даде реална възможност на длъжника след запознаване с горепосочените документи и актове на съда да направи информирана и съзнателна свободна преценка дали да признае или да отрече претендираното вземане.
  • Да отрече претенцията и да оспори по предвидения в закона ред издадените срещу него актове на съда и на ЧСИ.

6/ Доказал съм активната си процесуална легитимация и съм обосновал пасивната процесуална легитимация на ответниците.

7/ Надлежно съм обосновал правния си интерес от предявяването на предявените искове.

8/ Изложил съм ясно и категорично исканията си към съда в петитума на исковата молба.

В постановените по исковата ми молба съдебни актове, съдът съзнателно и с цел да осуети даване ход на делото и реализиране пред съда на защитата на нарушените ми законни права, преиначава съдържанието на исковата ми молба, правното й основание и предявени към съда искания, като правейки се, че не ги разбира ги изопачава!

Съдът прави това, въпреки, че в исковата си молба изрично съм посочил, че заявеният от мен в ИМ като нищожен съдебен акт – Разпореждане с което се уважава заявлението за издаване на ЗИ не е \издадено! В исковата си молба изрично съм заявил, че неиздаването на задължителен отделен писмен акт на СРС, който е следвало да се издаде първи по хронологичен ред води до пълно опорочаване на следващите актове на СРС, както и до опорочаване на последващото изпълнително дело, издадените в него актове на ЧСИ и извършените от ЧСИ процесуални действия.

За съда е било  безпределно ясно, че след като съм посочил като неиздаден задължителния за издаване отделен писмен акт на СРС, чието неиздаване е безспорен факт, удостоверим при преглед на съдържащите се в кориците на делото документи, то неиздадения съдебен акт не може да се обжалва, нито може да се атакува чрез молба за отмяна!

Едновременно с неиздаването на задължителния за издаване, но неиздаден съдебен акт, като порок в заповедното  производство и в последващото изпълнително производство пред ЧСИ изрично съм посочил, че:

  • не е бил спазен предвидения в ГПК ред за оторизиране от съда на ЧСИ да ми връчи съдебните книжа: Заповед за изпълнение и неиздаденото разпореждане на СРС, както и отделно от това, че
  • същите не са ми били връчени, поради което въобще не е започнал да тече какъвто и да е срок!

Съдебни срокове за оспорване на какъвто и да е съдебен акт по какъвто и да е начин започват да текат не от издаването на акта, а от уведомяването по предвидения в закона ред на страната до която се отнася акта!

Въз основа на гореизложеното – всички актове и процесуални действия на съда и на ЧСИ следващи в хронологичен ред неиздадения, но задължителен за издаване писмен съдебен акт – Разпореждане са изцяло опорочени и също нищожни!

Съгласно КРБ, която има непосредствено действие, България е правова и демократична държава, в която правото на ЕС и международните договори и конвенции се прилагат с приоритет

Въз основа на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че незаконно бива отказано да се приеме исковата ми молба, да бъде разгледана по същество и да  бъде приложен законът, като по този начин ми се отказва правото да получа съдебна защита за на конните си права. Прикритият под различен начин отказ от правосъдие е изложен в Разпореждане № 406593/14.05.2018 г., който сочи явна пристрастност, недоброжелателност и преднамереност срещу мен, която е видно от факта, че с необосновани, незаконосъобразни и лишени от надлежен правен анализ и верни правни изводи актове, са преиначени по недопустим начин ИМ с предявени искове за прогласяване на нищожност на конкретно посочени съдебни актове в:

  • Жалба против действия на ЧСИ и в
  • Частна жалба!

По дело №12248/12 г., 50 с-в СРС правният ни интерес е, че срещу заповедта и разпореждането, инкорпорирано в заповедта за изпълнение (нищожно поради това, че липсват мотиви) сме минали инстанционен контрол по депозираното възражение по чл. 414 ГПК и ЧЖ по чл. 419 ГПК, и двете – оставени без разгелждане, поради това, че сме пропуснали срока за възражение. Поради тази причина за нас е налице правният интерес да искаме прогласяване на нищожността на ЗИ и ИЛ, поради това, че съдът не е констатирал нищожността на устните съдебни актове, а инкорпорираните в заповедта за изпълнение са нищожни на основание на това, че липсват мотиви, което пряко противоречи на изискванията на Конституцията, че всеки съдебен акт трябва да бъде мотивиран.

Относно мотивите на съда, че инкорпорирането на съдебните актове в заповедта за изпълнение не е пречка за тяхната действителност, ВКС се е произнасял нееднократно, че немотивираните съдебни актове са нищожни, а за да бъдат издадени ЗИ и ИЛ, е необходимо да бъдат издадени и предходните съдебни актове. В настоящия случай всичките визирани актове в ИМ се явяват до един нищожни като устни и немотивирани, неподписани от съдията и поради тази причина молим съдът да ги обяви за нищожни.

В мотивите си съдът се аргументира, че в ЗИ са инкорпорирани в писмен вид разпорежданията на съда за уважаване на заявлението за издаване на заповед – относно това твърдение, моля, съдът да се съобрази, че никъде в заповедта не се цитира такова разпореждане, а то е предхождащ издаването на заповедта документ и като не е издадено, а е устно произнесено това разпореждане, същото е нищожно и подлежи за обявяване за такова от съда.

Относно твърдението на съда, че заповедта е инкорпорирано и разпореждането, въз основа на което е разпоредено ЧСИ по чл. 42, ал. 2 от ГПК да е връчител на съобщенията на съда – това твърдение е невярно, тъй като не присъства никъде в заповедта. ИЛ е напуснал кориците на делото, а до момента липсват доказателства за каквото и да в връчителство на ЗИ и препис от разпореждането, съгласно Наредба №7, чл. 2, т. 20 по чл. 55 от ГПК. Поради това същото е нищожно и моля съдът да го обяви за такова.

Относно другия аргумент на съда, че описаните пороци  в ИМ на ЗИ, ИЛ и разпорежданията, че не обуславят нищожност на актовете, а тяхната евентуална незаконосъобразност, която би могла да бъде установена по пътя на инстанционния контрол – това е само една правна еквириблистика, с която съдът отказва да се произнесе по депозирания иск за нищожност.

  1. II. Искане за спиране на производството поради нови преюдициални процесуални искания.

II.1. Преюдициални искания за сезиране на КС за прогласяване противоконституционност на текстове от ГПК-Изпълнително производство и сезиране на СЕС с искане за преюдициално запитване.

Тъй като материята която касаят предявените искове се регулира ,както от националното право на РБ, така и от правото на ПЕС и решенията на СЕС, които системно и демонстративно не се зачитат от българските съдии, и едновременно с това са налице колизии по основни правни институти регурлирани от правото на ПЕС и националното право – в частност ГПК,-Заповедно и изпълнително производство и едновременно с това значителна част от конкретни правни норми в ГПК са в явно несъответствие, както със самия ГПК и заложените в него основни принципи и правна философия, така и с императивни норми на КРБ, имащи пряко правно действие, то преди да се произнесете по съществото на настоящата ЧЖ, правя искане за:

  1. Сезиране на надлежните държавни органи имащи правомощие да сезират КС на РБ с искане за прогласяване на противоконституционност и отмяна на посочените конкретни норми от ГПК, както и
  2. Искане за преюдициално запитване. на основание член 267 ДФЕС.

До произнасянето по исканията за произнасяне на КС и по искането за преюдициално запитване Ви моля да спрете произнасянето си по същество срещу обжалваното разпореждане на СРС.

ФАКТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ

на заявените с моята ИМ пороци по гр.д. № 12248/2012г. по описа на СРС, 50 състав; по изп.д. № 20128400400441 на ЧСИ Мария Цачева и изп. д. №20158440403835 на ЧСИ Стоян Якимов и основания за допускане исканото сезират КС на РБ с искане за прогласяване на противоконституционност и отмяна на посочените конкретни норми от ГПК, както и на искането за преюдициално запитване. на основание член 267 ДФЕС, излагам пред Вас, както следва:

А/ Нормативна база за въвеждане на в РБ на Заповедното производство.

Заповедното производство е въведено с новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 50 от 2015 г., доп., бр. 86 от 2017 г.). Въведено във връзка със задълженията на страната ни по Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на СЕ за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Целта е да се постигне бързина, ефективност, но и предвидимост на правосъдието. Тези специални цели не отменят основните цели на правосъдието: законност, истинност и справедливост, защита на слабите и онеправданите, които са въведени като основни принципи в ДФЕС и от КРБ в техните преамбюли!

Законодателството на ЕС и решенията на СЕС се ползват с предимство пред националното българско законодателство, в т.ч.:

-РЕГЛАМЕНТ(ЕО) № 805/2004 НА ЕП и на СЕ от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания

„….въвеждане на Европейско изпълнително основание при безспорни вземания.

(5) Понятието „безспорни вземания” покрива всички положения , при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане, е получил или съдебно решение срещу длъжника или документ подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба или публичен документ.”

