Шефът на ВКС отказа да отговаря на въпроси за своя реч на съдийска конференция
Съюзът на съдиите ще сезира МЕДЕЛ и Европейската мрежа на съдебните съвети за ситуацията в България
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов отказа да участва в дебатите по повод предложение на 10 от членовете на Съдийската колегия, които му отправиха 14 въпроса, свързани с изказването му на конференция, организирана от международната магистратска организация МЕДЕЛ и Съюза на съдиите.
Тя беше на тема „Ролята на съдиите в обществената дискусия за върховенството на правото“, като участниците в събитието излязоха с декларация, че съдиите и прокурорите трябва да се противопоставят публично, когато върховенството на правото се нарушава и да изразяват на глас своето неодобрение при приемането на закони, които не зачитат този принцип, както и че не само имат правото, те са длъжни да участват в информирането на обществото за правата на гражданите, както и да укрепват разбирането за върховенството на закона.
На конференцията Лозан Панов изрази несъгласие с констатациите в последния доклад на ЕК, че България е изпълнила препоръката за независима съдебна система. „Като представител на най-висшата съдебна инстанция, уважаеми дами и господа, смея да твърдя точно обратното – съдебната ни система е затънала в дълбоки зависимости и доказателство за това са следните факти“, заяви още Панов и изброи 10 такива факти.
По този повод десет членове на СК на ВСС – Боян Магдалинчев, Боряна Димитрова, Боян Новански, Вероника Имова, Даниела Марчева, Драгомир Кояджиков, Красимир Шекерджиев, Севдалин Мавров, Стефан Гроздев и председателят на ВАС Георги Чолаков поставиха 14 въпроса към Панов.
Те са следните:
- Защо считате, че всички български съдии са зависими и пристрастни в своята дейност?
- Защо считате, че всички български съдии не прилагат един от основните принципи в съдебния процес – да дирят обективната истина?
- Кои фундаментални принципи в наказателния процес нарушават българските съдии?
- Бихте ли пояснили кои държавни органи на наказателната политика не работят и как това конкретно засяга независимостта на съдиите?
- Как създаването на „алтернативни институционални конструкции^ влияе върху независимостта на българските съдии?
- Кои са „зависимите хора на най-високите етажи на съдебната власт, които разтварят чадър над политици и „отнемат чадъра на противниците”?
- Считате ли, че политическото говорене като форма на осъществяване на политическа дейност, която е забранена изрично по силата на императивната норма на чл.18 ал.1 т. 6 от ЗСВ за изборните членове на ВСС, е допустимо за председателите на ВКС и ВАС, и Главния прокурор?
- Допустимо ли е, като един от най-висшите представители на независимата съдебна власт, говорейки именно в служебното си качество, а не като гражданин или политик, да твърдите следното: казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията й не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците й се преследват докрай, а тайните й – то те са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани”.
- Кои от задълженията си по закон, имащи пряко отношение върху независимостта на съдебната власт, Висшият съдебен съвет не е изпълнил, считано от 03.10.2017 г. насам и защо считате, че ЕК не е права в последния си доклад, в който изрично е констатирала професионализъм в работата на Съвета през първата година от мандата на настоящия състав?
- Мислите ли, че сегашният състав на ВСС трябва да повтори модела на работа на предходния състав на ВСС?
- Считате ли, че скандалите и противопоставянето са основен критерии за професионализъм и постижения в работата на колективния орган?
- Кои свои задължения СК на ВСС по отношение отстояване независимостта на съдиите не е изпълнила от началото на мандата си досега?
- По какъв начин личните Ви взаимоотношения с институции извън съдебната власт като НАП и КПКОНПИ се оказват индикатор за зависимост на съдебната власт? Считате ли в тази връзка, че заведените от Вас дела няма да бъдат разгледани безпристрастно?
- Какъв е Вашият личен принос в дейността по отстояване на независимостта на съдебната власт?
Когато стигнаха до тази точка в дневния ред от днешното заседание на Съдийската колегия, шефът на ВКС заяви: „Ще ми позволите да не участвам в последната точка от дневния ред, защото този подход е типичен за една друга епоха, за която се твърди, че е отминала. Да приема предложението ви, означава, че се съгласявам да върнем времето назад и да създадем опасен прецедент за всеки изразил мнение магистрат. Твърдо заставам зад позицията, че когато демокрацията и основните права и свободи са застрашени, ограниченията на съдията при публичното говорене отстъпват пред задължението да се говори открито. Считам, че нямате правно основание да държите сметка не само на мен, но и на нито един български магистрат за това, че изразява мнение и участва в публични дебати“.
След което напусна залата.
Вероника Имова заяви, че е трябвало да остане и да участва в този дебат, да сподели тревогите си и пред Съдийската колегия. „В качеството си на председател на ВКС той е поставил остра критика към състоянието на съдебната система и е логично тук да бъде обсъден този въпрос. Ние не искаме да му държим сметка, а да проведем публична дискусия, защото всеки магистрат се интересува от тази тема“, каза Имова.
Шефът на ВАС Георги Чолаков обаче закри заседанието, тъй като нямаше кого да питат.
Иначе по-рано днес Съюзът на съдиите разпространи декларация, в която изразява пълната си подкрепа за Лозан Панов.
„Речта на председателя на ВКС, произнесена на 16 ноември 2018 г. в София, не е политическа и не преследва политически цели. Същата представлява позицията на Лозан Панов в качеството му на съдия и председател на ВКС във връзка със зачестили случаи на застрашаване върховенството на правото в Република България.
Речта е в синхрон с изразеното през 2010 г. от Европейската мрежа на съдебните съвети мнение в доклада „Съдебна етика – принципи, ценности и качества“, част от Лондонската декларация за съдебна етика. А именно: „Когато демокрацията и основните права и свободи са застрашени, ограниченията на съдията при публичното говорене отстъпват пред задължението да се говори открито“, заявиха от съсловната организация.
От ССБ казват още, че речта на Панов е в съответствие и с декларацията, приета в края на конференцията с МЕДЕЛ.
Управителният съвет на организацията пое ангажимента да уведоми МЕДЕЛ и Европейската мрежа на съдебните съвети за ситуацията в България.