***

93% от районните съдилища са на мнение, че заповедните производства трябва да останат в съда. Само тези в Костинброд, Балчик и Сливница подкрепят идеята за изваждането им от съда. Това става ясно от общо 46-те становища от районни съдилища, изпратени до Висшия съдебен съвет (ВСС) по повод обсъжданата реформа на този вид дела.

На 12 ноември Съдийската колегия се запозна с доклада за целите и обхвата на предложенията за реформа на заповедните производства, разработен по европроект, чиято задача е да подпомогне ВСС в процеса на дигитализация на заповедното производство, да улесни участниците в него и да доведе до по-ефикасно разпределение на делата и да съкрати времето за приключването им.

Основният въпрос обаче беше дали заповедните производства да останат в районните съдилища, или да бъдат извадени от тях и дадени на друг орган. Според доклада ако бъдат извадени, това би довело до закриване на районни съдилища, редуциране на щата и намаляване на приходите от съдебни такси.

И тъй като въпросът за това кой да разглежда заповедни производства е основополагащ, Съдийската колегия реши да поиска становищата на районните съдилища, които до 21 ноември трябваше да си кажат мнението.

От 113 районни съдилища, становища са дали 46, които предстои да бъдат обсъдени на утрешното заседание на СК на ВСС.

Както вече стана ясно, в преобладаващата си част съдиите са на мнение, че те трябва да продължат да разглеждат заповедни производства. И посочват редица аргументи в подкрепа на това виждане.

Най-напред заповедното производство по своята същност и резултат е правораздавателна дейност и формира изпълнителното основание, а не е дейност по правоприлагане. Наред с това се отбелязва, че исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното, което предполага, че един и същ орган следва да решава всички спорни въпроси, свързани с претенцията на заявителя и преценката за нейната редовност и допустимост.

Магистратите, подкрепящи заповедните производства да останат в съда, казват още, че ще настъпи загуба на значителен финансов ресурс за съдебната система от таксите по заповедните дела, ако те бъдат „извадени“ от районните съдилища. И още – всеки друг орган, различен от съда, ще оскъпи допълнително заповедното производството с обучение на нови служители, закупуване на техническо оборудване и т.н.

Ако пък този вид дела бъде възложен на нотариуси или съдебни изпълнители, това ще доведе до законодателни промени и увеличаване на щата им. А що се отнася до това да бъдат възложени на държавните съдебни изпълнители, това би се отразило дестабилизиращо на правния оборот за дълъг бъдещ период, в който неминуемо тепърва ще се изясняват и утвърждават нови практики, твърдят съдиите. Те сочат още, че не е оправдано и създаването на изцяло нов самостоятелен целеви орган заради необходимия времеви и финансов ресурс, докато районните съдилища в страната разполагат с достатъчен капацитет, а съдиите и служителите са подготвени.

Изваждането на заповедните производства от съда ще доведе и до понижаване на ефективността особено на малките районните съдилища, което пък няма как да не се отрази на съдебната карта, посочват съдиите. А някои предлагат с този вид дела да се заемат съдебните помощници към РС.

Според магистратите не е добра идея заповедните производства да се дадат на ДСИ, защото така ще се стигне до недопустимо възлагане на несъвместими функции по преценка и изпълнение на вземането от един и същ орган. Освен това ДСИ са много по-малко на брой от районните съдии.

„Нито съдебният изпълнител, нито съдията по вписванията, имат предвидена в закона компетентност да изпълняват правомощията на съдия, но на съдията законът делегира компетентност и на съдебен изпълнител, и на съдия по вписванията, при условията на чл.264, ал.4 от ЗСВ и чл.279, ал.З от ЗСВ, по аргумент за което е недопустимо изземване на компетентност на съд и възлагането ѝ на друг орган на съдебна власт по устройствения ѝ закон (арг. от чл.1 от ЗСВ) или на друг орган извън нея без каквато и да е подготовка и опит за това, кадрова и материална обезпеченост“, се казва още в становищата.

Съдиите по вписванията искат да поемат тези дела

Организациите на съдиите по вписванията и на държавните съдебни изпълнители обаче искат да поемат този вид дела.