-Директива 93/13/ от 5 април 1993 година ЕИО на СЕ относно неравноправните клаузи в потребителските договори

– Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на СЕ и Директива 1999/44/ЕО на ЕП и на СЕ и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на СЕ и Директива 97/7/ЕО на ЕП и на СЕ

– Директива 2004/39/ЕО НА ЕП и на СЕ от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директива 85/611/ЕИО и Директива 93/6/ЕИО на Съвета и  Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета  и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета(ОВ  145, 30.4.2004 г., стр. 1)

Основен принцип на един закон е, че когато предвижда изключения от общия ред на правораздаването, то за това следва да има обществено значими ценности, които това изключение да обслужва! Когато се цели бързина на производството в полза на едната страна-кредитора, то това не следва да става за сметка погазване на останалите основни принципи, за което законодателят следва да създаде законови гаранции за запазването законните правата на насрещната страна-длъжника.

В действащия му вид законовия регламент на Заповедното производство в ГПК и изпълнителното производство са  в разрез и несъответствие с основни правни принципи и императивни норми на:КРБ; ГПК; ЗСВл и Хартата за основните права на ЕС.

Б/ Въвеждане на Заповедното производство в националното право на РБ чрез ГПК.

Още от въвеждането на заповедното производство в българското законодателство същото бе с основен порок: То не стана приложимо само за изискваните от регламент(ЕО) № 805/2004 „безспорни вземания” при които е установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане, е получил или съдебно решение срещу длъжника или документ подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба или публичен документ.” То започна да се прилага и то масово и срещу вземания, които не само не са безспорни, но които изрично и изначално са отречени от длъжниците по тях!

ГПК уреди Заповедното производство като строго формален и бърз ред за защита на интересите на кредитора и правата на длъжника. То е изключение от общото исково производство по ГПК и по съществото си е извънредна съдебна процедура, която цели кредиторът да събере по бърз начин вземането си (парично или за предаване на вещ) от своя длъжник по опростен ред, при формалното положение, че длъжникът не оспорва заявената от кредитора претенция, тоест то е приложимо само и единствено при т.н. „безспорни вземания”.

За разлика от общия исков процес, заповедното производство се провежда в закрито заседание, без призоваване и участие на страните, като ответника-длъжник пък въобще и не знае, какво се прави срещу него!. Изключението е засилено още повече в заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, което се провежда пред първоинстанционния РС, като незабавно производство, и при това без значение размерът на вземането, като същото може да надхвърля този, при който делата са подсъдни на РС като първа инстанция. Съдът извършва само формална проверка дали представения от заявителя документ е редовен от външна страна. Въз основа на тази „проверка” съдът издава на заявителя „заповед за незабавно изпълнение” и изпълнителен лист!

Въз основа на издадените му заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист кредиторът може да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител може /когато си поиска – тъй като за това законът не определя срок/. Съдебният изпълнител /СИ/ налага възбрани и запори на имотите и парите на нищо неподозиращия длъжник и едва тогава му изпраща покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ заедно със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, като често ЧСИ които печелят и то обилно от тази си дейност, с цел да си гарантират печалбата от събиране на дълга изпращат на длъжниците подправени от тях формуляри на ПДИ, с цел да ги въведат в заблуждение и осуетят защитата им в и без това ненужно краткия законов срок от 14 дни! Така длъжникът получава известие за претенцията едва след като е приведен в безпомощно състояние-без пари и без имоти. В тази създадена от ГПК реална ситуация за длъжника, същият дори и да иска сам да си плати дълга няма такава възможност! Не може сам да продаде имотите си на пазарни цени, това се прави от СИ, но на многократно по-ниски цени, поради узаконените от ГПК в изпълнителния процес възможности за злоупотреби! Така на практика имотите на длъжниците в България се продават на безценица, като те освен без дом остават да са вечни длъжници!

Срокът за защита определен от грижещия се за опазване законните права на собствените си граждани български законодател е 14 дни! Срокът е преклузивен, без възможности за продължаване!

Цитат от разпореждане но СРС, ГО, 68 състав в з.с.з. от 19.03.2018г. По гр.д. № 65729/17г.: От влизането в сила на ГПК (01,03.2008г.) до настоящия момент, т.е. за десет години в българските съдилища са разгледани милиони заповедни производства, в хода на които са били постановени МНОЖЕСТВО съдебни актове — разпореждания, определения, заповеди за изпълнения, изпълнителни листове и други. Присъдени са вземания за стотици, милиони левове, за чието събиране са били образувани милиони изпълнителни производства от съдии-изпълнители. Повечето от тези заповедни и изпълнителни производства са приключили и не подлежат на преразглеждане”

I.1. Незаконосъобразно лишаване на неучастващия в заповедното производство длъжник от правото му да получи правосъдие от безпристрастен и независим съд определен съобразно закона.

Правото произтича от КРБ и ЕКЗПЧОС, като е регламентирано в чл. 9 ЗСВЛ. Процесуална гаранция за същото е правото на страната да направи отвод на съда, което производство е регламентирано в чл. 22, 23 и 24 на ГПК.

При воденето на съдебни дело в България имената на съдиите не се обявяват на информационните табла в съдилищата, като в почти всички текста на изписвания по време на съдебното заседание съдебен протокол не е известен на страните и те научават кой е бил съдията който е гледал делото едва от текста на съдебния акт. Съдиите не декларират безпристрастността си към страните по делото.

I.2. Процесуален регламент на заповедното производство в ГПК.

Горните пороци и явни противоречия с основните принципи на НПК се установяват безспорно и от мястото в ГПК , в което е разположена правната уредба на същото: Глава тридесет и седма „Заповедно производство”, чл. 410 и сл. е разположена в ЧАСТ ПЕТА „Изпълнително производство”, след ДЯЛ ПЪРВИ „Общи положения” и  Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист”, започващи от Чл. 404 и сл. на ГПК

От това разположение в структурата на ГПК е видно ,че законодателя, го приема не като част на съдебното производство, а като част на самото изпълнително производство, което е последващо в хронологичен ред, но е взето предвид, че то е явно предопределено и неотменимо при всички случаи, каквито и да е защити да успее за реализира длъжника /ако въобще успее да реализира която и да е от тях поради създаването на законни възможности за тяхното практическо ограничаване и елимирани/ то обезателно ще се стигне до изпълнително производство! Такава изначална предопределеност развоя на процесуалните действия е безспорно показателна не само за несъответствието на основните принципи на гражданския процес заложени в ГПК, но и за нарушение на основни граждански права гарантирани от КРБ, Правото на ЕС , решенията на СЕС и международните договори приети от РБ!

I.3. Незаконосъобразно незачитане на основни процесуални принципи в Заповедното производство и изпълнителен процес по ГПК.

Със заповедно производство на ГПК са нарушени основните начала и принципи прогласени от самия ГПК в :Глава втора „ОСНОВНИ НАЧАЛА”:

=Принципът на Законност от Чл. 5 ГПК, тъй като при издаването на заповед за незабавно изпълнение съдът извършва само формална проверка на представените от заявителя доказателства, което не му позволява да изпълни задължението си да „…разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

=Принципът на Състезателно начало от Чл. 8 ГПК, който е изцяло елиминиран в Заповедното производство по ГПК, което се провежда не само без участието, но и без знанието на длъжника.

=Принципът на Равенство на страните от Чл. 9 ГПК, който също е изцяло елиминиран в Заповедното производство по ГПК, което се провежда не само без участието, но и без знанието на длъжника.

=Принципът на Установяване на истината от Чл. 10 ГПК, който е неприложим след като заповед за изпълнение се издава по едностранно заявена от едната страна фактология и по селективно представени от заявителя доказателства.

=Принципът на Публичност и непосредственост от Чл. 11 ГПК, който също е изцяло елиминиран в Заповедното производство по ГПК, което се провежда не само без участието, но и без знанието на длъжника

Елиминирани са и произтичащите от този принцип две основни начала на гражданския процес:

  • устност и
  • непосредственост,

регламентирани в Глава единадесета „ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ НА СТРАНИТЕ”

=Принципът от Чл. 12 ГПК за постановяване на съдебните актове въз основа на обективно изградено в съдията Вътрешно убеждение, който също е неприложим, след като съдът извършва само формална преценка за външна редовност на представените от заявителя доказателства, без да проверява и установява тяхната истинност.

В случая при заповедното производство този принцип е елиминиран от текста на самия ГПК, който предвижда само повърхностна формална проверка:

Незабавно изпълнение

Чл. 418.(2) ГПК Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

I.4. Незаконосъобразност на производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК по отношение извършваната от съда служебна проверка.

Налице е необоснована и незаконосъобразна разлика в задълженията на съда произтичащи от принципа на служебното начало в обема и вида на извършваната проверка върху редовността на подадените заявления и приложените към тях писмени доказателства между тези в производството по Издаване на заповед за изпълнение по чл. 411 от ГПК и производството по Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК.

