ср. ное. 13th, 2019

Ще се присъждат разноски по ЗАНН и обезщетения за вреди от незаконни наредби

Отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС влезе в ЗОДОВ, но делата срещу парламента ще вървят по ЗЗД

Гражданите и бизнесът ще могат да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда. По делата по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ще се присъждат разноски. А тези за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз ще се гледат по ЗОДОВ.

Тези три изключително важни изменения в законодателството прие днес на второ четене правната комисия в парламента. Така, за да се превърнат в действащи разпоредби, остава само да бъдат гласувани от пленарната зала.

Вредите от действието на подзаконови нормативни актове

Изричната възможност да се водят дела по ЗОДОВ за вреди от действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове беше записана в чл. 1 от закона.

След промените той ще гласи: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на подзаконови нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков заяви, че съдът категорично подкрепя това изменение. Всъщност възможността да се търси обезщетение за вреди от действието на незаконосъобразни наредби беше отречена от самия ВАС преди 4 години, когато на 27 юни 2016 г. той излезе с тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), с което прие, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ“.

Преди ВАС да излезе с това задължително за всички съдилища тълкуване магистратите бяха разделени в позицията си. Разделен беше и самият ВАС и 32-ма върховни съдии подписаха тълкувателното решение с особено мнение.

Най-големи спорове предизвика предложението на Крум Зарков от БСП в ЗОДОВ да се регламентира обща отговорност на държавата и органите ѝ за нарушаване на някое от правата, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека. „Тази идея не съм я измислил от въздуха, а от докладите на Министерството на правосъдието за делата, които се водят срещу държавата в Страсбург“, обясни той. И заяви: „Това е поправка, която прави от българския съд съдник на нарушенията по конвенцията“.

Оказа се обаче, че Министерството на правосъдието е против подобно изменение. Министър Данаил Кирилов посочи, че е направен анализ и шефката на дирекцията, която отговаря за процесуалното представителство на България пред ЕСПЧ Милена Коцева изложи съображенията против въвеждането на общо вътрешноправно средство за защита на права по конвенцията. Тя изтъкна, че подобно изменение не може да бъде направено без изключително задълбочена дискусия и посочи, че Италия има много лош опит в това отношение и съдилищата ѝ са били претоварени от жалби. „В Италия резултатите са плачевни и се чудят как да се оправят. Вместо да внесем справедливост, ще лишим хората от бърз и справедлив процес, защото съдилищата ще се задръстят с подобни дела“, заяви и Христиан Митев от „Обединени патриоти“.

Така промяна, с която да се даде възможност на гражданите да водят дела по ЗОДОВ при нарушаване на правата им по ЕКПЧ, не беше приета.

Дела за вреди от погазване на правото на ЕС по ЗОДОВ, но не и срещу парламента

Основната промяна, заради която беше внесен проект за изменения в ЗОДОВ е свързана с регламентирането на ред, по който гражданите и юридическите лица могат да търсят отговорност от държавата за нарушаване на правото на ЕС. Това е задължение на държавата след решение на съда в Люксембург, който постанови, че България трябва да установи във вътрешния си правов ред процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз (повече за решението виж тук).

Първоначалната идея на вносителите от ГЕРБ и ДПС – Анна Александрова и Хамид Хамид, беше всички дела да се водят по ЗОДОВ, а не по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). ЗОДОВ има няколко преимущества – при него таксите са твърди и в минимален размер – 10 лв. за граждани и 25 лв. за юридически лица. Освен това разноските по делата и изпълнението не се внасят предварително. А по исковете по чл. 45 ЗЗД се дължи авансово пропорционална такса от 4% от интереса. Друга основна разлика е, че при исковете по ЗЗД се изследва въпросът за вината при непозволеното увреждане, а отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и безвиновна.

Освен това вносителите изрично бяха предвидили, че по ЗОДОВ ще отговаря и парламентът, когато с актовете си е нарушил правото на ЕС.

След заседание на работна група по проекта обаче за гласуване на второ четене беше предложена нова редакция, която според съдиите, участвали в обсъждането на законопроекта в комисията изключва Народното събрание от отговорността по ЗОДОВ и който иска да го съди, ще трябва да води делото си по ЗЗД, като плати предварително такса от 4% от обезщетението, което претендира.

В комисията дори се разрази спор може ли въобще парламентът да носи отговорност за нарушаване на правото на ЕС. „Не съм съгласен, че Народното събрание не носи отговорност и трите власти носят“, заяви председателят на ВАС. И съобщи, че има 60 дела срещу парламента за погазване на правото на ЕС. Депутатите започнаха да разсъждават как ако НС бъде осъдено за вреди, след това може да бъде търсена регресна отговорност. Наложи се върховните съдии Таня Куцарова и Атанаска Дишева (сега член на Висшия съдебен съвет, но дългогодишен съдия във ВАС) да им обяснят, че регресна отговорност в ЗОДОВ въобще не е предвидена, тъй като по този закон отговорността е обективна и безвиновна, а не предполага виновно поведение.

Ето какво беше записано накрая в ЗОДОВ, където се създаде нов чл. 2в:

Ал. 1 Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на

  1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
  2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1

Ал. 2 Когато искът е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод на административна дейност.

Ал. 3 За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и чл. 10

Освен това в ЗОДОВ по настояване на Атанаска Дишева изрично беше предвидено, че когато искът е срещу множество ответници, отговорността им е солидарна.

По предложение на съдията от Върховния касационен съд Веска Райчева беше записано, че в делата по ЗОДОВ ищецът дължи юрисконсултско възнаграждение на ответната страна, ако искът му бъде отхвърлен изцяло или частично или ако сам го оттегли. Както „Лекс“ писа, по този въпрос беше образувано съвместно тълкувателно дело на ВКС и ВАС, което след промените в закона ще стане излишно.

Депутатите регламентираха и какво се случва, ако дело за вреди, по което ответник е съд, бъде заведено пред самия него. Тогава той ще трябва да изпрати делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд.

Ще се присъждат разноски по делата по ЗАНН

С измененията в ЗОДОВ беше направена и промяна в Закона за административните нарушения и наказания, за която Георги Чолаков заяви, че върховните съдии „бленуват отдавна“.

Беше регламентирано,че страните имат право на присъждане на разноски. В чл. 63 от ЗАНН беше създадена ал. 3, която гласи:

В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на  присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на  делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Като по настояване на съдиите се добави, че се дължи и юрисконсултско възнаграждение.

Промяната е изключително важна, тъй като в момента съдът няма право да осъди административния орган, който е наложил на гражданин или юридическо лице незаконна глоба или имуществена санкция, да им плати разходите, които са направили, за да водят дела и тя да бъде отменена. Така след като наказателното постановление „падне“, единственият начин да си получат парите за разноски е да заведат иск по ЗОДОВ. И за разноските се води цял нов процес – често на две инстанции.

 

 

Източник: lex.bg

Вашият коментар