„На съдиите по вписванията, като съдебен орган, извършващ правоохранителна дейност, биха могли да се възложат определени охранителни производства, както и част от заповедното производство с цел „разтоварване” на магистратите“, се казва в становището на Българската асоциация на съдиите по вписванията (БАСВ).

От организацията отбелязват, че заповедното производство е факултативно, като характерно за него е и това, че при подаването от длъжника на възражение по чл. 414 ГПК делото не се трансформира служебно в исково производство. Същевременно това дело е изключително опростено и формализирано – то се развива изцяло в писмена форма, като се използват стандартни, предварително установени типови образци за волеизявленията на съда и на страните, посочват още от БАСВ и добавят, че всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне по исканията.

Доколкото не е нужно извършването на преценка за основателността на вземането и цялото производство по чл. 410 ГПК има по-скоро технически характер. Предвид недостатъчния ресурс на съдилищата и затрупването от дела в съдебната система, нуждата от държавна санкция за принудително събиране на безспорни вземания може да бъде осигурена чрез възлагането на този вид заповедни производства освен на районните съдии и на съдиите по вписванията по преценка на председателя на съответния районен съд. Това би довело едновременно до намаляване натовареността на районните съдии и запазване на приходите по заповедните производства в бюджета на съдебната власт. Същевременно в районите съдилища с по-малко натоварване заповедните производства ще се разглеждат от районите съдии, като това няма да наруши тяхната структура и състав“, изтъкват от БАСВ.

Те определят като неудачна идеята заповедните производства да минат към Търговския регистър, защото той и сега е много натоварен.

И са на мнение, че не е редно държавните съдебни изпълнители да поемат тези дела, защото издаването на заповедта за изпълнение и евентуално изпълнителен лист ще доведе до съвпадане на органа, който издава тези актове. „Би следвало това да представлява основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, поради формираното вече становище на държавния съдебен изпълнител при издаването на заповедта за изпълнение, който проблем ще се почувства най-вече в малките съдилища, където работи по един държавен изпълнител.

Освен това ГПК не разграничава съдебните изпълнители на частни и държавни такива. Възлагането на заповедните производства на държавните съдебни изпълнители ще бъде изключение от правилото, което крие риск евентуално в бъдеще с оглед равнопоставеното положение на държавните и частните изпълнители. Според правилата за лоялна конкуренция, последните могат да имат претенции също да станат орган по заповедното производство. Това от една страна би довело до оскъпяване на услугата за гражданите – частните съдебни изпълнители начисляват ДДС върху дължимите им се такси, от друга – до намаляване приходите в съдебната система“.

Ако обаче съдиите по вписванията поемат заповедните производства, това ще доведе до разтоварване на районните съдилища в големите градове, изтъкват от БАСВ и добавят, че съдиите няма да се занимават с „несъщинска правораздавателна дейност, което ще им позволи да се съсредоточат върху основната си задача – да правораздават и ще повиши качеството на съдебните актове“.

Друг плюс, според организацията, е, че тази реформа няма да доведе до допълнителни бюджетни разходи, защото няма да се назначават нови хора, да се създават нови структури и т.н., нито пък ще доведе до промяна на режима на държавните такси, събирани в рамките на заповедното производство.

Наред с това от БАСВ предлагат да се обособи охранително отделение в районите съдилища, като на съдиите по вписванията се възложи разглеждането на част от производствата по ГПК, като например: издаване на разрешение за извършване на разпоредителни сделки с имоти собственост на непълнолетни лица, разрешение за теглене на детски влог, отказ от наследство, издаването на удостоверение за отказ от наследство и вписването му, производство по открито наследство и др. И в тази връзка излагат и друга идея – ВСС да назначава и освобождава съдиите по вписванията.

ДСИ: Почти навсякъде в ЕС съдии-изпълнители поемат част от работата на магистратите

Държавните съдебни изпълнители от своя страна отбелязват, че в почти всички европейски държави към съдилищата има специализирани съдии (т.нар. съдии-изпълнители или съдии по обезпеченията), които поемат част от работата на магистратите – по издаване на изпълнителен лист, по публичната продан на недвижими имоти или по контрол на дейността на ЧСИ.

Процедурата на заповедното производство е с административен характер и не е типична дейност по правораздаване, като съществуването на възможност за оспорването на вземането пред съд в евентуално исково производство по чл.422 от ГПК отговаря напълно на изискването за достъп до съд по смисъла на ЕКПЧОС, който да разгледа и реши съответния правен спор и пази правата на евентуалния длъжник“, посочват от асоциацията на ДСИ.

