ср. окт. 16th, 2019

Частни съдебни изпълнители „забравят“ да уведомят длъжници за правата им

Частни съдебни изпълнители „забравят“ да уведомят длъжници за правата им

Частни съдебни изпълнители (ЧСИ) често пропускат да приложат определен набор от документи към поканата за доброволно изпълнение, която връчват на длъжниците, като по този начин нарушават правата им. Това става ясно при сравнение на покани от няколко различни частни съдебни изпълнители с одобрения с наредба на Министерството на правосъдието образец на покана за доброволно изпълнение.

Омагьосан кръг или частен съдебен рекет

За подобна практика до OFFNews беше подаден сигнал от предприемача Ивайло Илиев, който има възбрана на всички имоти на дружествата, управлявани от него в София. От предоставените от него покани за доброволно изпълнение става ясно, че един от най-често използваните трикове от ЧСИ е невръчването на заповедта за изпълнение, което е тяхно задължение по чл. 418, ал. 5 от ГПК. Според този текст съдебният изпълнител връчва заповедта за изпълнение и незабавно изпраща до съда съобщението, с което е връчена заповедта. По този начин самата заповед е част от задължителния набор от документи, връчвани на длъжниците.

В одобрения с брой 22 от 28 февруари 2008 г. на Държавен вестникобразец в Приложение № 21 към чл. 3, т. 1 на Наредба 7 на Министерството на правосъдието, е посочено, че длъжникът има двуседмичен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение с приложена към нея заповед за изпълнение, издадена от съда, за да изплати доброволно задължението си. Видно от приложените покани на двама частни съдебни изпълнители от София – Ренета Василева и Никола Попов, текстът, указващ приложена Заповед за изпълнение, отсъства.

 

 

Покана за доброволно изпълнение на Ренета Василева

 

Покана за доброволно изпълнение, издадена от ЧСИ Никола Попов

 

 

Утвърдената с наредба на Министерството на правосъдието покана

Това води до съществени последици за длъжниците, които, в масовия случай, не са запознати с правата си. В друга наредба на правосъдното министерство – № 6 от 20 февруари 2008 г., с която се утвърждава образецът на заповед за изпълнение, е посочено, че длъжникът има право да отправи възражение. Образецът на това възражение е прикрепено към заповедта, която обаче, в горепосочените два случая, липсва. Това води до друга възможност за длъжника – ако взискателят пропусне да предяви иск две седмици след възражението, заповедта не влиза в сила. Пак в този образец е записано, че принудителното изпълнение може да бъде спряно, ако длъжникът предостави доказателства за това, че няма задължения. Също така към заповедта трябва да бъде прикрепено копие от документа, въз основа на който кредиторът е изискал дължимата от длъжника сума и само въз основна на този документ, длъжникът може да подаде жалбата си – нещо, което също не се спазва от някои от ЧСИ-та и лишава от право на защита длъжниците.

С невръчването на заповедта длъжникът се лишава и от друго свое право – да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение.

От посочените по-горе покани ясно се вижда също, че те са написани върху бланки на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), което явно не е попречило документите да не бъдат според изискванията.

Практиката на съда показва, че правата на длъжниците често се нарушават. Противостоящата теза на ЧСИ във връзка с непредоставената заповед към поканата за изпълнение е, че е достатъчно длъжникът да бъде уведомен за нея, след което той може да я изиска от съда. Определение № 356 от 22 юни 2015 г. на Върховния касационен съд (ВКС) обаче взима становище точно по този въпрос. Съдът коментира от кой момент започва да тече срокът за подаване на възражение – от момента на връчването ѝ на длъжника или от друг момент, в който той е узнал за нея – например при справка в деловодството на съда, съобщение по телефона, електронната поща и т.н.

Върховните съдии са категорични, че към поканата за доброволно изпълнение се прилага и препис от заповедта за изпълнение. Но заедно с това трябва да бъде връчена и самата заповед, което е отделно действие и важи единствено по частното гражданско дело на Районния съд, който е издал на заповедта. Това непротиворечиво се доказва и от допълнението в ГПК, публикувано в бр. 50 на ДВ от 2015 г. С съдебният изпълнител се задължава да изпрати на съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта. По този начин се доказва и кога срокът за обжалване е започнал да тече и съответно – кога изтича. Позовавайки се именно на горепосочената Наредба 7, чл. 2, т. 20, съдът е категоричен, че срокът тече от момента на връчване, а това че длъжникът е узнал за съществуването на заповед без да я е получил „не е правно релевантен факт за течението на срока за възражение срещу заповедта“. Нещо повече – съдът е категоричен, че двуседмичният срок за възражение тече от момента на връчване на поканата и на заповедта. Тоест, ако длъжникът получи покана, но не му е връчена към нея заповед, срок за обжалване не тече.

Пред OFFNews Ивайло Илиев обясни, че към поканите не е получил нито заповедта, нито документите, въз основа на които кредиторът го е осъдил. Въз основа на няколко подобни покани, той има наложена възбрана на всички имоти от 6 години, без те да са описани и да се продават. За тях двама ЧСИ са определили дата, на която да бъде направена оценка, но това до момента не е изпълнено. Това поставя дружествата на Илиев пред банкрут, тъй като те не могат да разполагат с имотите си и да покриват задълженията, които се увеличават благодарение на бездействието на ЧСИ.

Според Илиев това представлява злоупотреба с власт и престъпно бездействие. По думите му той е получил и покани, върху които е отбелязано, че е приложено копието от съответната заповед, без фактически това да е било така.

„Независимо от това, частните съдебни изпълнители са започнали изпълнителни действия спрямо мен, с което са нарушили закона“, категоричен е той. Нещо повече – в резултат на документи с невярно съдържание, ЧСИ Стоян Якимов възлага забрана на над 40 недвижими имоти, което е незаконосъобразно, защото те не са описани. Илиев е категоричен, че само с продажбата на малка част от имотите е щял да изплати задълженията си към кредитора, но въпреки това продължава да бъде с възбранени имоти за значително по-голяма стойност от исканата.

Илиев е сезирал прокуратурата по някои от случаите срещу него и призовава всички пострадали по подобен начин да потърсят правата си. В тази връзка е инициирано и създаването на асоциация в подкрепа на пострадали по този начин длъжници, които не са били уведомени за правата си и са им били умишлено отнети.

______

С посочените образци на документи можете да сравните вашите покани за доброволно изпълнение. Ако смятате, че те не отговарят на изискванията, можете да ни ги пратите на редакционния имейл. OFFNews ще потърси становището на отговорните институции по този въпрос както и коментари от юристи. 

 

Източник: offnews.bg

Вашият коментар