В първото-това по чл. 411 ГПК съдът е длъжен съобразно чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК да извърши проверка дали заявеното искане и представените доказателства към него не е в противоречие със закона или с добрите нрави;

За разлика от него, в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК, която има много по-опасен и съсипващ за длъжника ефект, поради което съдът би следвало да има засилена контролна дейност не само в рамките на тази по чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК. Вместо това е налице точно обратния регламент в чл. 418 ГПК, съобразно който съдът е длъжен да извърши само и единствено само формална проверка и то само за това дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника

I.5. Незаконосъобразно и неоснователни прехвърляне извършването на процесуални действия от съда на ЧСИ.

Към високия риск на длъжника създаден от ограничаване на служебната проверка на съда по чл. 418, ал. 2 от ГПК, чрез  което съдът на практика не извършва реална преценка за наличието на основанията за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение, впоследствие се добавя още един огромен риск, произтичащ от регламентираната в ГПК процедура по уведомяване на длъжника за издадената заповед за незабавно изпълнение и връчването му на същата и на копие от ИЛ.

Един от основните принципи на ГПК е „служебното начало”, според който значителна част от процесуалните действия по движението и приключването на делото се извършват служебно от съда, като същият изрично е задължен да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Съобразно ал. 2 на чл. 7 ГПК , връчването на  преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване се извършва от съда.

В Заповедното производство по ГПК обаче и този основен принцип е елиминиран, тъй като след издаването на заповед за незабавно изпълнение съдът престава да изпълнява основното си задължение да „…връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване”, като уведоми длъжника за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение, а незаконосъобразно и противоконституционна това задължение е прехвърлено на СИ, като практиката показва, че съдът след това не извършва реален контрол върху дейността и актовете на СИ по връчване от него на длъжника на издадените от съда документи. В множество случаи ЧСИ умишлено изпращат на длъжника незаконно променен от тях образец на ПДИ, без към него да е приложена заповедта за изпълнение и ИЛ. Въпреки, че тези пороци са видими, съдът не ги забелязва и не ги контролира.

Съгласно връчването на призовки и съобщения се извършва от служител при съда, което е гаранция за законосъобразност на процедурата, както и за вярност и автентичност на връчваните книжа.

В Заповедното производство по ГПК, обаче, което по гореизложените причини поставя неучастващия в него длъжник в една обективно ненужна, но съзнателно направена и то със закон ситуация на неизвестност, стрес и финансови притеснения от наложените запори и възбрани до степен на само да няма пари за адвокат, но и за храна, спрямо него и тук ГПК допуска двоен стандарт, отново изцяло в негова вреда! Съобщението от съда за проведеното в негово отсъствие заповедно производство не му се връчва по основния ред на ГПК от длъжностно лице от съда, а от наетия от неговия процесуален враг ЧСИ, който има самия той огромен финансов личен интерес от това да осуети защитата на длъжника и да събере безпрепятствено от него колкото се може повече пари, като в множество случаи, позволява лихвите, таксите и разноските на ЧСИ да са по-големи значително от главницата на дълга и то до фрапантно големи разлики!? Тези фрапантни разлики и раздуване на задълженията също са създадени с лобистките норми на ГПК, допълнен в пълен целеви синхрон с ЗЧСИ и Тарифата към него, които и в тази им част  противоконституционните и противоречащи на императивни норми на правото на ЕС и СЕС.

I.7. Незаконосъобразно създаване на правна възможност за налагане на запори и възбрани върху парични средства и имоти на длъжника, без доказана безспорност на вземането.

При действащия законов регламент на заповедно производство и този на изпълнителното производство по образуваното изпълнително дало въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, се създава гарантирана от закона възможност СИ да наложи запор върху парични средства на длъжника и възбрани върху неговите имоти, на само преди да е доказана безспорност на заявената в заповедното производство претенция, но преди още длъжникът да е получил заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ и да е разбрал въобще за заведените срещу него производства. на длъжника, без да е имал възможност да се защити.

Тези правомощия на СИ са гарантирани от разпоредбите на чл. Чл. 449, Чл. 450, Чл. 450а и Чл. 451 ГПК.

Налагането на тези запори и възбрани още преди длъжникът да е разбрал за претенциите срещу него го поставя в изключително тежко положение до степен същия не само да не може да организира и заплати защитата си, но и да е лишен от средства за живот!

Едновременно с това, по силата на действащия ЗПрП, длъжник, който има доходи и имоти лишен от право да получи безплатна правна помощ, тъй като ЗПП не зачита това, че имотите и парите му са блокирани от СИ с наложените запори и възбрани!

По този начин се стига на практика до пълно лишаване на длъжника от възможност да реализира правото се на съдебна защита, гарантираното му от КРБ, правото на ЕС и актовете на международното право

I.8. Незаконосъобразност на принудителното изпълнение на заповедите за незабавно изпълнение, като изпълнително основани, непочиващо на влязло в сила съдебно решение, постановено в общия исков процес поради пряко противоречие с основните принципи на ГПК.

Заповедите за изпълнение се издават въз основа на заявление, подадено от заявителя, (претендиращ, че е) титуляр на правото. Издаването на заповедта за изпълнение дейността се извършва не във спорно съдебно производство, а в охранително такова, в което длъжникът не участва и в което дейността на съда не е правораздавателна, а е юрисдикционна, като съдът се произнася само по представените от заявителя документи – писмени доказателства и твърдението на заявителя.

Докато общия исков процес завършва с влязло в сила съдебно решение, едва след което може да се издаде ИЛ, то в охранителните едностранни заповедните производства, в които не са разглежда правен спор по общия исков процес завършват със съдебен акт -заповедите за незабавно изпълнение, с който не е решен правния спор по окончателен начин и който не е влязъл в сила и не се ползва със СПН. При издаване на ИЛ въз основа на заповедите за незабавно изпълнение е налице предварително изпълнение, но по което започва същинско изпълнително производство, което може да се развие без каквито и да е ограничения. Налице е несъответствие с изискванията за допускане на предварителното изпълнение в чл. 242 и 243 на ГПК. Съдът може да постанови предварително изпълнение след като задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение (чл. 242, ал. 3 ГПК)., за да компенсира вредите, които могат да бъдат причинени на ответника от допускането на предварителното изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1 ГПК освен в случаите, касаещи алиментни вземания, длъжникът може да спре допуснатото предварително изпълнение с представянето на „обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД”. Съгласно чл. 245, ал. 2 ГПК предварителното изпълнение се спира, когато решението, по което е било допуснато, бъде отменено.

Това предварително изпълнение нито е постановено поради особена социална значимост на претенцията, както е при определени невлезлите в законна сила осъдителни решения на въззивните съдилища по чл. 404, ал. 1 от ГПК, нито е налице обезпечение в полза на длъжника за евентуално причинени му от изпълнителното производство вреди. И за разлика от осъдителни решения на въззивните съдилища дори не е бил проведен състезателен исков процес по общия ред, а само формално охранително производство, не само без участието, но и без знанието на длъжника!

Налице е изключителна привилегия за заявителя, която надхвърля съществено тази дадена на определени осъдителни решения на въззивните съдилища. И то привилегия, която се допуска въз основа на едностранно заявени от заявителя твърдения и представени едностранно от него доказателства! За да започне реално изпълнително производство от заявителя-взискател не се изисква никакво обезпечение и той може да наложи запори и възбрани върху цялото „длъжниково” имущество и върху банковите сметки и вземания на „длъжника”. Недомислието на законодателя се задълбочава, като върху „длъжника” е възложена тежестта, ако иска спиране на изпълнението, той да представи гаранция!?!

Чрез заповед за незабавно изпълнение, издадена без негово знание и участие в едностранното охранително производство, завършило само въз основа на твърдения на заявителя и представени от него селективно подбрани документи  на длъжника реално може да бъде причинена непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка, а непоправима е тази вреда, която паричното обезщетение не е в състояние да компенсира .

I.9. Незаконосъобразно неиздаване на задължителното писмено Разпореждане (което е основен порок в моя случай и прилагам като доказателство разпореждания на 63-ти и 64-ти състав на СРС като противоречива съдебна практика).

I.9.1. Опорочаване на заповедното и на образуваното след него изпълнително производство.