Наред с това изтъкват, че разпоредбите, които уреждат заповедните производства са в част „Пета“ от ГПК „Изпълнително производство“ и е логично именно те да осъществяват тази дейност.

Посочват още, че ДСИ са изключително добре подготвени в областта на изпълнителния процес, няма да са необходими допълнителни средства за разкриване на щатове, тъй като има такива във всички районни съдилища и призовават да се използва техният ресурс.

Във връзка с изложеното, както и с дейността на ДСИ, имайки предвид и историческите традиции в законодателството предлагаме да бъде изменено наименованието на органа по изпълнението по ГПК – вместо Държавни съдебни изпълнители, наименованието да се промени в закона на съдия-изпълнител или на съдия по изпълнението“, предлагат от АДСИ.

Централизирано разпределение на заповедните производства

От обобщението на становищата от районните съдилища става ясно, че магистратите са раздвоени по въпроса за централизираното разпределение на случаен принцип на заповедните производства.

Сред аргументите против идеята са, че така биха се нарушили редица основни принципи в правото – като достъп до съда, който е в най-близка, тясна връзка по териториален признак с лицето, което иска съдебна защита. Наред с това няма да има пряк контакт между съдията, деловодителя и призовкаря, което е предимство на работата в екип. Поставя се въпросът какво става с разликата в заплатите между районните съдии, която преди години беше въведена именно във връзка с по-голямата натовареност на съдиите в СРС.

И още аргументи против: „При съществуващото в момента съществено забавяне в сроковете, в които съдиите от най-натоварените съдилища решават заповедните производства, преразпределяне на част от тях и произнасяне в законовия тридневен срок би довело до ускоряване на последващата процедура по подавбане на възражения и определяне на едномесечен срок за предявяване на исковете по чл.422 ГПК, подсъдността по които се определя по общите правила. По този начин би се достигнало до увеличаване на делата по чл.422 ГПК, подсъдни на най- натоварените съдилища, т.е. до обратен ефект на целения“.

Централизираното разпределение измежду всички районни съдилища може и да доведе до облекчаване на работата на РС в областните градове, но пък значително да забави работата на тези извън големите населени места, които са значително по-дисциплинирани при спазване на процесуалните срокове, се казва в част от позициите.

Други обаче приемат идеята за положителна, като отбелязват, че с централизираното разпределение ще се реши въпросът с концентрацията на заповедните производства в няколко големи съдилища, ще се съобрази действителната натовареност на магистратите, ще спомогне за уеднаквяване на практиката. Предлага се по заповедни производства да се произнасят както граждански, така и наказателни съдии.

Има и препоръки като например разпределените дела да са пропорционални на броя на магистратите.

„За“ и „против“ дигитализацията на заповедните производства

Разнобой има в становищата по въпроса трябва ли да се дигитализират заповедните производства.

Една част от магистратите подкрепят предложението, като казват, че това ще улесни заявителите, ще подобри качеството на предлаганата услуга, ще ускори производството и ще улесни работата на съда. „Реално ще се осъществи ефективно електронно правосъдие съобразно достиженията на информационните и комуникационните технологии. Ще балансира натоварването без необходимост от увеличаване на щатната численост на съдиите, ще доведе до  равномерност при разпределението, включително чрез възможност за изключване на по-натоварените съдилища от разглеждане на този вид дела“, посочват съдиите.

Други обаче виждат проблем в липсата на достатъчна степен на дигитализиране на българското общество и по-специално на съдилищата и, съответно, спазването на сроковете. Освен това според тях наличната техника не може да отговори на очакванията за дигитализация.

Ще изисква обезпечаване на съдилищата с достатъчен човешки ресурс, предвид необходимостта от постоянно проследяване на електронния обмен на документи по това производство, сканиране на подадени на хартиен носител документи, заверяване на хартиените носители и връщането им на приносителя, в случай, че се възприеме тази идея, попълване, от страна на съдебен служител, на електронния образец на заявление, в случаите, в които е подадено на хартиен носител от заявителя и др.“, посочват съдии.

Сред становищата има и призиви за провеждането на цялостна дигитализация на правосъдието.