Съобразно чл. 406, ал. 1 ГПК, в заповедното производство съдът е задължен да извърши проверка, за да прецени дали следва да издаде изпълнителен лист. Съдът проверява дали актът е редовен от външна страна, т.е. дали съдържа всички нормативно предвидени реквизити, а също така и дали вземането, обективирано в изпълнителното основание, подлежи на изпълнение. Преценката си дали са налице тези изисквания са налице или не, съдът е задължен да изложи в отделен писмен съдебен акт – Разпореждане, което както бе изложено по-горе на практика незаконосъобразно не се издава! Издаването на същото е правно основание за издаването на заповедта за изпълнение и същото е неразривно свързано с нея, като по правната си същност и то е изпълнително основание, макар и да не е изрично предвидено в текста на чл. 404 ГПК. Изпълнителните основания, които са изброени изчерпателно в чл. 404 ГПК, са актове, въз основа на които легитимираният субект може да поиска издаването на изпълнителен лист. Изпълнителните основания винаги са писмени актове със строго определени от законодателя реквизити, т.е. писмената форма е задължителна и е форма за действителност на акта, което произтича от уредбата на всеки от тези актове. В чл. 236, ал. 1 ГПК са изброени изчерпателно реквизитите, които трябва да присъстват във всяко едно съдебно решение. Заповедта за изпълнение има строго определено от законодателя с разпоредбите на чл. 412 ГПК съдържание. Същата е приравнена към определение, постановено в закрито съдебно заседание, са изредени в чл. 254, ал. 2 ГПК и следва да притежава предвидените за него реквизити. Изпълнителните основания по чл. 404 ГПК са строго формални актове. Това е тяхна същностна характеристика.

Неиздаването на отделния писмен съдебен акт – Разпореждане изцяло опорочава цялото заповедно производство и конкретно издадената заповед за изпълнение, както и последващото образувано изпълнително производство.

Разпореждането кат отделен писмен акт на съда следва да е надлежно мотивирано, като  в него съдът изложи мотивите си по фактологията и по правото и да изложи логиката на разсъжденията си защо приема заявлението за основателно и представените с него писмени доказателства за редовни и законосъобразно съставени и издава заповед за незабавно изпълнение. Това разпореждане следва да бъде надлежно мотивирано и тъй като същото е основния акт на съда въз основа на който се определя изхода на производството: дали ще се издаде или ще се откаже исканата заповед, то неговото съдържание следва да е като на съдебно определение и решение. То следва да съдържа всички задължителни реквизити, каквито следва да съдържат съдебните определения и решения!

I.9.2. Осуетяване правото на защита на длъжника чрез неиздаването на задължителния писмен акт – Разпореждане.

С масовото неиздаване на задължителния отделен писмен съдебен акт-Разпореждане, съдът на практика осуетява правото на защита на длъжника, тъй като не може да се обжалва неиздаден съдебен акт с ЧЖ.

Едновременно с това поради неиздаване на разпореждане като отделен съдебен акт, невъзможността да се обжалва същото с ЧЖ води до осуетяване на защитата на длъжника предвидена в Чл. 419. (2) ГПК, да подаде възражение, тъй като съгласно чл. 419, ал. 2 възражението се подава заедно с ЧЖ

Пак поради неиздаването на задължителното Разпореждане като отделен писмен акт на съда и, невъзможността да се обжалва неиздаден акт с ЧЖ и обвързването на възражението с подаването на ЧЖ следва и осуетяване правото на длъжника да поиска спиране на изпълнението предвидено в Чл. 420. (1) ГПК, което е невъзможно да се направи, тъй ката ГПК обвързва искането за спиране с обжалването!

Особеното е, че искането за спиране е обвързване не само с подаването на ЧЖ и възражение, но и с краткия приклузивен срок предвиден за същите.

Отделен е въпросът, че срокът тече за длъжника от връчването от СИ на ПДИ от което той разбира за претенцията ,но след като имотите му са възбранени , а парите запорирани, при което е поставен в пълна невъзможност за този кратък срок да събере пари за обезпечението на спирането.

I.10. Незаконосъобразно приемане, че е прекъсната давността преобразувано изпълнително дело за принудителното изпълнение на заповедите за незабавно изпълнение.

С нормите на действащия ГПК  и издаваните по него заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителен процес на практика се нарушава основен цивилистичен принцип прогласен от ГПК, че давността се спира само и единствено при подаден иск по общия ред и то ако искът бъде уважен с влязло в сила съдебно решение ползващо се със СПН

Съобразно действащия ГПК и задължителната съдебна практика на ВКС, образуването на изпълнителното дело по заповед за незабавно изпълнение и ИЛ издадени от първоинстанционния РС, в производство в което не е установена истината, които нямат СПН водело до прекъсване на давността за вземането?!

Прекъсва ли подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание погасителната давност

  1. Противоречие на Заповедното производство по ГПК с императивни норми на КРБ и искане на обявяване на несъответствието.

Това привилегировано предварителното изпълнение по заповед за незабавно изпълнение освен това е в противоречие с императивни норми на КРБ и е явно противоконституционно!

Съгласно Преамбюла на Конституцията на РБ са изведени основните цели и принципи за нейното създаване. В същата изрично е прогласено, че България е правова и социална държава, прогласява се вярност към общочовешката ценност „справедливост”, а сигурността на личността е възведена във върховен принцип.

След като в чл. 242-245 ГПК законодателят строго е очертал рамките, в които е допустимо изключението от принципа, че се допуска изпълнение само на влязло в сила съдебно решение; и след като в чл. 404, ал.1, предл. 3 ГПК е предвидено предварителното изпълнение на претенция, която не е установена по безспорен начин с влязъл в сила съдебен акт; без никакви критерии за допустимост и без да са налице целите на правовата държава, при което са защитени само интересите на едната страна за сметка на пълно незачитане и пожертване законните права на другата страна, то допускането на предварително изпълнение на заповедите за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е явно противоконституционно! Налице е „узаконено” в ГПК противоречие с основните принципи, прогласени в Преамбюла на КРБ! То на практика създава преки и „узаконени” условия за ограбване на българските граждани и нарушаване на основните им конституционни права. Елиминирани са не само основните изисквания за равнопоставеност на страните в процеса и за състезателното начало, елиминирано е изцяло въобще правото на защита на длъжника, прогласено в чл. 56, изр. 1 КРБ, съгласно което: „Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.”!

От елиминирането на това основно конституционно право се обезсмислят и елиминират и останалите такива.

II.2. Наличие на съществено несъответствие с КРБ на разпоредбите на изпълнителното производство ГПК-ЧАСТ ПЕТА „Изпълнително производство”, ДЯЛ ВТОРИ „Изпълнение на парични вземания”, Чл. 442 и сл., на Раздел II „Продан на движими вещи”, чл. 473 и сл. и Глава четиридесет и трета „Изпълнение върху недвижими вещи”, чл. Чл. 483 и сл..

ГПК не осигурява надлежно разгласяване на продажбата, както и не осигурява достатъчно време от разгласяването на същата, с което се създават предпоставки в продажбата да участват малко купувачи и за продажбата им на прекалено ниски цени .Чл. 480 ГПК дава възможност за нова продан при цена, равна на 50 на сто от началната, ако в продължение на три месеца вещта не бъде продадена, като тя се продава чрез явен търг не с тайно, а с устно наддаване по чл. 468, ал. 1. По този начин законът дава възможност за продажба на движими вещи на прекомерно занижени цени. В чл. 480, ал. 6  ГПК законът предвижда възможност за промяна на регламента на продажбата, а в ал. 9 дава възможност за продажба на прекалено ниски цени. В чл. 485 и сл. от ГПК е регламентиран реда за определяне началната продажна цена на имот, като съгласно чл. 485 ал. (5) началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка. Определеният от закона срок за извършване на проданта е прекалено кратък, като и тук това води до невъзможност за надлежно разгласяване и участие на достатъчен брой купувачи. Не са предвидени надлежни гаранции, че ще бъдат изпълнени изискванията за разгласяване на продажбата по чл. 487 (2). Също е кратък срокът предвиден в чл. 494, ал. 1 и ал 2 за извършване на нова продан. Уредените в ГПК процедурни правила за продажба от СИ на движими и недвижими вещи на длъжника води на практика до продажбата им на нереално ниски цени спрямо реалните пазарни цени, при което се съсипва длъжника, като същия остава без имущество и продължава да е вечен длъжник. Нарушава се социалната функция на държавата да гарантира живота и имуществото на своите граждани.

Чрез посочените норми на ГПК бе нарушена основната функция на държавата да пази и защитава законните права на своите граждани! Законодателните промени в ГПК – публикувани в ДВ, бр. 86 от 2017 г. обаче не бяха  такива, че да решат проблема и да премахнат  несъответствието на нормите на ГПК с КРБ и правото на ЕС. Дори и след като държавата отчете причинените огромни обществени вреди и нуждата от законодателни промени в ГПК и частично реализира същите, и тогава не бе предвидена никаква компенсация или помощ за жертвите на изменените неконституционни норми на ГПК!

II.3. Констатации на ПРБ за незаконосъобразно правоприлагане на разпоредбите на ГПК -Заповедно производство и на масова порочна съдебна практика.

След извършена от ПРБ  комплексна проверка бяха установени масово и системно извършвани закононарушения и трайно установена порочна съдебна практиак, което е отразено в приложеното Писмо на СГП – СПЕЦИАЛИЗИРАНО ЗВЕНО „АНТИКОРУПЦИЯ“

  1. Установи се, че, с изключение на ч. гр, дело № 36497 / 2012г., по описа на СРС, но нито едно от едно от останалите единадесет на брой заповедни производства, проведени по реда на чл. 417 и сл, от ГПК, всички но описа на СРС, не е бил издавай формален писмен съдебен акт – разпореждане, с което да се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се допуска незабавно изпълнение и да се постановява издаването на изпълнителен лист. Вместо да издадат такъв разпоредителен акт, ВЪЗ основа на който се издава и самата заповед за изпълнение, съдиите по тези заповедни производства са се задоволили единствено да издадат заповеди за изпълнение, в които, и в нарушение на образеца, заложен Наредба № 6 / 20,02.2008г. – за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление и издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (издадена на основание чл. 425, ал.1 от ГПК от Министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 22 / 28,02.2008г., е било инкорпорирано част от съдържанието, което принадлежи към неиздадения предикатен съдебен акт -разпореждането. Твърдя, че неиздаването на нарочни разпореждане/пя/ в производствата по чл, 417 и сл. от ГПК, в хипотезите при които се уважава заявлението на кредитора за издаване на ЗИ, допуска се незабавно изпълнение и се разпорежда издаването на изпълнителен лист, поставя основателно въпроса доколко издадените ЗИ по такива дела съставляват годно процесуално основание за незабавно изпълнение…

II.4. Искане за иницииране производство за прогласяване противоконституционност на законовите разпоредби на ГПК.

Поради гореизложените основания за протиквоконституционност правя искане на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ за сезиране на КС с искане за установяване на противоконституционност текста на чл. 417 ГПК – производството по издаване на заповед Заповед за изпълнение въз основа на документ и текста на Чл. 418 ГПК- Незабавно изпълнение, по което се издава заповед за незабавно изпълнение.

За целта отправям искане към съда да сезира с искането за обявяване на противоконституционност държавните органи посочени в чл. 150, ал. 2 и ал. 3 от КРБ, като им изпратите настоящата молба.

На основание чл. 17 , ал. 1, вр. с Чл. 229. (1), т. 6 от ГГПК правя и искане за спиране на настоящото производство до окончателното произнасяне на КС на РБ.

ЕВЕНТУАЛНО:

Ако откажете горното ми искане Ви моля да изложите надлежни мотиви за отказа и да ми укажете възможността за неговото обжалване.

В този случай Ви моля да бъда уведомен по реда на ГПК, като ми се даде възможност в определен от съда срок аз лично да се обърна към посочените органи с изложеното искане за сезиране на КС на РБ.

IV.2. Противоречие на заповедното производство по ГПК с правото на ЕС и СЕС и действащите в страната международни договори.

IV.2.1. Наличие на съществено противоречие на правото на РБ в ГПК-Заповедно производство с правото на ЕС и решенията на СЕС.

България е член на ЕС и за нея са задължителни правото на ЕС и решенията на СЕС, които се ползват с приоритет над националното законодателства. Такова е и действието на международните договори приети и ратифицирани от България.

По начина на законова регламентация и на практическо реализиране Заповедното производство по чл. 217 и 218 от ГПК позволява:

= Правото на ЕС и решенията на СЕС допускат заповедно производство само и единствено за безспорни вземания!

  • Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на СЕ за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
  • Регламент (ЕО) № 805/2004 на ЕП и на СЕ от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания.
  • Регламент (ЕО) № 44/2001 на СЕ от 22 декември 2000 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
  1. Издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, а чрез тях и на образуване на изпълнително дело и налагане на запори и възбрани то СИ, като към момента на налагането им липсват доказателства за безспорност на вземането, но и без да е уведомен длъжника за извършените срещу него процесуални действия в заповедното и в изпълнителното производство.
  2. Поради пороци в Заповедното производство по чл. 217 и 218 от ГПК се стига до поставяне на заявителя – взискател в изключително привилегировано положение за сметка на длъжника, на който на практичка се елиминира правото на защита, с което се предотвратява последващи съдебни производства. Така взискателят се удовлетворява само от заповедното производство за което е платил половината от дължимата се обичайна ДТ от 4% върху цената на иска, като и заплатил само 2% от същата. Така той се облагодетелства без да плаща предвидената от закона ДТ за следваща инстанция, за сметка накърняване правата на длъжника и на Държавата. По изложените причини се стига до масови случаи на ощетяване на фиска от неплащане от на дължимата се допълнителна ДТ от 2%. Това по съществото си е нерегламентирана държавна помощ за заявителя – взискател.

Чрез провежданите по реда на ГПК заповедно производство по чл. 418 и 419 ГПК и произтичащото от него изпълнително производство създаде системни и масови нарушения на тези императивни забрани на правото на ЕС и решенията на СЕС за провеждане на заповедно производство само и единствено за безспорни вземания!

Правото на ЕС /ПЕС/ в т.ч. задължителните решения на СЕС, както и приетите от България международни договори се прилагат с предимство пред националното законодателство.

Съгласно Решение по дело С-312/93 Peterbroeck, Van Campenhout & Cie v Belgian State. Българските съдии са длъжни да прилагат ПЕС и решенията на СЕС и то служебно и без искане на страните по делото и без ограничения на сроковете. Това важи дори и националната правна норма да е приета по-скоро от наромативния акт на ЕС /решението на СЕС/. Това е прогласено в Решение от 07.06.07г- по съединени дела С-222/05 и С-225/05 – Van Gend en Loos v Administratie der Belastingen. Наличните законови основания за директно прилагане на наднационалното право на ЕС е прогласено и в дела С-26/62 Вангенд енд Лоост и С- 6/64 Коста срещу Енел.

Предимството на ПЕС е посочен и в Решение от 09.03.1978г. по дело С-106/77  – Amministrazione delle finanze dello Stato v Simmenthal на СЕС, според което е задължение на националния съд: „Неприлагане от национални съд на закон, който противоречи на общностното право” с диспозитив: „Съдът произнасяйки се по въпросите поставени от Преторе де Суса с определения от 28.07.1977г. реши: националния съд натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята компетентност е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.”

В приложеното становище на ЧСИ Биляна Богданова рег. № 856 при СГС се посочва, че при изпълнение на Регламент 44/2001г. от СИ, чл. 39 до 56 от Регламента установяват специалната процедура по издаване на Декларация за изпълнимост на решението /ИЛ/ и възможностите на страните да обжалват решенията на съда  поради процесуални и/или други нарушения”

В тази връзка е и Съображение № 34 от Решение С-215/11 на Съда (голям състав) от 11 декември 2012 г. —

Европейска комисия / Кралство Испания  „При това обаче тези правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право/принципа на еквивалентност, нито да бъдат уреждани по начин по който да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата предоставени от правото на ЕС, /принципа на ефективност.”/ вж. в този смисъл Решение от 14.06.2012г. по дело С-618/10 Audiencia Provincial de  Barcelona —  Испания ) — Banco Español de Crédito, SA/  Joaquín Calderón Camino и цитираната съдебна практика.

Издаваните от българските съдилища заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове противоречат на изискванията посочени в чл. 3 от Регламент № 805/2004г. ЕО и СЕ за безспорни вземания.

Посочени в чл. 417 от ГПК извлечения от счетоводните книги, като правно основание за събиране на безспорни вземания противоречи на посочения член на Регламента изисквания:

счетоводните справки /извадки от счетоводни сметки/ са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. Те не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да установи твърдените от ищеца обстоятелства. Лицето, което би се позовало на тези счетоводни записвания, трябва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че те са водени редовно, тъй като тези записвания не са първични доказателства, а вторични такива и тяхната доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били извършени въз основа на други писмени доказателства, които могат да се противопоставят на страната, до която се отнасят. Съгласно с чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗСч основание за счетоводни записвания са надлежно оформени стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч не се изисква първичният счетоводен документ да е подписан от получателя на стоката или услугата, но тази правна норма урежда само изискванията за редовност на счетоводните документи за данъчни цели. В гражданското право редовността на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената сила на същите, трябва да се приеме, че страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни по смисъла на чл. 182 ГПК, т. е. че се основават на документи, обективиращи обстоятелства, които могат да се противопоставят на противната страна.” /Цитирания текст е съобразен с РЕШЕНИЕ № 66954 от 20.03.2017 на СРС, ГО, 71, съдия Даниела Шанова по гр.д.дело № 22868 по описа за 2016 г. което е гордост за българското правосъдие/.

За жалост изложените аргументи касаещи доказателствената стойност на извлеченията от банкови сметки не се зачитат в болшинството от съдебни решения, като съдилищата масово толерират заявителите и ищци банки, финансови играчи и монополни дружества.

При провеждане на заповедно производство и свързаното с него изпълнително по реда на ГПСК е налице е системно тежко нарушение от прилагането на норма от националното право – заповедното производство при неимплементирана правилно Директива 2005/39/ ЕО и СЕ пазар на финансови услуги с липса на правна защита-по силата на Решение от 13.03.2007г. по дело С-432/05 Högsta domstolen (Швеция) с & 37 :

„В самото начало следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на ефективната съдебна защита представлява основен принцип на общностното право, който произнтича от общите конституционни традиции на държавите членки, което е записано и в чл. 6 и 13 от ЕКПЧОС.”

Решение 15.05.1986г. по дело С-222/84 Johnston v Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary,стр. 165 и т. 18 и 19. Решение от 15.10.1987г. по дело С-222/86г Unectef v Heylens, Решение от 27.11.2001г. по дело С-424/99г. Commission v Austria стр. I-9285, т. 45, Решение от 25.07.2002г. по дело С-50/00 Dalmine v Commission стр.I-6677, т. 39 и Решение от 19.06.2003г. по дело С-467/01 Eribran ср. I-6471, т. 61/, в които също е потвърден с чл. 47 от прогласената на 07.12.2000г. в Ница  Харта на основните права на ЕС /ОВС 364, 2000г., стр. 1/.

Особено фрапантни са нарушенията при такива производства заведени от банки, които системно злоупотребяват с неоснователно предоставените им от действащите в България закони. Въз основа на лицемерни и лъжливи реклами за „безлихвени заеми” „за заеми при различни видове привилегировани условия”, множество хора и ЮЛ бяха подведени да сключат такива. Договорите за банкови заеми се изготвят едностранно от юристите на банките, като текста им  не подлежи на коментар и на корекции, с което на практика договорът не е договор, а едностранен диктат. Тези договори не се предоставят на страните да ги изнесат от банките за да се консултират със свои адвокати, като кредитополучателите са принудени да ги подпишат слепешката, без консултация, в стресова ситуация и при лошо осветление в салоните на банките. Договорите за кредит препращат към общи условия и други вътрешно банкови актове, които не се представят и са неизвестни за кредитопоручателите. Към договорите в повечето случаи не се представя погасителен план. В договорите се предоставят само права на банките и само задължения на страните. Единствените права на кредитополучателите са да плащат и да се молят на Господ да са здрави и да имат доходи за да продължават да плащат. С тези договори банките прехвърлят всички свои професионални рискове от промени на валутните пазари на кредитопоручателите. В тях са си гарантирали право да променят едностранно лихвите , таксите и разноските, да обявяват договорите за предсрочно изискуеми и да начисляват увеличени наказателни лихви и разноски, за което не уведомяват предварително кредитопоручателите. Често се извършват реални измами, като притеснени кредитополучатели биват приласкавани да предоговарят задълженията си и да подписват анекси, които „били в тяхна полза”, при което на практика на кредитополучателите се влошава съществено положението чрез начисляване на много по-високи лихви, такси и разноски. Една от ползваните системни измами е чрез предоговаряне сумите по задължението като дължими в швейцарски франкове. В изготвените от юристите на банките договорите банката не поема ангажименти да уведомява кредитополучателите при промени на лихвите разноските и длуги дължими се плащания, а задължава кредитополучателите да следели на сайта на банката настъпващите промени?!! Вследствие на системни злоупотреби с привилегированото им от действащото в РБ законодателство, в съчетание с нормите на ГРК-заповедно производство и изпълнителен процес, които поставят длъжниците в изцяло подчинено и зависимо и обезправено положение и дават възможност да се разпродава на безценица длъжниковото имущество и имоти,  огромна част от българското население бе доведено по положение да загуби домовете си , имуществото и парите си и от нормални граждани да бъдат превърнати в бездомни клошари и вечни длъжници.

Това е възможно поради несъответствието на ГПК-заповедно производство и изпълнителен процес и конкретно при издаване на заповед за незабавно изпълнение с КРБ и Правото на ЕС. Поради нарушаването на основното изискване за допустимост на същото само и единствено при доказани безспорни вземания, каквито масово представените документи по чл. 417 ГПК не удостоверяват. Въпреки, че претендираното вземане е безспорно и въпреки, че за съда е ясно, че предоставения кредит от банката е в нарушение на лицензията на банките поради задължението им „да предоставят кредити за своя сметка и свой риск”, тъй като банките в изготвените от тях и задължителни за кредитополучателите типови договори за банкови кредити, които не подлежат на корекции по искане на кредитополучателите е записала прехвърляне на целия кредитен риск от нея на кредитополучателя и солидарно задължените с него поръчители и гаранти.

Чрез договорите за банков кредит с кредитополучател фирма ЮЛ, по които банките изискват същите да се подписват и от трети ФЛ като солидарни длъжници и гаранти, с което на практика задължението за изплащане на дълга реално се прехвърля върху тях са заобикалят императивните норми на ЗПК и изискванията към „Договор за потребителски кредит“, и защитата на същите по с императивните норми на Закона за защита на потребителите.

Въпреки тези незаконни клаузи в договорите за банков кредит,съдилищата в РБ масово уважават техните явно незаконосъобразни искания и им издават заповеди за незабавно изпълнение. Съдилищата игнорират задължението си за служебен контрол и въпреки явните признаци, за пороци в предоставените към заявлението документи, не констатират, че договорите за банков кредит са нищожни, като противоречащи на правото на ПЕС и решенията на СЕС, както и на българското законодателство. На практика банките се ползват с масовата подкрепа на българските съдии , повечето от които сами имат банкови заеми, но никога не заявяват тези обстоятелства и не изпълняват служебното си задължение да си правят отвод! Налице е недопустимо системно и масово съдействие на национални съдилища на банките – заявители и взискатели по заповедни производства по ГПК и системен отказ да се прилага правото на ПЕС и решенията на СЕС при наличие на явна колизия между тях и националното българско законодателство.

Поради нарушаване принципа на ПЕС „ефективност” от българските съдилища е практически невъзможно прилагане ПЕС и в сферата на изключителната компетентност на ЕС-общи търговски политики /принципи на функциониране на пазара.

Поради издаването на заповедите за изпълнение, ИЛ и други документи свързани с тях в процедура и при условия противоречащи с императивните норми на ПЕС и решенията на СЕС, същите СА НИЩОЖНИ от датата на издаването им и без ограничения напред във времето, което е потвърдено с решение по дело С-119/05 Ministero dell’Industria, del Commercio e dell’Artigianato  срещу  Lucchini SpA, на съда на ЕС.

Съгласно Решение от 16.12.1960г. по дело С-6/60 Хюмблет на СЕС, националните органи, включително и националния съд като пасивен приложител на ПЕС са длъжни да премахнат нарушението на ПЕС /за своя сметка/ и да обезщети пострадалите за нарушаването му.

По тази линия са Съображения № № 51, 52 и 57 от Решение по дело С-2/09 на съда на ЕС Ищец: Регионална Митническа Дирекция — Пловдив Ответник: Петър Димитров Калинчев. По конкретно съдът е прибегнал до това разрешение само при точно определени обстоятелства, а именно, като е съществувал риск от тежки икономически последици, дължащи се преди всичко на големия брой правонарушения, установени добросъвестно въз основа на считаната за валидно действаща правна уредба, и когато и лицата и националните власти са били подтиквани към това поведение, което не съответства на общностната правна уредба, поради обективна и значителна несигурност, що се отнася до приложното поле на общностните разпоредби-несигурност, за която евентуално е допринесло поведението възприето от други държави – членки или от Комисията на европейските общности/вж. по специално Решение от 27.04.2006г. по дело С-423/04 C-423/04 – Richards Решение от 27.04.2006г. стр. I-3585, т. 42 и Решението по дело Бжежински посочено по-горе, т. 57/ 52. постоянна съдебна практика е също така, че финансовите последици, които могат да произтекат за държава – членка от постановеното решение по преюдициално запитване, сами по себе си не оправдават ограничаването на действието на това решение във времето.

Решени от 20.09.2001г. по дело  С-184/99 – Grzelczyk стр. I-6193, т. 52,  Решение от 15.03-2005г. по дело С-209/03 Бидар стр. I-2119, т. 68 и Решение по дело Бжежински, посочено по-горе, т. 58.

ПЕС и решенията на СЕС са задължителни за прилагане от българските съдилища и то служебно и ефективно от 01.01.2007г. -влизането а РБ в ЕО/ЕС, което важи и за СИ и конкретно за ЧСИ, на които държавата е прехвърлила права, но тези служебни задължения системно несе реализират от съда и СИ.

IV.2.2. Правото на ЕС и решенията на СЕС забраняват оказването на нерегламентирана държавна помощ.

Чрез действащите разпоредби на ГПК-Заповедно производство и изпълнителен процес се реализира неправомерна непозволена държавна помощ” съгласно чл. 107 и 108 от ДФЕС.

= Облагодетелстване на заявителите – взискатели чрез действащите разпоредби на ГПК-Заповедно производство регламентиращи дължимите се ДТ.

Съгласно чл. 71 и сл. ГПК за воденето на съдебни дела се дължат ДТ.

Съобразно разпоредбите на ГПК-Заповедно производство регламентиращи дължимите се ДТ, заявителят – взискател заплаща само половината -2% от принципно дължимата се такава от 4%, с което на практика същият незаконосъобразно се облагодетелства с неправомерна „ държавна помощ”.

= Облагодетелстване на заявителите – взискатели и купувачи чрез действащите разпоредби на ГПК-Заповедно производство регламентиращи дължимите се ДТ.

Другата масова форма на незаконна държавна помощ предизвикана от разпоредбите на Заповедното производство по чл. 217 и 218 от ГПК и следващото го изпълнително производство произтича от продажбата на безценица от СИ на предварително запорираните вещи и възбранени имоти на длъжника, направено още преди последния да е разбрал за заведеното срещу него заповедно и последващото го изпълнително производство. Тази системна порочна практика е факт, благодарение на действащата в ГПК уредба на изпълнително производство създаващи предпоставки за узаконени разпродажби на длъжниковото имущество и имоти на безценица или на нереално ниски цени спрямо реалните пазарни цени. Облагодетелстват купувачите и взискателя когато нему се възложи вещта или имота.

Това по същността си е системно  и масово указване на непозволена държавна помощ и то в особено големи размери, което е забранено от Договора за функциониране на ЕС.

= Накърняване интересите на фиска чрез неправомерна държавна помощ.

действащите разпоредби на ГПК-Заповедно производство регламентиращи дължимите се ДТ, позволявакщи на заявителите – взискатели да получат пълно съдебно удоблетворение на претенциите си плащайки само половината /2%/ от дължимата се ДГТ от 4%, както и узаконените възцможности за облагодетелстване на заявителите – взискатели и купувачи чрез придобиване длъжниковите вещи и имоти на прекомерно занижена цена в пъти спрямо пазарната при реализиране на „непозволена държавна помощ” съгласно чл. 107 и 108 от ДФЕС.едновременно с това така,  накърнява интересите на фиска, тъй като се заплащат много по-ниски ДТ от реално дължимите се такива при продажби извършени по реални пазарни цени.

Разпродажби на безценица на длъжниково имущество и имоти противоречи и на националното право по силата на чл. 289 от ТЗ „упражняването на право въз основа на търговски сделка е недопустимо ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна”.

  1. Искане за преюдициално запитване до СЕС за съответствието на Заповедно производство с правото на ЕС и решенията на СЕС.

V1. Заявени предходни преюдициални запитвания, по които няма произнасяне.

С настоящото Ви уведомяваме, включително и Европейския парламент и ЕК чрез г-н Светослав Малинов и г-н Ангел Джамбазки, депутати към Европейския парламент, че в България е създадена трайна съдебна процесуална практика от голяма част от националните съдии, които имат задължението да са първо съдии на ес и ползвайки имунитета си за необосновано обогатяване на страна по дело, за представяне на спорни задължения като безспорни в нарушение на чл. 3 от Регламент 805/2004/ЕО и СЕ за безспорни вземания и Т.2 И 8 от тълк.дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Имам основателни съмнения да считам, че подобни действия Изпълват състава на нерегламентирана държавна помощ по чл. чл. 107, 108 от ДФЕС чрез заблуждаваща практика на държава-членка НА ЕС.

Най-честия нарушител и черпещ права от нищожни съдебни актове са частните съдебни изпълнители (ЧСИ), които в нарушение на съобщение СОМ(2014)144/11.03.2014 г. на ЕК отнемат без основание дори и единствената собственост на набедените за длъжници от националните съдилища и ги изхвърлят от жилищата им, дори през зимен период при липсваща социална политика на България, обричайки ги на мизерия и унищожават малки и средни предприятия в нарушение на СОМ(2008)800/26.11.2008 г. и СОМ(2012)795/09.01.2013 г. на ЕК в тези трудни моменти на Европейския съюз.

Настоящото правим публично в обществен интерес и сезираме съответните национални институции в Република България за неизпълнение на върховенството на правото на ЕС, с ангажимента на който, публично ЕК ( Европейска Комисия ) е обявила с прессъобщение № IP-14-237/11.03.2014 г., публично достъпно Съобщение за медиите Страсбург, 11 март 2014 г. Европейската комисия представя рамка, за да гарантира върховенството на закона в Европейския съюз .

Нарушенията са категорично установени от прокурор Ивайло Занев при звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура с изх.№ 268/27.07.2016 г. и изпратени на ВСС и Камарата на ЧСИ за предприемане на мерки по закон, до момента при липса на ефективни действия.

ОТГОВОР на ЕК на питане на наш евродепутат и нашите констатации, в резултат на същия: Парламентарни въпроси 30 март 2017 г.

http://dlazhnika.org/%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%BC/

Изпълнителното производство по ГПК произтичащо от издаваните заповеди за незабавно изпълнение е в разрез с изискванията на регламенти 805/2004/ЕО и 1896/2006/ЕО, P-000676/2017,

Отговор, даден от г-жа Йоурова от името на Комисията:

Комисията се свърза с българските органи с цел изясняване на положението и ефективно премахване на всяка евентуална несъвместимост. В случай че правната оценка разкрие неспазване или лошо прилагане на правото на Съюза, Комисията припомня, че в ролята си на пазител на Договорите може да предприеме необходимите действия, включително, когато е уместно, да открие производство за установяване на неизпълнение на задължения.

Последно осъвременяване: 4 април 2017 г. Правна информация Благодаря Ви ! Отговорът е получен и прецизираме веднага по спешност съгласно решение на съда на ЕС, задължително и за ЕК – съображение 34 по дело С-215/11 на Съда на ЕС РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 13 декември 2012 година(*)

„Регламент (ЕО) № 1896/2006 — Процедура за европейска заповед за плащане — Молба за издаване на европейска заповед за плащане, която не отговаря на изискванията за форма, предвидени от националното законодателство — Изчерпателен характер на изискванията, на които следва да отговаря молбата — Възможност за претендиране на лихвите, начислени до плащането на главницата“ По дело C 215/11

„В това отношение следва да се подчертае, че в отсъствието на хармонизация на националните механизми за събиране на безспорни вземания процесуалните правила за определяне на разходите, свързани с производството, се уреждат, при спазване на изискванията по член 25 от посочения регламент, от вътрешния правен ред на държавите членки въз основа на принципа на процесуалната автономия на последните. При това обаче тези правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право (принцип на еквивалентност), нито да бъдат уреждани по начин, по който да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл Решение от 14 юни 2012 г. по дело Banco Español de Crédito, C 618/10, точка 46 и цитираната съдебна практика).“

V.2. Заявяване на настоящо преюдициално запитване. на основание член 267 ДФЕС от

Поради изложените по-горе явни фактически данни и посочени налични и неоспорими доказателства за пряко несъответствие на законовите разпоредби на ГПК – Заповедно производство и изпълнителен процес с правото на ЕС и решенията на СЕС, и поради от значението за правилното решаване на настоящото дело на правилното тълкуването на разпоредбите на ПЕС и правилно тълкуване и валидността на останалите актове на ЕС, които засягат и касаят процесните законови разпоредби на ГПК – Заповедно производство и изпълнителен процес, едва след което съдът да постанови решението си по процесното дело, с настоящото правя искане на основание Глава петдесет и девета „ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАПИТВАНИЯ”, чл. 628 и сл. от ГПК, българският съд да направи запитване до Съда на Европейските общности.

1/ Приложими ли са в България разпоредбите на:

  • Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на СЕ за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
  • Регламент (ЕО) № 805/2004 на ЕП и на СЕ от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания.
  • Регламент (ЕО) № 44/2001 на СЕ от 22 декември 2000 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
  • Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори

2/ Задължителни ли са в България решенията на СЕС и конкретно:

  • Решение по дело С-312/93 Peterbroeck, Van Campenhout & Cie v Belgian State.
  • Решение от 07.06.07г- по съединени дела С-222/05 и С-225/05 – Van Gend en Loos v Administratie der Belastingen.
  • Решение дела С-26/62 Вангенд енд Лоост и дело С- 6/64 Коста срещу Енел.
  • Решение от 09.03.1978г. по дело С-106/77 – Amministrazione delle finanze dello Stato v Simmenthal на СЕС,
  • Решение по дело С-215/11 на Съда (голям състав) от 11 декември 2012г. Европейска комисия / Кралство Испания
  • Решение от 14.06.2012г. по дело С-618/10 Audiencia Provincial de Barcelona —  Испания ) — Banco Español de Crédito, SA/  Joaquín Calderón Camino

3/ Съответстват ли разпоредбите на ГПК ЧАСТ ПЕТА „ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО”и конкретно Глава тридесет и седма „ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО” и конкретно тези на чл. 417 и сл., както и разпоредбите на ГПК въз основа на които се извършва налагането на запори на длъжникови парични средства и вземания и възбрани върху длъжникови имоти, както и принудителна продажба на длъжникови движими вещи и имоти на правото на ПЕС и на решенията на СЕС.

По правото на ЕС и съобразно решенията на СЕС:

  1. Законосъобразно ли е заповед за незабавно изпълнение която е постановена в охранително производство проведено без знанието и участието на длъжника и издадена само въз основа на селективно представени от заявителя доказателства, в което съдът не е установил истината и акта му – заповед за незабавно изпълнение не се ползва със СПН да се приравнява като годно изпълнително основание с влязло в сила съдебно решение, постановено в исков процес по общия ред и пир възможно три инстанционно производство, каквото правно значение е придадено в чл. 404 ГПК на заповедите за незабавно изпълнение?
  2. Представлява ли годно основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по по чл. 417, ГПК – по т. 2 документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките; по т. 6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите и по т. 9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
  3. Законосъобразно с правото на ПЕС и решенията на СЕС ли е издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК?
  4. Следва ли да се издава задължително разпореждане като писмен отделен съдебен акт, след като е предвидено издаването му в чл. 418, ал. 4 и ал. 5 ГПК и след като именно от подлежи на обжалване по Чл. 419. (1) ГПК ?
  5. Следва ли спирането на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение да се допуска въз основа на парично обезпечение по чл. 420 ГПК или може и без такова?
  6. Законосъобразни ли е едноседмичния срок за обжалване и оспорване предвиден в чл. 418, ал. 4 и сл. ГПК или следва да е по-голям?
  7. Законосъобразни ли е едномесечния срок за оспорване на вземането и подаване на възражение предвиден в чл. 423, ал. 1 и сл. ГПК или следва да е по-голям?
  8. Законосъобразни ли е тримесечния срок за оспорване на вземането предвиден в чл. 424, ал. 2 ГПК или следва да е по-голям?
  9. Законосъобразно ли са изготвени и задължителни ли са Образците по чл. 425 ГПК?
  10. Законосъобразно ли е да не са конкретно посочени в чл. 426 ГПК документите на основание на които се образува изпълнително дело?
  11. Длъжен ли е СИ на основание чл. 426, ал. 4 ГПК да провери законосъобразността на представените му документи?
  12. Законосъобразно ли е СИ преди изпращане на Покана за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК да е наложил запори на парите и вземанията на длъжника и възбрани на имотите му?
  13. Законосъобразни ли са Правомощия на съдебния изпълнител предоставени му в чл. 431 ГПК?
  14. Законосъобразно ли са условията за спиране на изпълнителното производство посочени в чл. 432 ГПК?
  15. Законосъобразни ли са начините, средствата, основанията и сроковете за защита на длъжник срещу когото е образувано изпълнително производство по издадена заповед за незабавно изпълнение предвидени в Глава тридесет и девета „ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО”, чл. 435-441 от ГПК?
  16. Законосъобразни ли са начинът на оценка и на продажба на движимите вещи на длъжника предвидени в ДЯЛ ВТОРИ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ”, чл. 442 – 482 от ГПК и невъзможността при отпадане на правното основание да се реституират продадените от СИ вещи на длъжника Чл. 482.?
  17. Законосъобразни ли са начинът на оценка; начинът и сроковете на разгласяване на предстоящата продажба; начинът на организиране, провеждане и определяне на купувача на продажба на недвижимите вещи /имоти/ на длъжника предвидени в Глава четиридесет и трета „ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ”?
  18. Законосъобразни ли са начинът и сроковете на изпълнение върху вземания на длъжника на длъжника предвидени в Глава четиридесет и пета „ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ НА ДЛЪЖНИКА”, в т.ч. начинът на налагане на запори?
  19. Законосъобразно ли е съдиите да не заявяват предварително имената си, да незаявяват дали са в зависимост от страни в процеса?
  20. Законосъобразно ли е длъжникът по заповедно производство по ГПК да не знае кой е съдията и да не може да му направи отвод?
  21. Законосъобразно ли е съдиите да не правят основна проверка на представите им документи за наличие на явна нищожност и за несъответствие с изискванията на добрите нрави?
  22. Законосъобразно ли е съдиите да не проверяват законосъобразността на връчването на съдебните книжа на длъжника от страна на СИ?
  23. Законосъобразно ли е едни и същи съдиите да се произнасят в заповедните производства, като издават исканата заповед за изпълнение и след това същите да са съдии при последващите съдебни дела по заведени установителни искове от заявителите при направено в срок възражение от страна на длъжника?
  24. Законосъобразно ли е заповедните производства и последващите съдебни дела по заведени установителни искове от заявителите при направено в срок възражение от страна на длъжника да са подсъдни на същия първоинстанционен съд?

V.2. 3. Искане за спиране на изпълнението до произнасянето на СЕС.

На основание чл. 631 ГПК правя искане за спиране на изпълнението до произнасянето на СЕС.

V.2. 4. Искане за обезпечение до произнасянето на СЕС.

На основание чл. 632 ГПК правя искане за допускане от съда на обезпечителни и привременни мерки до произнасянето на СЕС, а именно: спиране на изпълнението по изп. дело №2012840040441 на ЧСИ Мария Цачева  и изп. дело № 20158440403835 на ЧСИ Стоян Якимов

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ.

Моля да се приложат към настоящото дело:

  1. ч. гр.д.№ 12248/2012 г. на СРС, ГО, 50-ти с-в
  2. изп. дело №2012840040441 на ЧСИ Мария Цачева и изп. дело № 20158440403835 на ЧСИ Стоян Якимов в оригинал в заверени преписи под опис.

ПЕТИТУМ:

Поради всичко по-горе изложено, молим, съдът да прогласи нищожността на неиздадените или инкорпорирани актове на основание, че са устни и неподписани, или инкорпорираните са без мотиви в ЗИ, тъй като противоречат на разпоредбите на Конституцията (чл. 121, ал. 4), които задължават съдът да мотивира всеки един съдебен акт, както и на европейската съдебна практика и правата на човека.

Молим да обявите нищожността на следните съдебни актове и обезсилите ЗИ и ИЛ, след като се запознаете и произнесете по депозираната от нас искова молба:

  1. Разпореждане СРС по ч.гр.д. №12248/12г. на СРС, ГО, 50 състав, с което се допуска незабавното изпълнение на издадената вече заповед за изпълнение /неиздадено като самостоятелен съдебен акт, липсват мотиви и не е подписано от съдията/;
  2. Разпореждане СРС по ч.гр.д. №12248/12г. на СРС, ГО, 50 състав за издаване на изпълнителен лист /неиздадено като самостоятелен съдебен акт, липсват мотиви и не е подписано от съдията / .
  3. Разпореждане СРС по ч.гр.д. № 12248/12г. на СРС, ГО, 50 състав за уважаване искането на заявителя – съобщенията по ч.г.д. съдебните книжа по заповедното производство на съда /горните 3 бр. разпореждания и ЗИ да бъдат връчени от ЧСИ Мария Цачева/неиздадено като самостоятелен съдебен акт, липсват мотиви и не е подписано от съдията /
  4. Разпореждане СРС по ч.гр.д. № 12248/12г. на СРС, ГО, 50 състав за уважаване искането на заявителя – съобщенията по ч.г.д. съдебните книжа по заповедното производство на съда /горните 3 бр. разпореждания и ЗИ да бъдат връчени от ЧСИ Мария Цачева /неиздадено като самостоятелен съдебен акт, липсват мотиви и не е подписано от съдебния изпълнител /
  5. Актове на ЧСИ Мария Цачева по изп. д. №20128400400441: Разпореждането (постановлението) за образуване на изпълнително дело- неиздадено като самостоятелен съдебен акт, липсват мотиви и не е подписано от съдебния изпълнител. Прилагаме примерно такова, издадено от държавен съдебен изпълнител.
  • Поканата за доброволно изпълнение издадена и връчена от ЧСИ Мария Цачева по изп. д. №20128400400441, като неотговаряща на образеца с променено съдържание, утвърден от Министерството на правосъдието, съгласно Наредба №7, чл. 3, т. 1, Приложение 21, което прилагаме.
  • Описи и на недвижими имоти – 3 броя, извършени от ЧСИ Мария Цачева по изп. д. № 20128400400441 и продажбата, извършена от ЧСИ Стоян Якимов по изп. д. №20158440403835.
  1. Като неизвършил проверка на редовността на молбата за образуване на изпълнителното си дело, ЧСИ Стоян Якимов е извършил грубо нарушение на закона и е излязъл извън правомощията си, делегирани му от държавата по закон. Извършил е незаконна публична продан на имотите на дружеството ми.

При условията на евентуалност, ако не уважите нашите искания, моля да отмените разпореждането на СРС, с което се връща на основание на чл. 130 ГПК с вх. № 2005738/02.03.2018 г., подадена от „Метропол- М“ ЕООД, чрез управителя Ивайло Павлов Илиев срещу „Хипо – Алпе – Адриа Лизинг“ ООД, ЧСИ Мария Цачева и ЧСИ Стоян Якимов, по която е образувано гр.д. № 14828 / 2018 г. по описа на СРС,  ГО, 162 с-в за приемане на исковата молба и произнасяне от друг състав на СРС, поради това, че същият състав вече е предубеден за произнасяне по депозираната искова молба за нищожност.

 

Дата: 05.06.18 г.

С уважение: Ивайло Илиев

Вашият коментар